Честито Рождество Христово и Весела Коледа! На 25 декември празнуваме един от най-големите християнски празници. Той е продължение на Бъдни вечер, денят, на който се чества рождението на Божия Син Исус Христос.
В българския народен календар Коледа започва още от полунощ след Бъдни вечер - с обичая Коледуване. Според българските традиции участниците в него са само млади мъже – ергени, годеници, скоро женени. Според eвангелието раждането на Христос станало в град Витлеем, в римската провинция Юдея.
В мига на Рождеството в небето пламнала чудна светлина, явил се ангел, който съобщил на намиращите се наблизо пастири, че на света е дошъл Спасителят. С Рождеството си Христос донася частица от светостта на небесния мир. С неговото идване на земята се отбелязва началото на новата ера.
Коледа е преди всичко празник на светлината – и духовна, и физическа. Св. Йоан Богослов казва, че Христос е „истинската светлина, която просвещава всеки човек, идващ на света”. Затова и ярка звезда в небето е посочила пътя на влъхвите (мъдреците) към пещерата с Богомладенеца. Затова и светлината е неизменно свързана с този празник.
Тя струи отвсякъде – от свещицата на празничната трапеза, от запаления бъдник в камината, от звездата и лампичките върху празничната елха. Според народните вярвания, ако вземеш сол назаем по Коледа и не я върнеш, ще те болят очите. Ако ти писне ухото на Коледа, означава, че ангел небесен е минал край теб. Затова трябва да се прекръстиш три пъти и каквото си намислиш, ще се сбъдне.
На Рождество Христово свършват постите и обядът е блажен и много богат. На него задължително се поднася баница с най-различни плънки – месо, зеле, гъби, праз, тиква и др. Основните ястия през този и следващите дни са приготвени от свинско месо. На трапезата се слагат пита, баница, пача, печен дроб, пастърма със зеле, свинско с праз, печена кокошка. На Коледа се коли прасе. Трапезата не се вдига цял ден. Пепелта се пази през всичките дни от Игнажден до Йордановден, а после се събира и служи за лек на различни болести през цялата година.
На коледната трапеза могат да се видят хлябове и питки с различни форми и шарки, които също са свързани с големия празник, а са и възпети в песните на коледарите. Много от тях според старите традиции са с формата на различни селскостопански сечива, с които се обработва земята, за да се роди житото, или върху тях са изрисувани и обозначени селските сечива, занаяти, покъщнина, домашни животни, без които животът в селото е немислим. Някои от тези важни за семейството фигури са очертани с орехови ядки, с ябълкови резени, други са оцветени, съобразно вкуса и въображението на стопанката.
Освен тях се омесват и изпичат краваи или малки питки с кръстове, които се дават на коледарите, когато запеят на пътната врата. Върху някои от тях се поставя и по една паричка – символ на благоденствие и богатство. Според най-старите традиции брашното за тези религиозни хлябове или питки се пресява три пъти, за да стане “копринено”, както се пее за него, а водата, с която се замесва, трябва да бъде донесена в бяло менче от девойка или млада булка в къщата, която още не е раждала.
