Неотдавна имах приятната възможност да се видя с приятел, който беше на върха на вълната в собствения си бизнес и береше плодовете от него, за които си мечтаеше от години. Гласът му бе различен, звучеше много въодушевен и беше много амбициран да продължава да върви все по-нагоре и по-нагоре. Показваше ми на телефона си снимки на бъдещите му автомобили, каква къща би си купил след година-две и много други интересни неща, които бяха в списъка му на придобивки, които скоро щеше да има като свое притежание. По това време на мен всичко ми звучеше страхотно и много разбираемо. Имам предвид, че той е работил много усилено за парите, които сега вади, и неговият успех е заслужен, както е всичко друго, което в момента може да си позволи от материална гледна точка.
Но след няколко дни започнах да размишлявам и се замислих и за нещо друго. Докато бяхме заедно и си говорехме за успеха в бизнеса, той така и не ми обясни точно как работи неговият бизнес и как точно чрез него помага на хората. Замислих се за момент върху това и след като и аз се занимавам със собствен бизнес и винаги се интересувам от това как мога да съм полезен на клиентите си и да намеря по-добри начини да им помагам, намерих различие в начините ни на мислене.
Замислих се върху мотивацията на всеки един от нас - какво точно ни подтиква да търсим успеха и да растем нагоре. В неговия случай той бе изключително мотивиран от парите и нещата, които може да закупи с тях, и това се базира на моите лични наблюдения от нашия разговор, след като той дори веднъж не ми сподели как е помогнал на клиент и колко е горд от стореното или как то е променило живота на този човек в определена степен. Неговата основна мотивация бе да изкарва повече пари, за да може да си купи редица нови коли, къщи и всякакви други материални богатства.
По принцип, независимо в кое поприще се намираме и с какво се занимаваме, мотивацията на хората е подбудена от два основни стимула - егото (аз, аз, аз) и душата (ние, включително и аз, трябва да сме по-добре).
Когато срещаме различни хора, те ще принадлежат към една от тези две категории. Ако сме по-наблюдателни, не е толкова трудно да открием коя преобладава във всеки. В единия случай, като чуете да се говори за пари през цялото време, най-вероятно тяхната мотивация идва от егото, а ако чуете да се говори за това колко се гордеят с работата или бизнеса си, защото са помогнали на някого по някакъв начин, най-вероятна мотивация е душата и нуждата да се чувстват полезни за останалите.
Нека да е ясно, че тук няма правилно и неправилно - и двата вида мотивация работят безотказно и ефективно. Аз искрено вярвам, че Господ е дал на всеки от нас свободната воля да избира и да пресъздава живота си по начина, по който иска да го изживее според своя собствен дизайн. Но общото, което обединява всички нас, е, че всеки един от нас би искал да бъде щастлив и да изпита радост - това е универсално за всички хора по света. И когато говорим за дългосрочно щастие, почти всеки един от нас е наясно, че то няма да дойде с нов по-хубав, по-луксозен автомобил или по-голяма и красива къща. Тези хубави материални придобивки биха носили щастие на всеки, но то не е дълготрайно и бързо омръзва, след което се впускаме да търсим следващата „материална дрога", с която да задоволим егото си. А то е винаги гладно за повече и по-големи придобивки. Човешкото око е ненаситно, както гласи старата поговорка.
Но какво трябва да направим, за да получим чувството на щастие и задоволство от нашата работа и нашия живот? Базирайки се на моя личен опит и на опита на хора, от които съм заобиколен и са материално по-успели до момента от мен, съм забелязал следното - единственият начин да намерим щастие и да се чувстваме страхотно в по-дългосрочен план е да спрем да задоволяваме егото и да започнем да се стремим да задоволим душата си - да се чувстваме като важна част от човешкото общество, нашата работа да помага на това общество да се движи напред и да се развива, което включва и нас самите, разбира се. Питайте себе си всеки ден - какво избирам да ме мотивира днес - егото (аз, аз, аз) или душата (ние, ние, ние). Това е важно и много съществено за нашето оцеляване като хора и еволюция на ценностната ни система.
В своята работа аз винаги се опитвам да практикувам едно правило, когато работя с клиенти - всяка страна от сделката трябва да е доволна и печеливша от общата работа. Ако двете страни не печелят, аз не се наемам да участвам.
Нека дам пример. Ако сделката е изгодна за мен, но поставя моя клиент в неизгодна ситуация - това е лоша сделка и тя не трябва да се сключва. Ако сделката е изгодна за клиента, но поставя мен в неизгодна ситуация, това отново е лоша сделка и не трябва да се сключва.
Успехът в бъдеще ще се базира на мотивацията, която идва от душата, и ще се измерва в това, което всеки един от нас прави, за да помогне на човешкото общество да върви напред. Това няма да бъде наложено по задължение, но хората, които го усетят в душата си и искат да помагат чрез талантите и знанията си на останалите, ще получат най-голямата възможност за успех в живота. Добрите новини са, че всички ние можем да започнем да го правим още днес. Във всичките ни дела и отговорности, които имаме.
Тук трябва да подчертаем, че животът ни, гледан от тази нова философия, може би няма да нахрани егото ни толкова, колкото личната облага в парична стойност би го направила, но със сигурност ще нахрани душата ни и ще ни помогне да се чувстваме като едно голямо семейство, в което всеки се опитва да бъде от полза с каквото може и каквото знае. По този начин ще можем да разберем, че талантите и знанията, които всички ние притежаваме, не са ни дадени само за да печелим от тях, а чрез тях да печелят и всички тези, които по някакъв начин се докоснат до нас или имат нужда от това, което ние умеем да правим.
Нека се опитаме да направим света по-приветливо място за всеки, като работим усилено. Първо - за да нахраним душите си и да сме от полза на всички, и после да напълним джобовете си. Но в същото време нека не забравяме, че все пак живеем в свят, в който парите са важни, затова е важно да намерим баланса между пълната душа и пълния джоб - аз вярвам, че те могат да вървят ръка за ръка!
