Одобрението на Конгреса на САЩ миналия месец на пакет от помощи за Украйна в размер на 61 млрд. долара се забави. Недостигът на боеприпаси в резултат на неколкомесечната дисфункция на Вашингтон подкопа украинските фронтови позиции и остави градовете и критичната инфраструктура изложени на ракетни и безпилотни удари. Високопоставени военни и служители на разузнаването в Киев посъветваха украинците да се подготвят за териториални загуби през следващите месеци. Руските военни вече засилиха натиска върху Харков, принуждавайки хиляди украинци да бягат от страх, че руските сили скоро могат да окупират отново градовете им.
Вливането на американска помощ трябва да помогне на Украйна да стабилизира фронта и да защити небето си. Но украинската армия също така спешно се нуждае от повече войници. Нерешителността на Киев по отношение на новата мобилизация доведе до сериозен недостиг на личен състав в бойните части, като загубите им се увеличиха поради неуспеха да се изградят отбранителни укрепления през миналата година и поради нарастващото предимство на Русия в огневата мощ. Военни експерти смятат, че украинската армия трябва да утрои броя на новобранците си, за да поддържа отбранителни операции при сегашните нива на бойните действия. Киев се опитва да реши проблема с недостига на кадри и помоли партньорите си от НАТО да помогнат за обучението на новобранци в Украйна. Това би било по-бърз и по-ефективен начин за подготовка на украинските войници за битки. Повечето държави, включително САЩ, отказаха да изпратят инструктори на украинска територия от съображения за тяхната безопасност, но тежкото положение на Киев на бойното поле може да накара някои от тях да преразгледат въпроса.
Колкото и да са критични, допълнителните американски оръжия и украински персонал ще послужат само като превръзка за спиране на кървенето. Остава един по-дълбок проблем: липсата на последователна стратегия за противодействие на дългосрочната заплаха, която Русия представлява за Украйна - и за европейската сигурност. В продължение на повече от две години Киев и неговите партньори работят в режим на управление на кризи, планирайки по-скоро за месеци, отколкото за години напред.
Прочети още
Но този краткосрочен подход вече не е подходящ за целта, нито пък е устойчив. Вече трябва да е ясно, че няма кратък път към прекратяване на тази война, било то на бойното поле или чрез политически и икономически натиск върху Москва. Затова Украйна, с помощта на САЩ и други страни, ще се нуждае от стратегическа визия, която да се съсредоточи върху укрепването на отбранителните ѝ способности и възстановяването на възпирането в дългосрочен план. Съобщението на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен в Киев на 14 май, че Съединените щати планират да подпишат десетгодишно двустранно споразумение за сигурност с Украйна, е стъпка в правилната посока. Заедно с подобни споразумения, които Киев е подписал с няколко други партньори, то ще даде знак на Русия, че макар и да е малко вероятно Украйна да се присъедини към НАТО в скоро време, САЩ и Европа я подкрепят дългосрочно.
Но може да се направи още повече, за да се разработи последователна дългосрочна стратегия за сигурност на Украйна. Възпирането на руската агресия ще изисква три елемента: отрицание, наказание и доверие. За да откаже Русия да спечели на бойното поле, Украйна трябва да изгради въоръжените си сили и отбранителната си промишленост, така че да може да разполага и да поддържа способности, които едновременно да намалят военния капацитет на Русия и да направят бъдещо руско нахлуване малко вероятно. За да сигнализират за заплахата от наказание, западните военни трябва да разработят планове за действие при извънредни ситуации, които да наложат значими разходи на Русия, ако тя отново нападне Украйна след постигането на хипотетично споразумение за прекратяване на огъня. И за да бъдат тези планове надеждни в очите на Москва, западните държави трябва да се ангажират, в идеалния случай в правно обвързваща форма, да ги финансират. Именно тук споразуменията за сигурност на Украйна със Съединените щати и други съюзници от НАТО, ако се изпълняват и финансират правилно, ще бъдат от решаващо значение.
Постигането на траен мир ще бъде невъзможно без ясна визия за дългосрочната сигурност на Украйна. Кремъл трябва да разбере, че целта му да подчини Киев не е постижима - нито сега, нито някога. Само тогава руското ръководство ще може да седне на масата за конструктивни преговори - и да приеме независимостта на Украйна в дългосрочен план.
Прочети още
През лятото на 2022 г. Украйна и Съединените щати започнаха да разработват дългосрочен план за оборудване на украинските въоръжени сили с надежден капацитет за отбрана и възпиране. Драматичната начална фаза на войната току-що беше приключила. Блицкригът на Русия се беше провалил и Украйна успешно защити своята независимост. Партньорите на Киев започнаха да изтеглят модерно оръжие от складовете си, за да помогнат в онова, което се очертаваше да бъде жестока битка за източната част на страната. За кратко време Украйна се научи да работи и поддържа десетки различни видове чуждестранно оборудване.
Администрацията на Байдън рано осъзна, че този спешен подход има своите недостатъци. Заплахата от страна на Русия едва ли щеше да отшуми и Киев трябваше да започне да планира дълга война. Американските военни плановици проведоха хиляди симулации на траекторията на войната и разработиха модели за "бъдещите сили" на Украйна, както стана известна концепцията. Целите на това учение бяха две: да се управляват разходите чрез стандартизиране на оборудването и да се вземат решения за способностите, от които Украйна ще се нуждае в дългосрочен план, още докато продължава да воюва.
За съжаление това планиране остана на заден план, когато войната навлезе в нова фаза. През есента на 2022 г. Украйна отбеляза победи в Херсон и около Харков. Тези триумфи изместиха фокуса от изграждането на бъдещите сили към обучението и оборудването на украинските войски за мащабна офанзива през 2023 г. Но въпреки мащабната подготовка украинските сили не успяха да пробият добре укрепените фронтови линии на Русия.
От 2022 г. насам Русия мобилизира икономиката си за военно производство и намери начини да се предпази от западните санкции. Артилерийски снаряди от Северна Корея, бойни дронове от Иран и технически компоненти от Китай подпомогнаха възстановяването на руската армия и представянето ѝ на бойното поле. В резултат на това от началото на 2024 г. насам Русия постига бавни, но стабилни успехи по фронтовата линия, особено в района на Донецк, където победите ѝ струват скъпо.
Сега, когато Киев е на път да получи американска помощ, която ще му помогне да сведе до минимум по-нататъшните загуби през тази година, разговорът трябва да се върне към дългосрочната перспектива. Изграждането на бъдещите сили на Украйна ще изисква системно военно планиране, определяне на приоритетите на целите и предвидима подкрепа от Запада за продължителен период от време. То ще изисква също така трудни разговори за целите на войната, компромисите и сроковете, като всички те имат отражение върху разходите и устойчивостта на силите.
Украйна твърди, че само членството в НАТО предлага железни гаранции за сигурност, които ще сложат край на войната и ще възпрат нова руска инвазия. Но Алиансът не е готов да предложи покана - и вероятно няма да го направи преди да настъпи продължителен период на мир. Все пак Съединените щати и техните съюзници трябва да гарантират, че Украйна ще бъде в състояние да се защитава през този междинен период. За тази цел те трябва да кодифицират ангажиментите си за финансиране, обучение и екипиране на бъдещите украински сили и да дадат надежден сигнал, че ще предоставят оръжия - и евентуално дори ще използват свои собствени средства - ако Русия отново нападне Украйна.
През юли миналата година страните от Г-7 и Украйна заявиха намерението си да изградят мрежа от двустранни ангажименти в областта на сигурността, които да осигурят дългосрочна подкрепа от страна на Запада. Оттогава към декларацията се присъединиха още две дузини държави, а девет държави подписаха десетгодишни споразумения за сигурност с Украйна. Съединените щати сега водят преговори за свое собствено споразумение. Тези споразумения, макар и необвързващи, са добра новина за Киев. Те показват степен на политическа ангажираност към сигурността на Украйна, която надхвърля предишните уверения на Запада, включително тези в Будапещенския меморандум от 1994 г., довел до премахването на наследения от СССР ядрен арсенал на Украйна.
Съществуват четири основни начина, по които Киев и неговите партньори могат да превърнат тези споразумения в последователно дългосрочно споразумение за сигурност. Срещата на върха на НАТО във Вашингтон през юли тази година предлага възможност да се постигне напредък в разговорите по четирите направления. Първо, Украйна и страните, подписали споразуменията, трябва да разработят обща концепция за бъдещите сили на Украйна. Част от тази работа вече е започнала в многонационалните работни групи, известни като "коалиции за способности", на които е възложено да разгледат военните изисквания на Украйна в няколко области - от въоръжението и противовъздушната отбрана до морската сигурност и въздушните сили. Киев и партньорите му следва да обмислят назначаването на съвет от висши пратеници, които да наблюдават тези усилия и да изготвят доклад до края на 2024 г., който да предлага подробен план за снабдяване и обучение на украинската армия през следващото десетилетие.
Второ, партньорите на Украйна следва да обявят специален фонд за бъдещите сили, който да е отделен от текущите операции. Повечето съюзници обявиха финансирането си за 2024 г., като поеха неясни ангажименти за следващите години. Но без предвидимо многогодишно финансиране задоволяването на острите нужди на Украйна на бойното поле винаги ще има приоритет пред бъдещите инвестиции.
Трето, още сега партньорите на Украйна да започнат да обсъждат какво биха направили в случай, че страната бъде отново нападната - след хипотетично прекратяване на огъня, примирие или споразумение. Досега те се ангажираха да се консултират с Киев и да предоставят "бърза и устойчива" подкрепа. За да бъдат тези изявления надежден сигнал към Москва, те трябва да бъдат подкрепени с действия. Съюзниците биха могли да се споразумеят например да създадат "военен резерв за Украйна" от оръжия и боеприпаси на територията на НАТО, които в такъв случай да бъдат насочени към Украйна. Те биха могли също така да започнат проучване как собствената отбранителна и възпираща позиция на НАТО може да бъде коригирана, за да се усложнят сметките на Москва при хипотетична атака срещу Украйна.
И накрая, Съединените щати трябва да поведат съюзниците си в кодифицирането на тези дългосрочни ангажименти по начин, който е надежден и ще издържи на изборните цикли. Двупартийното гласуване в Конгреса на САЩ относно помощта за Украйна показва как може да се направи това: разликата в полза на предложението както в Сената, така и в Камарата на представителите беше много по-голяма от тази, която би била необходима за одобряване на договор или обикновен закон. Докато администрацията на Байдън продължава преговорите си с Киев за двустранно споразумение, тя трябва да започне сериозен диалог с лидерите в Конгреса относно стратегията на САЩ за победа над руската агресия и начина, по който тя трябва да бъде финансирана през следващите години. Далеч от това да служи като празен чек за Украйна, една законодателно ратифицирана политика, която се основава на двупартиен и междуведомствен консенсус, би осигурила предвидимост, устойчивост, подходящ надзор и по-големи възможности да се изисква от съюзниците да споделят отговорността за подкрепа на Украйна.
Ерик Циарамела, „Геополитикал фючърс“
