Един българин има невероятния шанс да си купи билет за „злополучния „Титаник“, но заради забавяне на влака, не успява да се качи на трагично потъналия кораб. Това е Стойо Крушкин.
Настоящата история обаче касае един друг нюанс, става дума за правнука на Стойо, който се прочува в София още като дете като правнук именно на „пришълец“ от „Титаник“.
Стойо се завръща в София след седмици, много след като новината за потъването на кораба вече е обиколила света и е дошла и в България. Неговата съпруга Николица е
направила помен за упокоение
на душата му, защото е убедена, че като пътник в трета класа, нейният Стойо няма как да е оцелял. Когато той се появява в дома им, Николица е напълно шокирана от това.
Години по-късно историята за „Титаник“ все още е актуална, интересна и вълнува хората. Правнукът на Стойо постъпва в предучилищна паралелка на столичното 55. основно училище „Петко Каравелов“ в кв. „Дървеница“. Първоначално детето е мълчаливо и свито, но по-късно осъзнава, че има една тема, която може би ще развълнува неговите съученици, това е именно темата за „Титаник“.
Правнукът започва да разказва по малко на децата Той е чувал историята за прадядо си от неговия дядо, синът на Стойо Крушкин. Постепенно децата в предучилищната паралелка започват да надават ухо на разказите и се стига до един момент, в който правнукът разказва с часове за „Титаник“ и за своя прадядо, който се е спасил, като е закъснял да се качи на кораба.
Децата постепенно се увличат и се тълпят около съученика си. Те го слушат в захлас, не правят нищо друго и това напълно удовлетворява учителките в предучилищната паралелка.
Постепенно обаче историята за потъването с „Титаник“ става твърде популярна и започва да притеснява родителите на правнука на Стойо.
Те се опасяват да нямат проблеми с властите
в България, която по това време се управлява еднопартийно от Българската комунистическа партия.
Както е известно, „Титаник“ потъва, докато пътува към Америка, с много емигранти на борда, включително и българи, голяма част от които са от село Гумощник, в Троянския Балкан. В онези години на комунизъм емиграцията е сред нещата, които властите приемат за форма на „държавна измяна”. Заради това родителите на правнука на Стойо забраняват на детето да разказва повече за своя прадядо.
Детето спира да говори за това пред своите съученици, но те го питат и продължават да настояват да получават все повече и повече информация за това пътуване, за историята на кораба, дори и истината, която им се представя, да не е напълно ясна, или пък на места да е леко поукрасена.
Ето така една история, която е частен случай, но е популярна и интересна, история, в която по никакъв начин няма замесена политика, където човешките съдби се развиват самостоятелно, в зависимост от мечтите и въжделенията на самите хора, се превръща в една относително политизирана история, която е традиционна, типична за времената, в които дори и мисленето беше строго регламентирано.
Един исторически кораб се превръща
в залог за политическа коректност,
на която виси сигурността на едно средностатистическо семейство в България, от края на 70-те години на ХХ век.
Едно дете, правнук на „пришълец“ от злополучния „Титаник“ не подозира колко опасно може да бъде това, че семейството му се свързва с човек, който е опитал да замине именно за Америка. Това, че той е щял да пътува с „Титаник“ не е интересно за властите, интересното е, че той е искал да напусне страната, а впоследствие е успял и е живял в Америка.
Въпреки това темата за „Титаник“ не умира, правнукът на Стойо продължава да разказва за своя славен роднина, понякога украсява историята, като привнася елементи и случки, които не са се случили, но така или иначе, тази история остава в съзнанието на съучениците му и те го уважават за това, че той има такъв близък.
Минават години и правнукът на Стойо Крушкин продължава да пише и да разказва тази история, с все повече подробности, които намира в родовата история, открива и много снимки, които допълват битието и житието на Стойо в Америка. Разказите на живите роднини също са част от целия пъзел, който постепенно се сглобява и придобива мащабите на истинска сага.
Така тази история не умира, а остава жива дори и през годините на комунизма, когато да имаш роднини в Америка беше почти равно на това да си изменник на Родината.
