Настъпва глад
Изчервяването при пиене на алкохол е вследствие от състояние, наречено вродена непоносимост към алкохола. Когато човек, страдащ от този синдром, консумира алкохол, по лицето му и/или по тялото се появяват петна или дифузно зачервяване (непосредствено или скоро след консумацията). Други странични ефекти са гадене, главоболие и ускорен пулс.
Това състояние е известно още като азиатско зачервяване. То представлява генетичен дефект, изразяващ се в неправилна структура на ензима, преработващ алкохола в организма. При това положение метаболизмът не работи по нормалния начин, а попадналият в организма алкохол се превръща в токсичния метаболит ацеталдехид, което предизвиква неприятно усещане и зачервяване на лицето и/или тялото, а в дългосрочен план - рак на хранопровода.
Този генетичен дефект е характерен за по-голямата част от хората от монголоидната раса (около 1/3 от жителите на Източна Азия). Не съществува лек за него.
Същевременно ново изследване откри, че алкохолът променя само една личностна характеристика, а не всички, както се смяташе досега. Това е екстровертността, или колко сте активно отворени към света, когато сте пили алкохол. Хората стават по-утвърждаващи, социални и се движат повече наоколо, след като са пили алкохол.
Разликата е, че хората си мислят, че всичките им личностни характеристики се променят, когато са пили, в сравнение с когато са трезви. Вероятната причина е, че ние се чувстваме различни, когато сме пили алкохол, но нашето поведение изглежда сходно. „Ние бяхме наистина изненадани да открием колко голяма е разликата между представата на хората, които са пили алкохол, за своята „алкохолна личност" и реалните впечатления от трезви външни наблюдатели на тази личност", обяснява д-р Виноград, водещата авторка на изследването. Участниците са споделили, че са изпитали разлики по всички фактори от Петфакторния модел на личността, но екстровертността е била единственият фактор, който е бил систематично наблюдаван като различен сред участниците в състояние на алкохолно опиянение и в състояние на трезвеност.
Британски изследователи пък установиха на какво се дължи нарастващият глад след продължителното консумиране на алкохол. Учените са направили изследване под названието „алкохолни празници" с две групи мишки. Едната група е хранена с порции, равни на 18 стандартни единици алкохол, в рамките на три дни. За пояснение 1 единица алкохол се равнява на 10 милилитра чист алкохол. Установено е рязко увеличение на апетита в тази група, отколкото в контролната група на гризачите на стандартно хранене. Специалистите са проследили основните механизми в нервната система. Те са в основата на хранене при животните след консумирането на алкохол. Резултатите от изследването показват, че основната причина се крие в засиленото производство на невропептида AgRP в главния мозък, който стимулира апетита. Потискането на AgRP неврона води до намаляване на консумирането на храна, както и до по-малка употреба на алкохол. Според специалистите употребата на алкохол се свързва с преяждането, но причината за това не беше ясна. По принцип алкохолните напитки са доста калорични, за да потиснат апетита.
Учени от Медицинската школа към Вашингтонския университет в Сейнт Луис обясняват механизма, по който действа алкохолът, и по-специално какво се случва с мозъка тогава, когато човек не може да си спомни събитията от определен период - така наречените бели петна. Изследването хвърля известна светлина върху сюрреалистичния период, когато тялото ни може да танцува цяла нощ, да води разговори, дори да взриви караоке сцената и накрая да успее да се добере до леглото, но ние после да не помним нищо.
Алкохолът сериозно въздейства върху мозъка, освен че намалява задръжките и отваря глад за пица с майонезен сос. Изследването показва, че големите количества алкохол се намесват в работата на ключови рецептори в хипокампа, основния център на паметта. Същевременно алкохолът отделя и стероид, възпрепятстващ начина, по който мозъкът подсилва синапсите - връзките между мозъчните клетки. Всъщност, смятат учените, големите дози алкохол не убиват мозъчни клетки, а по-скоро отделят съставки, които пречат на мозъка да формира спомени. „Така може да се обясни защо при високи степени на опиянение хората не помнят какво са правили предната вечер", казва д-р Чарлз Ф. Зорумски, професор от Вашингтонския университет.
Това, че алкохолът не убива мозъчни клетки, не е аргумент в полза на безпаметното напиване - дори да не губим когнитивните си способности, негативните последствия върху организма далеч надвишават сутрешното главоболие.
Но има надежда - учени от Масачузетския технологичен институт създадоха коктейл от ензими, които скоростно преработват алкохола. Медикаментът е тестван успешно при опитни мишки. Действието му, което сравняват с „милиони чернодробни клетки в стомаха", може да се окаже революционно. Йънфън Лу, професор по химично и биомолекулярно инженерство в Калифорнийския университет в Лос Анджелис, и Чън Джи, професор по биохимия и молекулярна биология в Университета на Южна Калифорния, създават нанокапсули, съдържащи два ензима, които инжектират на опиянените мишки.
Единият от тях обаче - охидаза - върви в комбинация с водороден пероксид като остатъчен продукт - което може да бъде опасно. Затова трябва да се съчетае с друг ензим, разграждащ водородния пероксид. Мишките, получили инжекцията, изтрезняват много по-бързо от тези, на които не са били инжектирани ензимите.
Фармацевтичният пробив е още в ранен етап и не е готов да бъде тестван върху хора, но според учените може да доведе до създаването на нов клас лекарства, който да действа като "противоотрова" срещу алкохола. Проф. Лу смята, че лекарството ще може да се взема в най-проста форма - като хапче. Нанокапсулите могат да действат като унищожител на алкохола в стомаха - „все едно имате милиони чернодробни клетки в стомаха и в червата си, които ви помагат да разграждате алкохола".
