Бившата звезда от филми за възрастни Емили Уилис остава в капан в собственото си тяло повече от година, след като претърпя катастрофална мозъчна травма в рехабилитационен център в Калифорния. Това потвърди нейният адвокат, който описва съществуването ѝ като „затвор, от който не можеш да избягаш“.
Джеймс Морис, който представлява семейството на 27-годишната жена, заяви пред PornCrush, че реалността в ежедневието ѝ е непоносимо жестока. „Това е ужасно съществуване. Представете си да сте заключени в собственото си тяло. Вие сте в затвор, от който не можете да избягате“, каза той.
Тази оценка подчертава продължаващата трагедия на една изпълнителка, някога известна със своята енергия и харизма, а сега живееща в почти пълна парализа, пише DailyStar.
Заключена отвътре
Уилис, чието истинско име е Литци Лара Бануелос, продължава да показва признаци на съзнание, но напредъкът ѝ е ограничен. Според Морис, тя може да движи тялото си „донякъде“, да издава звуци и да следи движение с очи.
Лекарите предполагат, че тя може да страда от "синдром на заключването" – рядко неврологично разстройство, при което човек е в пълно съзнание, но не може да общува или да се движи.
Майка ѝ вече осигурява денонощни грижи у дома в Юта. Бившата звезда е загубила значително тегло след колапса си и се нуждае от помощ за извършването на най-основните функции. Докато специалисти работят по оценка на състоянието ѝ, Морис признава, че нейното „психическо състояние е неизвестно“.
Въпреки това, той подчертава, че самото ѝ оцеляване е доказателство за нейната воля: „Тя все още е тук. Мисля, че това само по себе си говори за нейната устойчивост и желание за живот".
Правна битка
Наред с мъчителните медицински новини, съдебният иск на семейството срещу рехабилитационния център Summit Malibu продължава. Морис отхвърли предположенията, че делото може да се провали, като заяви пред PornCrush: „В правен аспект делото на (Уилис) няма слабости. Нейното здраве е най-голямата трагедия".
В иска се твърди, че персоналът на луксозния рехабилитационен център не е изпълнил задълженията си за грижа. На 4 февруари 2024 г., само дни след като Емили се настанява в заведението за лечение на зависимост от кетамин, тя е намерена в безсъзнание.
Парамедиците са извършвали сърдечен масаж в продължение на 30 до 40 минути, преди да възстановят сърдечната дейност, но продължителната липса на кислород ѝ е причинила трайно увреждане на мозъка.
Морис твърди, че това е можело да бъде предотвратено: „Ако персоналът беше спазил стандартните медицински протоколи, Емили щеше да има възможност да си върне контрола над живота. Никой пациент не бива да бъде подлаган на такъв ужасяващ провал в клиничните грижи. Здравето ѝ беше пренебрегвано, докато не стана твърде късно, а сега животът ѝ е променен завинаги".
В момента адвокатът работи с медицински експерти, включително физиатър, който ще прегледа Емили в Юта, за да определи степента на нейното съзнание и потенциала за възстановяване. Той вярва, че подобни показания ще засилят правната битка на семейството.
От слава към борба
Историята на Емили Уилис е още по-шокираща заради нейния възход в индустрията за възрастни. Смятана за една от най-популярните изпълнителки на своето време, тя натрупа значителен брой последователи, преди да се оттегли от бранша. Когато влиза в рехабилитационния център в началото на 2024 г., семейството ѝ се надява, че това ще бъде началото на една по-здравословна глава от нейния живот. Вместо това, поредица от предполагаеми пропуски в заведението ѝ нанасят опустошителни, променящи живота травми.
Когато е била открита в безсъзнание, са били загубени жизненоважни минути, преди да бъде оказана ефективна помощ. Докато парамедиците я съживяват, вече са настъпили необратими увреждания. По-късно лекарите я диагностицират с аноксична мозъчна травма, причинена от липса на кислород.
Битката, която предстои
Засега бъдещето на Емили остава несигурно. Съдебният иск на семейството ѝ търси отговорност и средства за осигуряване на дългосрочните ѝ грижи. Междувременно поддръжници продължават да следят случая ѝ, дарявайки средства за медицински сметки и изразявайки надежда дори за най-малките признаци на подобрение.
Морис признава, че битката е трудна, но подчертава, че напредъкът в медицината все още може да даде известни основания за оптимизъм: „С модерната медицина и напредъка, който имаме в науката, всички можем да се надяваме, че Литци ще се върне към функционално ниво, което да направи живота ѝ пълноценен".
И все пак, смразяващото описание на адвоката – „затвор, от който не можеш да избягаш“ – остава. То улавя не само трагедията на състоянието на една жена, но и отговорността на институциите, на които е поверена грижата за уязвими хора.
