„Не искам да снимам голото тяло по начин, по който сме свикнали да го виждаме - казва Виктория. - За мен то е обект на скулптурни композиции, изразяващи мисли, емоции, преживявания.“ Нейните фотографии граничат със сюрреализма. Те са произведения на изкуството.
Виктория е много развълнувана. В красивия исторически град Флоренция до 28 януари се представя изложбата на победителите от XIV-то Биенале за съвременно изкуство и дизайн „I am You“, проведено през 2023-а и посветено на идентичността. А победителят в категорията „Фотография“ е българката Виктория Андреева от Виена.
Това е поредната голяма награда за 27-годишната талантлива българка. Тя е носител на златен медал в категорията „Изящни изкуства/Голи тела“ на Trierenberg Super Circut - един от най-известните фотографски конкурси в света. През 2022-ра е избрана сред 10-те най-добри фотографи на изящни изкуства в света - на световните награди One Eyeland. Нейни творби са представяни на изложби в Париж, Ню Йорк, Рим, Милано, Хонконг, Будапеща.
На Биеналето I am You във Флоренция през 2023-а Виктория е почетен гост, а нейни творби са буквално навсякъде в града. На тях е базирана цялата маркетинг кампания на Биеналето.
Родена е през 1996 г. в Шумен. Преди фотографията в живота ѝ е балетът - от 5-годишна ходи в школа по изкуства в Шумен. Страстта по това изящно изкуство я държи цели 16 години. „То изгражда много качества - визия, естетика, дисциплина, упоритост“, споделя тя. Продължава да ходи на балет и във Виена, но не толкова интензивно.
По фотографията е запалена от 13-годишна. Харесва ѝ да
запечатва в кадър красивия свят на балета
и започва да снима своите приятелки от школата.
При една ученическа екскурзия в VIII клас до Виена тя е във възторг от града. „Беше красиво навсякъде, архитектурата, културата много ме впечатлиха. Тогава вече се бях запалила и по фотографията и си казах, че това, което бих искала да уча, е фотография, и то във Виена.“
Тя завършва гимназия с интензивно изучаване на немски език в Шумен, полага и изпити за сертификат за езика, пак с амбицията за Виена. На 19 години заминава за австрийската столица, като от 2016-а до 2018-а следва „Фотография и аудиовизуални медии“ в Колежа за визуални изкуства „Die Graphische“.
Началото е трудно. Работи в кетъринг фирма. „Много е важна подкрепата на родителите - и финансова, и морална. Да вярват, че можеш да постигнеш това, което искаш, и да те подкрепят“, вълнува се тя.
„Любовта ми към изкуството и красотата се пренесе в друга форма чрез фотографията“, споделя Виктория. В началото пробва в различни жанрове. Започва с портретна фотография още в школата по балет. „Там развих умението си да снимам повече движения, тела. Така че преминаването ми към снимане на голи тела стана плавно“, казва тя.
Много ѝ допада колежът за изкуства „Die Graphische“ с това, че там се учат много технически и практически неща, които после ти дават свободата да решиш в коя посока да тръгнеш. „Посъветваха ме да кандидатствам и на друго място, но си бях решила, че искам само там“, казва тя. Решава и в тази посока да развива портфолиото си.
В авторския ѝ почерк
в композициите от голи тела прозира изяществото на балета,
до което се е докосвала. Неслучайно тя избира за дипломна работа в колежа да снима балерините от Виенската държавна опера. Запознава се с балерина от престижната сцена, показва ѝ портфолиото си и е много изненадана, че дамата вече е запозната с нейните проекти.
Когато след фотосесията Виктория публикува снимките, седмица по-късно ѝ пише солистка от Виенската опера, която преди това е била в Кралското балетно училище в Лондон. „Видях работата ти с другата балерина и много ще се радвам да работим заедно“, пише ѝ тя.
Така постепенно Виктория започва да изгражда контакти във Виена. Свързва се с Наташа Майер, която става прима балерина във Виенската опера, а в момента е прима балерина в операта в Лондон.
Те правят проект за живота на балетистите зад кулисите. „В него представихме не само тази идеализирана и перфектна фигура на сцената, а по-скоро какво стои зад това съвършенство. Компромисите, трудностите и саможертвите по пътя към това съвършенство“, споделя Виктория.
Проектът включва интервю с всяка балерина, както и художествена и журналистическа фотография. Издават книгата „Der Maskenfall“ („Падането на маската“). Тя излиза в много малък тираж. Виктория планира в бъдеще да преработи и развие книгата по различен начин. „Следя и се възхищавам на българската художествена гимнастика, за мен би било голяма чест да направя проект и с „диамантените“ момичета“, споделя Виктория.
„Попита ме как се справям, и то в скъп за живеене град като Виена - допълва тя. - Трябва да преодолееш бариерата, че хората те приемат за изключително млад и се въздържат да инвестират в проектите ти.
Човек трябва да е много активен в тази сфера, да е проактивен. Да се представяш, да търсиш възможности за комуникация с хора, от които може да научиш нещо. Трябва постоянно да излизаш от зоната си на комфорт, само по така може да достигнеш до важните за кариерата ти хора...“
След завършването на колежа тя се насочва изцяло към развиването на портфолиото си, и то без да прави компромиси с работата си. „Реших, че колкото и много да харесвам балета, не искам да правя балетна фотография в класически пози. Исках да правя изкуство, а не само заснемане на една поза според изискванията на балета“, коментира тя.
Работила е в много различни сфери - 3D дизайн, печат. По време на COVID изолацията прави различни неща, не свързани изцяло с фотографията. „Не исках да правя комерсиална фотография, например да снимам сватби, както много от моите колеги. Не исках да намразя това, което обичам. Предпочетох да науча нещо от други визуални изкуства и реклама и да се развивам и двете посоки“, споделя тя.
Решението да „рисува“ скулптурни композиции през обектива се явява някак естествено за човек, занимавал се 16 години с балет. „Винаги съм имала интерес да представя човешките форми и много съм се възхищавала на човешкото тяло и на метаморфозите, през които преминава. Например как се възстановява след травма. Това е някаква магия“, казва Виктория.
Започва да снима голо тяло, но не по начин, по който най-често го изобразяват. Да го представя като обект, чрез който да изразява мислите си, и то анонимно - без да включва лицата на моделите.
„Не беше чак толкова трудно да мотивирам моделите си в началото - казва тя. - Когато човек е запален по нещо и говори за това с любов и вдъхновение, хората също се запалват и му се доверяват.“
Конкурсът I am You е един от най-големите ѝ успехи.
Когато разбира през май 2023-а, че е победител в категория „Фотография“, още няма идея какви са мащабите. А една част от наградата е да използват нейните творби за цялото представяне на биеналето.
Тя няма да забрави голямата емоция в началото на октомври 2022-ра, в която е потопена във Флоренция още от летището. Първото нещо, което вижда, е нейна фотография на огромен билборд. Обръща се - отново нейна снимка на три светещи екрана. „Вълнението беше неописуемо“, споделя тя.
После вижда своите творби на трамвая до центъра на Флоренция, на преминаващите автобуси по пътя, дори таблата на спирките са с нейни снимки. Вижда как всички пътници държат флаери с туристическа карта на града, и отпред със снимка на нейна творба и промоция на биеналето.
На централната гара на Флоренция вижда огромен билборд 4/4 м с нейна творба и реклама на биеналето, после в метрото, на плакати из града... „Беше неописуемо изживяване, и то в този прекрасен град, с неговота история, архитектура, изкуство“, вълнува се Виктория. На биеналето се запознава с колеги от цял свят - Азия, Африка, Европа.
До 28 януари в знаменитата Accademia delle Arti del Disegno („Академия за изкуство и дизайн“) в центъра на Флоренция, основана от Джорджо Вазари и в която са работили Микеланджело и много други световноизвестни артисти, има изложба на творбите на българката Виктория Андреева.
Тя не знае още колко време ще остане във Виена. Все така е оптимистично настроена и борбена, участва в различни конкурси и изложби по света. През 2024-а е решила да насочи усилията си за кандидатстване за Art Residence - резиденция за артисти в друга държава. Провеждат се програми за артисти, като човек може да живее на друго място и да развива проект.
За големите си успехи на сравнително крехката възраст от 27 години, тя е избрана в листата на класацията „30 под 30“ за 2023-а, в категорията „Култура, изкуство и медии“ на Forbes - за хората, които променят света и сферата, в която работят.
