След продължили близо 6 часа дебати и взаимни обвинения между управляващите и опозицията парламентът приключи обсъждането на вота на недоверие срещу правителството на Николай Денков.

Гласуването му предстои в петък в 15:00 часа.

Той беше внесен преди седмица от БСП, "Има такъв народ" (ИТН), "Възраждане", както и отцепилият се от "Продължаваме промяната" и вече независим депутат Радостин Василев.

Мотивът за него е, че според опозицията кабинетът не се справя адекватно енергийния сектор.

Дебатите по него обаче засегнаха теми далеч извън енергийния сектор и стигнаха до обвинения в лъжи, в предизборно говорене, в обслужване на руски или на частни интереси.

Подкрепящите кабинета на "Продължаваме промяната-Демократична България (ПП-ДБ) партии ГЕРБ и ДПС казаха, че ще подкрепят правителството.

"Разбира се, че ще подкрепим правителството. (...) Представете си служебно правителство и нови избори", каза лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов пред журналисти.

Самият той не присъства на заседанието, а представители на ГЕРБ не участваха в дебатите. Не участваха и от ДПС.

"Да, единодушно ще подкрепим правителството", каза пред журналисти санкционираният за корупция по глобалния закон "Магнитски" депутат от ДПС Делян Пеевски.

Опозиционните ИТН и "Възраждане" виждат "рухване", а лидерката на БСП Корнелия Нинова каза, че ако правителството оцелее, опозицията веднага ще започне да събира подписи за нов вот на недоверие. Той ще е за национална сигурност и отбрана и ще бъде внесен още идната седмица.

Премиерът Николай Денков не вижда основание в обвиненията на опозицията срещу действията на правителството му в сектора "Енергетика".

"Няма основания в критиките на опозицията", каза пред журналисти в кулоарите на парламента Денков. "Очаквам подкрепа на правителството", добави той.

"България е напът да се превърне от износител на електроенергия във вносител с всички произтичащи от това рискове", каза Искра Михайлова от "Възраждане" при представянето на мотивите на вносителите.

В тях се казва, че изпратените от правителството на ЕК планове противоречат на взети решения в парламента. Там пише още, че на 13 септември тази година Министерският съвет (МС) е приел пътна карта за климатична неутралност, според която закриването на централи става необратимо.

По думите на Михайлова цели региони в Южна България са под риск от икономическа катастрофа, която ще доведе до обезлюдяване. Тя определи действията на правителството като рисковани за стабилността на България.

По думите ѝ за обезщетение след закриване на работни места в трите теца и мините държавата ще трябва да плати над 360 млн. лева.

Михайлова обвини и ГЕРБ, която по време на управлението си "не е направила нищо, за да защити националния интерес". Тя посочи, че през годините са затворени блокове на АЕЦ ”Козлодуй”, зачеркнат е проектът на АЕЦ „Белене”, провалени са газопроводът "Южен поток" и нефтопроводът "Бургас - Александруполис".

"Сегашната управляваща коалиция продължи тази политика", каза Михайлова.

Министърът на енергетиката Румен Радев каза, че МС и Министерството на енергетиката се води само от интереса на България и на гражданите ѝ.

"Действията ни са за запазване на въглищните централи. През последните 4 месеца водещ фактор беше енергийната сигурност", каза той.

По думите му продължават преговорите за предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост в частта "Енергетика". Той напомни, че МС актуализира Пътната карта за климатична неутралност, за да отговаря на подписаното с миньорите споразумение.

Радев добави, че само чрез териториалните планове за справедлив преход може да се реши въпросът за работните места - "чрез създаване на смислени нови работни места".

Думата взе и председателката на БСП Корнелия Нинова, която повтори, че "правителството е риск за националната сигурност". Тя добави, че то продължава политиката на правителството на Бойко Борисов по отношение на ядрената енергия, която по думите ѝ е обобщена в изречението "Белене е гьол".

"Европа смята, че ядрената енергия е зелена. Българското правителство смята, че трябва да я зачеркне", каза Нинова.

Нинова попита министъра на енергетиката по каква процедура е определена фирмата, която да оцени двата реактора на АЕЦ "Белене", които по думите ѝ България подарява на Украйна.

Съпредседателят на парламентарната група на "Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ) Кирил Петков каза, че вотът няма да мине, защото не е основан на визия за България, а на "пропаганда, основана на страх и омраза".

"Подозирам, че някои от вас съжаляват, че сме в Европейския съюз, а биха се радвали, ако можеше да участваме в евразийския съюз на Путин", се обърна той към вносителите.

Той ги обвини, че използват вота на недоверие като част от предизборната си кампания, което "показва предизборна немощ". Местните избори предстоят на 29 октомври.

"Днес съм сигурен, че ще плашите основно вашите избиратели със студ, с мрак, с високи сметки на ток. Точно както миналото служебно правителство правеше за миналата зима. Много от вас си служат с фалшиви новини, с неистини", каза Петков.

Той припомни, че преди седмица всички депутати заедно са решили да не ограничават въглищните мощности до 2038 г. Той припомни и заявката на правителството, след като изпрати териториалните планове, да работи с работещите в енергетиката, за да направим максимално най-доброто за тях.

До внасянето на вота на недоверие се стигна, след като парламентът прие споразумение между кабинета и миньорите, според което въглищните централи няма да бъдат затваряни административно, а ще работят на пазарен принцип.

Това стана на фона на протести на миньори и енергетици, които настояха правителството да не изпраща на Европейската комисия (ЕК) териториалните планове на България за справедлив преход на въглищни региони. За тяхната зелена трансформация са предвидени 3,5 млрд. лв. от ЕК.

Управляващите все пак решиха да изпратят плановете, за да не загуби България парите. Част от протестиращите не се съгласиха с приетото споразумение и настояха плановете да се изтеглят и променят. Блокадите на няколко пътни артерии в страната продължават.

Това е първият вот на недоверие срещу кабинета на Денков. Според правилника на Народното събрание гласуването на вота трябва да е не по-рано от 24 часа след приключване на разискванията.

За да бъде успешен той, са нужни най-малко 121 гласа. Заедно БСП, "Възраждане" и ИТН имат по-малко.