Поколението Y - така социолозите наричат родените през 80-те години. Те са независими, с подчертана индивидуалност и ревниво пазена свобода. Израсли са в мрежата и живеят в свят без граници. Българите от авангарда на това поколение изглеждат, сякаш кризата е минала край тях, без да я забележат. Докато родителите им говорят за безработица и безпаричие, те обсъждат нови проекти. Харесват ли ни или не, те са бъдещето и вместо да им налагаме остарели стереотипи на работа и живот, по-добре да се опитаме да ги разберем.

„В Дубай хората обичат да им е приказно и си създават приказки по всякакви поводи, а ние, музикантите, им помагаме“, започва своята арабска приказка Лидия. От 18 години е в Дубай и със своята арфа създава неповторима атмосфера на празниците на крале и кралици, шейхове, принцове и принцеси.

Лидия Станкулова е първа арфа във „Фирдаус“ - оркестъра на емира на Дубай - шейх Мохамед. „Когато отидох, се зарадвах много, че първото чело на оркестъра също е българка - Весислава Тодорова (за която BG VOICE писа на 5 май 2023 г.). Има и други наши музиканти там, шегуваме се, че постепенно превземаме оркестъра“, смее се българката.

Родената в София Лидия сяда на пианото преди да навърши 5 години. Влиза в Музикалното училище, но е малко по-дребничка, ръцете ѝ трудно обхващат октавите, затова ѝ предлагат от VII клас да опита с арфа. „Застанах до арфата и си казах, как ще свиря на това голямо нещо, как ще достигам струните“, смее се Лидия.

Попада обаче на прекрасни учителки - проф. Малина Христова и д-р Кохар Андонян, които я запалват по приказния инструмент. Когато завършва Консерваторията в класа на проф. Христова, е изправена пред нов проблем - как да си купи скъпата арфа. „Имам малко щури родители - Диана и Володя Станкулови. Заложиха апартамента, за да вземем заем за арфата“, споделя Лидия. Родителите ѝ не са от музикантски родове, но с големи мечти за талантливото им момиче. Дори

майка ѝ хвърля първото ѝ зъбче в двора на музикалното училище.

Когато завършва Консерваторията, заминава по договор в Южна Корея. „Там видях своята арфа за първи път - докараха ми я в едно камионче - спомня си Лидия. - Купихме я от Италия, нямах пари, за да си я освободя от минтицата и директно ни я препратиха в Сеул.“

В Южна Корея свири 4 месеца в хотел „Шератон - Сеул“. Излиза договор за Дубай, но решава първо да се прибере за 2 месеца, за да си вземе изпита за магистратурата. Заминава за Дубай за 6 месеца, да свири в хотел Royal Meriden beach resort and SPA. Преди години там е традиция хора да се събират на следобеден чай с жива музика. Въвеждат го англичани, пътуващи редовно за конните надбягвания на шейха. Подновяват ѝ няколко пъти договора и остава 3 години и половина в „Мериден“.

Там среща много високопоставени особи. Понякога отива да си пие чая и самият шейх на Дубай - Мохамед. „Когато очакваха да дойде, подреждаха приказно красива маса с всевъзможни лакомства - сладки и солени, ягодки с шоколад... Беше като нарисувано“, спомня си Лидия. Свирила е във всички най-престижни хотели в Дубай - „Джумейра Забил Сарай“, „Бурж Халифа“, „Бурж Ал Араб“, „Атлантис, Палм Джумейра“.

Когато свършва договорът, тя преминава на свободна практика.

„Свирех и пред шейхове и крале

участия, за които понякога нямаш право дори да споменаваш“, казва тя. Свири на сватби и на всякакви семейни празници на кралските особи.

В Дубай жените и мъжете празнуват отделно, а тя свири на булката. „За сватбите се вдигат едни разкошни декори, дубайци могат да направят градина дори и в балната зала, а жените са в приказни рокли“, споделя Лидия. Свирила е на шейхска сватба сама, в трио или в секстет - 6 момичета със струнни инструменти и флейта. На една сватба са били 12 музикантки - по 2 арфи, флейти и струнни инструменти.

„Свирим много арабска музика, която е доста близка до нашия фолклор с неравноделните си тактове. Веднъж дойде шейх Мохамед в един от хотелите - Four Seasons. Като го видях, засвирих „Назад, моме Калино“. Исках шейхът да знае, че съм българка. Нашата музика много докосва арабите, интересуват се, питат“, разказва Лидия.

Сватбите на принцесите са традиционни. Имат специална песен, с която влиза булката - много тържествено и много бавно. Звучи жива музика, специално подготвена за случая - или ще е любимата ѝ песен, или музикантките ще ѝ предложат нещо. Затова често се срещат с булките предварително, да си изберат музика.

Шейхът на Дубай има много резиденции и всяка от жените му притежава своя. Лидия е свирила на рождения ден на едната от шейхините - семейно събиране с около 15 човека. „По едно време шейхинята ми каза: „Ела да си хапнеш при нас“. Седнах при тях на масата, разпитваха ме за България, какво е времето, къде е хубаво да се отиде. Всички от шейхското семейство са много образовани, учили са в чужбина и се връщат, говорят английски“, разказва Лидия.

В Дубай нямат музикални училища, нито традиция, защото доскоро в някои по-религиозни, затворени семейства музиката е „харам“ - забранена. „На моя ученичка, местна арабка, като малка не ѝ е било позволено, но лека-полека е убедила баща си да ѝ купи арфа. От момичето се искало да се омъжи, да си гледа семейството и толкова. Днес все повече хора се интересуват от музика, има и арабски композитори“, разказва Лидия.

Първите години излиза оферта за Саудитска Арабия, но

не ѝ дават виза, защото е българка, жена и не може да пътува без съпруг или баща

„Наскоро чак се отвориха, принцът сега е на власт и вече насърчават изкуството, канят музиканти, артисти, танцьори, правят големи фестивали“, казва музикантката. Виждала е как някой възрастен човек се кара на жена, защо е разголена, не е забулена. По жестовете го разбира. Участвала е на различни празненства и в Абу Даби, който е на един час път от Дубай.

Свирила е и на краля на Бахрейн - Хамад. „Всички бяха много панирани - ах, идва кралят! Станаха, а аз не мога - свиря, ще наруша музикалната атмосфера. Крал Хамад е много ерудиран, възпитан човек, уважава музикантите. Свирила съм няколко пъти пред него и той ме позна на втория път, дойде да ме поздрави. В Бахрейн бяха направили оркестър също и там свирих техния химн заедно с оркестъра“, разказва Лидия.

Репертоарът ѝ е богат, свири всичко - от модерните Ед Шийран, Адел и Лейди Гага до класика. С колеги адаптират последните хитове за арфа, арфа и флейта или арфа и чело. От класиката свири Бах, Сен Санс, Моцарт и Бетовен, но най-много е арабската музика. Когато

през 2020-а решава да се прибере вече в България

получава златна виза за 10 години, която се дава на избрани артисти и музиканти за техния принос в развитието на културата в Обединените арабски емирства.

От 2021 г. е първа арфа в оркестър „Фирдаус“, собственост на емира на Дубай - шейх Мохамед. Там за нейна радост заварва много българки. Правят записи на филмова музика. Ръководи го световноизвестният композитор от Боливуд, Индия - AR Rahman (Ей Ар Рахман), с много награди „Грами“ и „Еми“. Диригент е Моника Удман от Куба. Правили са концерти със звезди като Бионсе и с музиката на Дисни.

След 15 години работа на свободна практика тя иска да опита нещо различно, нещо свое. Работи с талантлив български композитор - Стоян Стоянов. С него правят много проекти за музика за срещи на високо държавно ниво в Дубай. Той е диригент и пише музика специално за различни награждавания. Двамата готвят албум, като в част от композициите е преплетен български фолклор. Лидия е записала и албум с коледни песни с челистката Весислава Тодорова.

Със Стоян Стоянов създават и YouTube канал за терапевтична музика и медитация - Relaxing Harp Music. Лидия е

първата българка, завършила курс по арфова терапия в САЩ

при Кристина Турин, основателката на International Harp Therapy Program - международна програма за арфова терапия. Лидия Станкулова има право да работи в болници, да свири на арфа като музикотерапия.

От 2020-а тя работи с дом за възрастни хора с деменция и алцхаймер в Разград - със специална програма за музикотерапия. Прави им концерти по zoom, а от дома споделят, че преди старите хора са говорели само за болести и лекарства, а след като се появява Лидия, са живнали, гласят се за срещите с нея като за концерт. Тя работи и с домове в Казанлък и Банкя, заедно с фондация „Алцхаймер“. „Това ми е като храна за душата - да си полезен на някой българин от далечна точка на света“, споделя Лидия.

Лидия преподава арфа, като се занимава с хора от всички възрасти - от 5-7-годишни деца до 95-годишна дама - на толкова е най-възрастната ѝ ученичка. Отскоро заедно с Диана Пандова и Виктория Захариева организират концерти - лека класическа музика за малки деца от 2 до 7 години - нещо, което за пръв път се прави в Дубай. Ходят предимно чужденци с деца, които са много в града.

„Тук сме си едно голямо българско семейство. Направили сме си една наша си България в Дубай - вълнува се Лидия. - Често във всички големи хотели, където съм свирила, спират наши туристи и аз като чуя българска реч, им засвирвам „Назад, моме Калино“. И те като се разпеят, и аз се радвам с тях... Активен участник съм и в ансамбъл „Здравец“ тук, записвали сме танца „Седнало е Джоре“ в пустинята, представяш ли си?... Винаги България е била наоколо.“