Разрез на мозък, поразен от инсулт
Мари Вердие, „Ла кроа" (Франция)
Смъртността от мозъчно-съдов удар силно е намаляла за последните 37 години. От 51 страни в Европа, обхванати от Световната здравна организация (СЗО), спадът на смъртността е траен в 34 от тях, доколкото са налични дългосрочни данни. Въпреки това Ник Таунсенд, английски епидемиолог в университета в Бат, ръководител на изследването, не крие безпокойството си. Защото мозъчно-съдовите болести, главно инсултът - исхемичен или хеморагичен - са втората причина за смъртност в света след сърдечно-съдовите заболявания.
Според СЗО 6.7 млн. души са умрели от инсулт през 2015 г., като жените са по-засегнати от феномена от мъжете, тъй като живеят по-дълго: съответно 13 и 9% от причините за смъртта. Причината е, че разходите за лечение във всяка от страните се поемат от здравните им системи в различна степен. Спектърът на неравенството е твърде широк. Най-много смъртни случаи от инсулт има в България с ръст от 301 смъртни случая на 100,000 за жените и 391 на 100,000 за мъжете. Това е повече, отколкото в Русия и Азербайджан съответно с 331 и 345 случая при мъжете.
Глобално смъртността е два пъти по-висока в Източна Европа, отколкото в Западна. Смъртността е 17.5% за жените и 11.6% при мъжете на Изток и респективно 8.2% и 5.9% на Запад. Франция е начело на отличниците с показатели седем-осем пъти по-ниски от тези на България (41 за жените и 49 за мъжете).
„Франция има исторически най-ниските показатели, които тя споделя заедно с Швейцария и Япония, и спадът е постоянен от дълго време главно заради напредъка в областта на превенцията, отбелязва Пиер Амаренко, шеф на Неврологичното отделение на болницата „Биша" в Париж. - Това е и причината да се появи изразът „френски парадокс" по отношение на тези заболявания в страната на виното, гъшия пастет и кулинарното изкуство, където се умира по-рядко от инсулт. Същото важи и за всички сърдечно-съдови болести. Въпреки това инсултът остава една от основните причини за по-трайно инвалидизиране при възрастните."
При все това и Франция не остава встрани от отслабването на напредъка в борбата с инсулта - кривата на ръста на пострадалите става права през последните години. Много страни от ЕС, между които Германия и Австрия, са засегнати от тази стагнация. Но ако се вгледаме по-подробно в броя на умрелите от исхемичен инсулт (най-разпространения), изследването показва, че кривата се обръща. Така броят умрели мъже нараства в 8 страни, а този на жените - в 9. Германия и Полша са в компанията по този показател на Босна и Херцеговина, България и Казахстан. Този застой на показателя на смъртността и дори неговото нарастване е било констатирано и в друго научно изследване, публикувано наскоро. За Ник Таусенд нарастването на тежестта на рисковите фактори като затлъстяване и диабет със сигурност не е чуждо на ситуацията.
