„Продължаваме промяната“ не приема договаряне на партийни квоти при избора на нов Висш съдебен съвет (ВСС). Това заяви пред БНР депутатът от формацията и адвокат Велислав Величков. Той настоя кандидатите от парламентарната квота да бъдат оценявани според професионалните им качества и наличието на зависимости, независимо кой ги е номинирал.

„Никакви партийни квоти, избираме независими кандидати. Има 20 имена на масата. Минаха изслушванията. Ако някой иска да говорим, отваряме кадровите досиета, отваряме протоколите и говорим човек по човек. И се разбираме къде са червените линии, отвъд които има основателни съмнения за зависимости на въпросния кандидат, и кои отговарят на всички критерии, за да бъдат избрани. Човек по човек, забравяме кой от коя парламентарна група е издигнат“, каза Величков.

Според него заявките за премахване на зависимостите в съдебната власт трябва да се доказват с предложените кандидатури.

„Управляващото мнозинство, ако иска да изчиства зависимостите от системата на съдебната власт, не трябва да предлага зависими хора за ВСС“, подчерта депутатът.

Величков коментира и днешното повторно гласуване за шестимата представители на съдиите. Той изрази надежда активността да надхвърли 90%, а изборът да се основава на професионалния път, визията и нравствените качества на кандидатите.

„Защото, гласувайки с листчета, съдиите сами се поставят в зависимост и от началниците, и от политическото статукво – заради някакво спорно кариерно развитие, което е чиста подигравка с морала“, заяви той.

Спор за модела и графика на избора

Съдия Андрей Георгиев от Софийския районен съд, бивш служебен заместник-министър на правосъдието, определи пред БНР активността от 82% на първия тур като слаба за избор, който пряко засяга професионалното бъдеще на гласуващите.

„Когато 18% не гласуват за относително познати кандидати, това е проява на професионална несъобразителност и безотговорност към професионалното бъдеще“, каза той.

Според Георгиев моделът на избора е сгрешен още при изготвянето на законопроекта, който го урежда.

"Още от конструирането в Народното събрание на законопроекта, с който е организиран този избор. Първо гласуват прокурорите, после – съдиите, после – следователите. И ако не са нашите хора, накрая парламентът ще оправи избора. На политическото мнозинство му трябва съдебна номенклатура, за да овладее съдебната система. Това не е някакъв нов феномен в България. … От Освобождението насам няма политическа власт, която да не иска да контролира съдебната. За независимо правосъдие обикновено се сещат властимащите, когато паднат от власт", заяви съдията.

Величков уточни, че графикът е определен от настоящия ВСС, а не от закона. По думите му законовият срок за избор на професионалната и парламентарната квота е бил 17 октомври, но съветът го е приел за инструктивен и е насрочил гласуванията около президентските избори.

Депутатът заяви още, че според него влиятелни представители на статуквото в двете колегии се опитват да предрешат резултата.

„Гледано от политическата страна, съгласен съм с казаното от съдия Георгиев, но той гледа нещата от професионалната страна, в момента – и в Прокурорската, и в Съдийската колегия – силните хора на статуквото – бившите главни прокурори и бившият председател на ВАС – правят всичко възможно да наредят изборите така, че парламентарната квота да няма значение“, каза Величков.

Как се избира новият ВСС

Новият Висш съдебен съвет ще има 25 членове — 11, избрани от парламента, 11 от професионалната квота и трима по право: председателите на ВКС и ВАС и главният прокурор. За избор от Народното събрание са необходими поне 160 депутатски гласа.

Прокурорите вече избраха четиримата си представители. Съдиите избират шестима на повторен вот на 8 ноември, а следователите — един на 21 ноември. Парламентарното гласуване е планирано за 19 ноември. Мандатът на настоящия ВСС изтече на 3 октомври 2022 г.