Певицата по времето, когато е направила записа на песента
Петя Гайдарова
Знаменитата ни певица Валя Балканска беше сред хората, които откриха паметника „Златоград и Космосът", посветен на летящата между звездите песен „Излел е Делю хайдутин". Така за пръв път песен се сдоби с паметник. От тази седмица тя е увековечена на скала. Монументът бе открит на празника на Златоград по случай 240 години от рождението на войводата легенда и 40 години от изпращането на песента за него в Космоса. Автор на футуристичната „пееща" скала също е родопчанин - младият скулптор Ангел Каравланов. „Едно момиче сега изпя песента и се върнах на нейните години, когато я записахме, бях толкова млада като нея тогава. Дано да лети векове тази песен и да има безкраен живот, да се знае, че има българи." Това каза при откриването на паметника в Златоград Валя Балканска. Нейната съдба и шансът й да стане световноизвестна с тази песен са като сюжет на приказка.
Валя Балканска е родена в родопската махала Лъгът, която е на границата с Гърция и има 7 къщи. Всеки ден като малка ходила по горска пътека до съседното село на училище. Израства с още 4 сестри и братя. Сега тя се радва на световна слава, на семействата на трите си деца - Веска, Асен и София, на много внуци и правнуци. Кариерата й обаче не тръгва толкова блестящо. Започва от ансамбъл „Родопа", на който в продължение на 50 години е солистка и се изгражда като професионална изпълнителка на народни песни. В кариерата си има над 20 златни медала и десетки международни награди. Носител е на орден „Стара планина", на държавната „Св. Паисий Хилендарски", има звездна плоча в българската Алея на славата. Сред титлите е и тази, че е почетен гражданин на родното място на легендарния поборник Делю - Златоград. До тази слава стига ненадейно.
Текстът на песента за златоградския войвода е записан най-напред през 1894 г. от родопския изследовател Стою Шишков с 49 стиха. За пръв път тя е нотирана от Васил Стоин през 1930 г. В ефир е записана през 1954 г. в изпълнение на златоградския адвокат Методи Бозов. Същата година проф. Николай Кауфман я нотира повторно. Песента е изпълнявана и от Надежда Хвойнева и други известни певици. Прочутото изпълнение обаче е на Валя Балканска и е направено в най-обикновена класна стая преди 49 години от фолклориста и учен Мартин Кьонинг, който дошъл със звукорежисьор. „Нямаше подходящи зали, но звукорежисьорът направи чудо в тази класна стая", споделя Кьонинг при посещението си в Смолян през 2011 г.
Той пристига в България за пръв път през 1965 г. на фолклорен събор в Копривщица. Тогава чува песента в изпълнение на 24-годишната Валя Балканска. Следващите години се връща в България с екип и техника от САЩ и пътува из цялата страна да прави записи на песни и танци. Тогава поискал от държавата да запише също автентична народна музика от български села. „Целта бе да запишем песни за американската аудитория, но поставихме условия ние да решим кои", разказва Кьонинг. Когато чул Валя, бил запленен от уникалното й излъчване и глас. След това му предлагали други певици - известни и с титли, ала чужденецът настоява за неизвестната родопска певица и през 1968 г. идва в Смолян.
„Записа направихме в обикновена класна стая. Тъй като гласът на Валя беше много силен, тя пееше в единия край на стаята, а гайдарите свиреха в другия. "Излел е Делю хайдутин" я изпя само един път, без репетиции, и това е записът", разказва Кьонинг. Като гайдари на записите той посочва бай Стефан и бай Лазар. По-късно в САЩ музикална компания „Електра" издава две песни на Валя Балканска. През 1975 г. фолклористът Алън Номакс иска съгласието му да се включи записън на "Излел е Делю хайдутин" в селекцията за совалката „Вояджър". Родопската песен печели място на златния диск, летящ на „Вояджър 1 и 2" сред хиляди записи от целия свят.
„Проектът „Вояджър" предвиждаше запис на звуци от Земята, като „Здравейте" на 50 езика, падаща капка вода например, азбуките на всички народи... Идеята бе подбор на звуци, с които хуманоиди някъде във Вселената да могат да придобият представа кои сме ние. А приносът и наследството, което Валя остави за този проект, е гигантски", признава Кьонинг в Смолян. 60,000 години българската песен ще броди с гласа на Валя из Космоса, търсейки хуманоиди, способни да разчетат посланието от планетата Земя.
Валя Балканска става известна в Родината си обаче чак през март 1984 г., когато по телевизията тече предаването „Космос" на Карл Сейгън. Американският професор по астрономия и физика разказва за космическите кораби на бъдещето, а за фон звучи непопулярната все още родопска песен „Излел е Делю хайдутин". И започват да се препитват в музикалните среди кой изпълнява песента, разказва смолянският писател Светозар Казанджиев, който е автор на книгата за Валя Балканска.
Оттогава песента й звучи стотици хиляди пъти от всякакви сцени у нас и по всички континенти. Тя беше използвана преди няколко години и в документален филм за Афганистан. Негов автор е Себастиян Юнгер, автор на книгата „Перфектната буря", по която беше сниман и филм с участието на Джордж Клуни. Обстановката в Афганистан на един от трейлърите на филма „Рестрепо" на Юнгер и фотографа Тим Хедърингтън, които прекарват една година с взвод войници в Афганистан, се озвучава с „Излел е Дельо хайдутин". Филмът се разпространява от „Нешънъл джиографик" и получава най-голямата награда на международния фестивал на независимото кино „Сънданс".
Делю хайдутин е родом от Златоградско. Наскоро професор Овчаров посочи къде е била къщата му с помощта на краеведа Величко Пачилов. Тази година бе открит и музей на Делю хайдутин и хайдутството в Златоград. Легендата гласи, че в периода на най-жестокото насилствено помохамеданчване на родопчани в края на XVII век той е защитавал християните. Тогава се влюбил в българомохамеданката Гюлсюме. Тя била измъчвана от турците, ала не го предала и го предупредила, че го издирват.
Обезсмъртеният текст
Сред многото текстове най-популярен е този:
Излел е Дельо хайдутин,
хайдутин енкесаджие,
с Думбовци и с Караджовци.
Зарочал Дельо, пурочал
даридерскимнем аене,
аене кабадайлие:
В селоно имам две лели,
да ми ги не потурчите,
да ми ги ни почорните,
чи га си слезам в селоно,
мночко щат майки да плакнат,
по-мночко млади невести.
