Таня Грозданова
Елена Панайотова е театрален режисьор, педагог и продуцент. Завършва режисура и актьорско майсторство в НБУ през 1995 г., специализира европейска култура и история в Амстердам. Работи като програмен директор и преподавател в НБУ и Университета за изкуства в Утрехт, Нидерландия. Съосновател и председател на фондация „Ден Гри".
С нея от 1999-а реализира и продуцира международни театрални проекти. Спектаклите й са участвали в много национални и европейски фестивали, а самата тя работи и в ателиета като актьор и изследовател. Печели национални и европейски стипендии. През 2005 г. за спектакъла „Домът на Бернарда Алба" получава наградата на ИНФАНТ фестивал в Нови Сад за „най-оригинално изследване в сегментите на театралния език".
Ели, вечно устремена между Азия, Африка и Европа, не може да даде ясен отговор на въпроса къде живее. „Пътят ми започва от Пловдив. Докато беше жив, моят баща казваше, че това е най-красивият град в света, и не разбираше защо мигрирам непрекъснато. Той беше преживял миграцията през войната като дете и смяташе, че е най-тежкото, което може да ти се случи в живота. Аз имам по-различна гледна точка, особено откакто прочетох някъде, че живеенето в друга държава те учи на непривързване и разширяване", споделя тя.
Режисьорката признава, че животът й е авантюристичен и изпъстрен със срещи с други култури. След брака си с американец, живеещ в Нидерландия, прекарва 14 години в пътуване между София, Амстердам и Ню Йорк. После добавя още континенти и сега се оказва между България, Нидерландия, Кения и Индия. „Започнах да отскачам и до Танзания, а съм и отворена за нова дестинация. Като режисьор работих във Флорида и Коста Рика. Така животът ме дари с приятели от четири континента и се надявам да стават все повече. Пътуването по света ме реализира и разширява непрекъсното", споделя режисьорката.
Нидерландия я научава, че нещата могат да се случват с лекота и радост. „Това доста трудно проби в балканското ми съзнание, ала там няма какво да преодоляваш. И може би затова съдбата ме изпрати в Кения, където застанах начело на екип, който създаде програма за изкуство и образование за деца и младежи", казва Ели. Там обучава местни артисти от изпълнителски и визуални изкуства как да правят театър с деца в неравностойно положение. От 2011 година до сега програмата е стигнала до 100 артисти от Кения и Танзания и до 2,000 деца от домове.
Проектите там са невероятно преживяване за нея, казва, че това е истинска мултикултурна размяна на ценности и идеи. В кенийския град Кисуму организират театрални фестивали на брега на езерото Виктория, където се намира градът. „В началото беше важно да отчетем, че абстрактното мислене е напълно непонятно, за тях и думата „бъдеще" не съществува в езика суахили", спомня си тя. По време на Първия фестивал на мира убедили организаторите да допуснат детските представления в програмата си. Фестивалът се провеждал на нещо като стадион и имало събрани около 4,000 души. „Когато започнаха представленията, първите реакции на децата бяха малко цинични, но само след минути цялата тази публика утихна и следващия един час всички бяха потънали в историите.
Театърът в Кения е бил забранен от политическата власт като опасно средство за манипулиране на тълпата. „И тогава в този миг имах чувството, че сме се промъкнали в забранена територия и сме разпръснали заразата на театъра. По-късно директорите на домове споделиха, че в резултат на работа с театър на маската децата, болни от СПИН, подобряват комуникативните си умения и проговарят след години мълчание", казва Ели.
Всъщност всичко това започва през 2003 г. в родопското село Широка лъка, когато с европейско финансиране и екип Елена започва вече традиционната Лятна театрална академия за деца в риск. Разказва, че от малка мечтаела да се занимава единствено с театър. Той е нейната страст. Смята, че има голям късмет, работейки това, за което има талант, и това я кара да се чувства жива. „Съдбата ми предостави възможност за работа с деца в неравностойно положение и се оказа, че пътуването към света на детското въображение се реализира много по-бързо и леко от пътуването към света на възрастния", разсъждава тя. Един местен артист в Кения обясни на малките, че съм дошла, за да върна магичността в Африка. „И те ме гледаха, сякаш напълно бяха убедени, че точно това правя. Децата са бъдещето на света и вярата им в магичното и силата на мисълта, която може да създава светове, е от изключителна важност. А може би единствената "религия", която изповядва тези ценности, е театърът", казва тя.
Мястото, на което си почивам активно, е Индия. А това, което ме отрезвява, е глътка свеж хималайски въздух. В Индия е пълно с туристи от Европа и Америка, търсещи забравеното играещо дете в себе си, защото в непрестанната си радост от мига индийците са като децата. От Индия се уча да забавям и да се успокоявам. Уча се, както беше казал един голям индийски писател - Кришнамурти, че тайната на живота е да не обръщаш внимание на това, което се случва около теб. Веднъж в непрестанното си търсене на най-древния жив град в света достигнах до Варанаси, който е разположен на брега на свещената река Ганг.
Там, където всеки ден се изгарят стотици тела и после прахта им се хвърля в реката, защото вярват, че така ще постигнат просветление. Същата година, като се върнах в Пловдив и седях в кафенето до Античния театър, съзерцавайки улицата, на която съм отраснала като дете, осъзнах, че аз нося в себе си цялото богатство и разнообразие на култури. И че градът, в който съм родена, е по-древен от Варанаси.
През миналата година режисьорката за пръв път направи постановка на Сцената на драмата в родния Пловдив. Нейните „Сестри Палавееви в бурята на историята" разбуниха специалисти и публика. Дори критиката не можа да реагира два дни след представлението. А то се случва точно след нейното пребиваване в индийски ашрам, даже по сценария работела на Хималаите. „Почувствах се като завърнала се у дома след дълго пътуване. Въпреки че животът ме учи на непривързване и създаване на постоянно разширяващо се световно семейство, откривам, че има нещо много хубаво в това да си дойдеш там, откъдето си тръгнал", казва Ели.
