Днес искам да отделя няколко минути за една неостаряваща притча как да мислим с главата си, докато инвестираме.
„Имало едно време петима братя, които били много трудолюбиви и работели от сутрин до вечер 6 дни в седмицата. На седмия ден те отделяли внимание на жените и децата си, но често се събирали на софрата, за да отпразнуват почивния ден, който Бог им е дал в благополучно здраве и с хляб на масата. На тези семейни сбирки често дискутирали интересни теми като политика, спорт и... пари!
В един слънчев ден през август 1987-а те задружно решили да инвестират част от заделените си пари в стоковата борса, защото възможността да спечелят добра сума и да направят живота си по-лесен им се видяла благоприятна. На 31 август всеки вложил по $10,000. Но през октомври за тяхно нещастие стоковата борса се сринала драстично. Така всички останали с по $7,674 в своята сметка.
Как обаче реагира всеки в тази ситуация?
Първият брат се изплашил много и продал тутакси всичките си акции. Получените пари скрил под матрака на леглото, което делял със съпругата си. След време решил да ги преброи и установил, че нищо не се е променило. Били си все $7,674. Само дето стойността им вече била много по-малка. Инфлацията свършила своята работа по въпроса.
Вторият брат също продал акциите си. Парите обаче вложил в един много консервативен фонд, който му давал по-малко от 2% възвръщаемост на година, но му гарантирал, че няма да има загуби. След време, когато решил да провери състоянието си, се оказало, че то се е удвоило, че и било малко отгоре - $18,984.
Третият брат бил по-оптимистично настроен човек, не се подал на първичните емоции на своите братя и решил да остави парите точно както си били, без да прави никакви промени. Но колкото и оптимистично да гледал на живота, се почувствал подмамен и не искал да влага повече пари в тази инвестиция. Просто си казал: „Здраве да е!", и продължил напред. За негово голямо учудване след време получил писмо от инвестиционната компания, в която вложил парите. Осведомявали го, че там вече имало $101,684.
Четвъртият брат обичал да играе „на сигурно". След като първоначалната му сума от $10,000 паднала до $7,674 след само два месеца, решил да премести парите в същия сигурен фонд, в който вторият брат оставил своите, но пък започнал да добавя по $458 всеки месец, за да има и за пенсия. След време и той получил писмо от инвестиционната си компания. Там пишело, че спестяванията му възлизат на $220,893. Петият брат бил най-странен от всички. Когато през 1987-а инвестирал първоначалните $10,000, решил да ползва посредник, който има опит, защото вече е работил с парите на много други хора, давал добри съвети, които се оказвали все на място. Това, разбира се, му струвало известна сума пари, която неговите братя не искали да плащат, но той незнайно защо се съгласил да плати само и само да знае как да направи най-добрата възможна инвестиция с капитала, с който разполагал и бил заделил, но не искал да загуби. След краха на пазара през октомври 1987-а личният му финансист го посъветвал да остави парите си точно там, където са в момента, и да не ги вади, а отгоре на това да започне да слага по $458 всеки месец точно в този същия агресивен фонд, който тъкмо се бе сринал. Петият брат бил изключително скептичен в началото и се отнасял с голяма доза недоверие към съвета, но колкото повече се срещал с посредника и колкото повече научавал от тези срещи, толкова по-логично му се струвало казаното. Така и направил. А след време този брат получил лично писмо от своя съветник и инвестиционната компания. Сумата му нараснала до $653,302! Засмял се той и с радост се запътил към традиционната седмична сбирка със своите братя, за да им покаже какво богатство е получил по пощата и как изведнъж му олекнало, че няма да се наложи да работи до края на живота си."
Надявам се тази притча да ви е била полезна и още повече се надявам, че ще се върнете няколко пъти и ще я препрочетете, докато ви стане кристално ясна каква е била нагласата и поведението на всеки един от петимата братя и къде евентуално попадате вие самите, когато вземате такива решения.