Убит с чадър на рождения ден на Тодор Живков преди 44 години в Лондон. Денят не е избран случайно, за да се заличи един от неприятелите на тогавашния режим.
Това е трагичната история на един от най-известните българи, чието покушение все още поражда въпроси.
Едно обаче е сигурно – следите водят към Държавна сигурност и руската КГБ, пише The Guardian.
На 7 септември 1978 г. социалистическа България празнува рождения ден на държавния ръководител Тодор Живков. В същия ден, в далечна Великобритания, Георги Марков излиза спокойно от дома си. Пресича моста Ватерло над река Темза и се отправя към автобусната спирка, за да стигне BBC, където работи в българската редакция.
Изведнъж усеща необичайна жилеща болка в крака, както сам я описва в дните оставащ му живот. Спомня си, че обръщайки се назад, вижда мъж, който вдига от земята чадър.
Марков отива на работа и там забелязва, че на мястото на убождането има странна пъпка. Няколко часа по-късно получава силна треска и е приет спешно в болница. Започват три мъчителни дни, в които лекарите
не успяват да направят нищо, за да го спасят
На 11 септември Марков издъхва. Дъщеричката му Александра-Райна е едва на 2 годинки.
Заради необичайните обстоятелства около смъртта му, британската полиция разпорежда щателно разследване. При аутопсията в десния прасец на писателя е открита метална сачма. Криминалистите установяват, че по малкото топче има дупчици, в които има остатъци от захарна субстанция. Тя се разтапя, когато температурата около нея достигне 37 градуса – каквато е на човешкото тяло. Най-важната находка в сачмата обаче е силната отрова рицин, срещу която няма противодействие.
Случаят веднага предизвиква огромен интерес на Запад. Медиите го наричат Убийството с българския чадър и скоро говорят за оръжието на Държавна сигурност (ДС).
Постепенно разследването за смъртта на Георги Марков стига до извода, че пряк извършител на покушението е
италианец, вербуван от Държавна сигурност
Той се казва Франческо Гулино, познат като агент „Пикадили“.
През 1971 г., едва 25-годишен, той е вербуван от българските тайни служби, след като два пъти е арестуван по обвинения за наркотрафик, пише dir.bg. След като подписва декларация за сътрудничество, чужденецът получава помощ да започне бизнес като търговец на антикварни предмети и картини в Копенхаген.
Според архивите, през 1977 г. Гулино посещава четири пъти Англия.
По-късно Скотланд Ярд установява, че всеки път той е отсядал в непосредствена близост до жилището на Марков и съпругата му Анабел Дилк – млада британска писателка от аристократичен произход. След убийството „Пикадили“ напуска Великобритания и никога повече не се връща там.
Разследването започва едва след промените през 1989 г.
Едва след промените през 1989 г. българските власти започват да разследват тази следа. През 1993 г. Гулино е издирен и арестуван в Копенхаген. Проведен е деветчасов разпит от британски и български следователи в присъствието на датските власти. След това обаче българските прокуратура и следствие отказват да предоставят официално исканите от Дания документи от досието му и така се налага той да бъде освободен. Седмици след това Гулино напуска Копенхаген и изчезва безследно.
Прочети още
Става ясно, че досието му е ревниво пазено от ДС. След 9-годишна съдебна битка с управляващите, едва през 2008 г., журналистът Христо Христов успява да получи архива на Първо главно управление (ПГУ) на ДС, свързан с покушението над „Скитник“ – така е наречено още преди смъртта му оперативното дело на спецслужбите срещу Марков.
Години по-късно известният следовател Богдан Карайотов, разследвал делото за убийството през 1990 – 1999 г., пък заявява: „Предадоха ни материалите на този агент, може да се каже, в насипно състояние, което показваше, че от него е дърпано, вадено, скривано и кой знае още какво са правили с него“.
От досието на „Пикадили“ липсват 700 страници
Оказва се, че през 1987 г. са унищожени над 700 страници от досието. Мотивът е, че съдържат стари материали. Предложението е утвърдено от тогавашния началник на ПГУ ген. Владимир Тодоров. Унищожаването обаче е незаконно, тъй като срокът за съхранение на личните дела на агентурата е до навършване на 75-годишна възраст на лицето, а на работни дела на агентурата – до 15 години след предаването им в архив.
През 1992 г. ген. Тодоров е признат за виновен и осъден ефективно на 11 месеца затвор за унищожаване на досието на Георги Марков, но Военната прокуратура не го разследва за унищожаването на материалите от досието на агент „Пикадили“.
Междувременно, през 90-те години, агенти на МИ-6 идват в София и влизат в архивите на ДС. Според британското разузнаване физическият убиец е именно Франческо Гулино. А според архивите на ДС той получава 30,000 долара, безплатни почивки и други облаги, включително държавен медал.
След 1989 г. и двама висши офицери от КГБ – Олег Калугин и Олег Гордиевски, заявяват публично, че убийството на Марков е подготвено от КГБ по поръчка на българската ДС.
Гулино: Не мога да споделя с никого за „поетия ангажимент“
Повече от 30 години след покушението срещу Марков, Гулино е открит от германския режисьор Клаус Дексел в австрийския град Велс. Интервюто с агент „Пикадили“ става част от документален филм, който излиза през 2013 г. Очаквано, пред камерата италианецът отрича да има нещо общо с убийството. На младини той е подписал декларация пред ДС, че няма да споделя с никого за „поетия ангажимент“. „Пикадили“ умира през 2021 година и отнася тайната за убийството в гроба.
Авторът обаче стига до други свидетелства, според които покушението е извършено от екип от поне петима души, в който е участвал и „Пикадили“. Лансира се и версията, появила се във времето – че всъщност убийството не е извършено с чадър, а с малък предмет, с който при допира с крака на Марков отровата е инжектирана.
Прочети още
Във филма за първи път подробно е засегната и хипотезата, че британските тайни служби са предпочели да бездействат, въпреки че са имали достатъчно информация за предстоящото покушение.
Джери и „На всеки километър“
Георги Иванов Марков, наричан от приятели и колеги Джери, е роден на 1 март 1929 г. в София. Завършва Държавната политехника, където през 1953 г. се дипломира като инженер-химик.
Талантът на Марков да пише е забелязан от висшестоящите в комунистическата партия и той е допуснат да стане един от сценаристите на първите епизоди на сериала „На всеки километър“.
Започват да го канят и на различни събития, на някои от които присъства самият Тодор Живков. Тогава Джери вижда отблизо как живее върхушката. И решава, че не иска да е част от нея. През 1969 г. напуска страната, след като една от театралните му постановки е забранена. Заминава при брат си в Италия, където остава 2 години. След това се мести в Лондон. Започва да работи за BBC, сътрудничи и на „Дойче веле“ и радио „Свободна Европа“.
Българските служби не пропускат това, завеждат дело срещу него като невъзвращенец и през 1972 г. той е осъден задочно на 6 години и половина затвор. Творбите му са конфискувани от библиотеките, а името му е изтрито от надписите на „На всеки километър“ и забранено чак до 1989 г.
