История за насилие в семейството и за "излишни деца". За детски рисунки, които издават ужаса у дома и за прабаба, която става майка. Трагедията в българското семейство е разказана от "Нова телевизия". От там наричат децата Мила и Росица. Тяхното детство започва не с игри, а с наказания и то от собствената им майка.
"Били са затваряни в мазето и в зайчарник. Бити са и са връзвани със сезал за вратата. Освен това са обръщани с главата надолу", разказва пред телевизията прабабата на децата Параскева Николова. Изтезанията били насочени предимно към по-голямото момиченце. Освен от майката, то било насилвано физически и от мъжа, с когото тя живеела. Тогава Мила и Росица били на 3 и на 6 години. За това, че нещо се случва в тяхното семейство социалните работници разбрали, когато голямото момиченце е закарано в болницата със счупена ръка след поредния побой. "Майката е създала ново семейство с мъж и по-голямото дете е било излишно. Причинявайки му болка, са му показвали, че то не е желано там", обясни психологът Тинка Чумова. Не след дълго, социалните извеждат децата и ги настаняват при тяхната прабаба, която е баба на майка им. Тя е на 67 години и въпреки възрастта се съгласява да ги гледа. "Бяха ги предали на таткото, но той няма възможност да ги отглежда. Ние със сина ми, техният вуйчо, се съгласихме да ги гледаме. По-добре тук, отколкото да ходят по чужди домове с чужди, хора", сподели Параскева Николова. Прабабата, която е като майка на децата, се опитва да ги научи на всичко и да запълни всяка празнота в душата им. "Много голяма отговорност е, ако не е помощта на близките е трудно. Всеки организъм остарява, а и грижите са много", добавя Параскева. От три години майката не е виждала децата си, не се е интересувала къде са и дали са добре. Биологичният им баща ги посещава за празниците, но не може да се грижи постоянно за тях. "Малката се опитва да каже от време на време името на майка си, ако гледа някоя снимка, но голямата - не. Само казва, "остави я майка ти". За мен детето изстинало към нея", разказва прабабата. Днес двете момичета ходят на училище, усмихват се, а рисунките им са цветни и весели. Въпреки това, социалните не спират да ги посещават и да помагат на прабабата. А тя си пожелава да има сили, за да може да ги отгледа.
