Нека просто предположа, че ти гледаш заглавието на този текст и се чувстваш почти разкрит. Объркан. Озадачен. И знаеш ли защо? Най-вероятно те е страх, защото може би най-после всички около теб ще разберат какво точно се крие зад луксозния и изключително красив немски автомобил, в който се возиш; зад скъпите ти италиански обувки, които си сложи, за да се „изфукаш" на работното си място; зад екзотичните ти снимки, които публикува на фейсбук страницата си от пътешествието си до Луната през миналата седмица или пък зад невероятната дамска чанта с марка Louis Vuitton (която всички знаем, че не е оригинална, но май само ти си забравила за това), с която отиде на „пазаруване" през последния уикенд... В 90% от случаите зад този „холивудски лайфстайл" се крие едно финансово разорено и силно зависимо и спонсорирано от кредитни карти „работещо зомби".

Ако ти звуча твърде директно или дори обидно, бих ти препоръчал да прочетеш следващите редове и да ми помогнеш да разгадая една дилема, която се върти в главата ми от няколко години. Наблюдавайки поведението на младите поколения българи в Америка, се питам: ние ли прихванахме от американците този „измислен" и изпълнен със стрес и сметки начин на живот, или ние научихме американците през последните години да живеят като нас? В следващите редове ще изброя някои от пагубните ни навици в Америка и как да ги преодолеем.

1.      Щом купувам нещо на разпродажба, значи съм по-хитър от останалите и печеля. Независимо дали ми е нужно или не. Всеки път, когато минавам покрай известна верига магазини, на която има закачен знак „Разпродажба!", виждам невероятно много хора, които са струпани като стадо около паркинга и входовете. Замислям се дали вътре не раздават безплатни храни или животоспасяващи медикаменти. Може би ми е трудно да се изразя по-образно, но ако трябва да сме честни, повечето хора около нас вече имат гардероби, пълни с дрехи, обувки и аксесоари към тях, които спокойно биха могли да носят поне през следващите си три живота - и не мисля, че съм единственият, който се чуди защо тези хора продължават да харчат парите си за неща, които наистина не им са толкова нужни. Знам, че някой от вас се чудят как е възможно дори да си задавам подобни въпроси, след като сам казах, че всичко в този магазин е на разпродажба, нали? Да бе, забравих...

Но нека за момент погледнем как психологически се манипулира обществото, в което живеем, и как то е убедено от големите корпорации с милион фабрики в Китай, че ние като потребители винаги печелим, когато купуваме на разпродажба. А истината е, че има само няколко печеливши в случая - корпорациите, които произвеждат „боклуците", които купуваме за дребни стотинки, а ни ги продават за стотици долари; правителството, което събира огромни данъци при всяка една наша покупка; и банковата индустрия, която финансира тази лудост с безлимитните си кредитни карти, до които всеки един от нас има достъп, и убийствено високите лихви, които плащаме на тях като данък за лакомията си.

Моля ви следващия път, когато отделите от ценното си време за разходка до местния търговски център, спрете за секунда и се замислите дали това, което планирате да купите, струва толкова, колкото ще извадите от джоба си. И може би още по-важно от това би било да прецените дали наистина ви трябва. В миналото аз самият съм харчил безбожно много пари за дрехи и глезотии, които от години вече стоят в гаража ми и се чудя често какво ме е накарало да ги купя.

2. Не си представям да се возя в използвана кола. Това ще заличи моя „холивудски" имидж. Покупката на чисто нова кола е може би едно от най-необразованите решения, които можете някога да вземете като потребител, но, разбира се, винаги има изключения. Почти всеки един автомобил губи над 10-15% от пазарната си стойност в момента, в който я подкарате от паркинга на автокъщата. Нека си припомним, че целта на всяка една инвестиция е да ни носи пари и приходи в близко и далечно бъдеще, а вашата кола прави точно обратното! Най-умното нещо, което можете да направите в случая, е да търсите добри оферти на сравнително нови използвани коли, които са били на пътя между една и четири години, и имат сравнително нисък километраж зад гърба си. Когато сте готови финансово и сте избрали правилния автомобил, единственият начин да останете в силната позиция на преговорите е да купувате "в брой" - така шансовете ви за най-добра оферта се увеличават драстично. Жалко е, че ние - младите българи в Америка, като потомци на поколения преди нас, които са били изключително дисциплинирани в спестяванията си хора, сме потънали в заеми, които носят само стрес. Не забравяйте, че плащането „в брой" е винаги кралят при всяка една сделка и колкото и малка и незначителна да е тя на пръв поглед.

3. Инвестиране? Господи, твърде млад съм за това! Може би, ако получавах по един долар всеки път, когато съм чувал тази реакция от приятели и познати през последните седем години, сега щях да съм милионер. В света, в който живеем, има едно огромно недоразумение около значението на „спестяване за пенсиониране" и „инвестиране". Може би като цяло гледаме на темата за пенсионирането по начина, по който нашите баби и дядовци са го правили, когато са навършвали определена пределна възраст. Проблемът е, че времената се промениха изключително много и представите на информираните хора по тази тема е еволюирала.

В днешно време т. нар. пенсиониране е възможността да придобиеш достатъчно финансов ресурс като спестявания, които да предоставят достатъчно пасивни доходи, от които може даден човек да се издържа до края на живота си независимо от възрастта. Пенсионирането вече не е базирано на години, а на това колко доход имаш, който получаваш, без да е нужно да запретваш ръкави всеки ден на работното си място, и той не е базиран на държавните пенсионни планове, а на личните инвестиции и спестявания. Точно поради тази причина всеки един от нас независимо от възрастта си трябва да изготви стратегия как да достигне дотам.

Докато четете разсъжденията ми, знам, че си мислите и се чудите какво точно е моето определение за „работещото зомби" и какво точно имам предвид. Ето:

* Работещо зомби - човешко същество, което прекарва над 40, 50, 60 или 70 часа от седмицата на работното си място - и в края на живота си няма дори с какво да се похвали освен с планината от кредитни карти и сметки в спалнята си; и което евентуално ще трябва да работи до 82-годишна възраст, за да може да продължи да плаща лихвите по заемите си.

Вие на път ли сте да се впишете в определението за „работещо зомби", или имате план за действие, който да ви изведе от тази социална клопка?