Име Ивайло Драгиев
Роден 9 август 1986
Образование НАТФИЗ
Отличителни черти Шапка

Защо не си известен?

- Защото съм грозен и не съм в телевизора.

А искаш ли да си?

- Аз съм тъпо и упорито копеле и в крайна сметка ще ми се получат нещата. Освен това не искам от тая, лесната слава. Искам да съм известен като Вальо Ганев, като Наум Шопов - те не са познати на Пешо от „Люлин", но ги знаят хората, които наистина се интересуват от изкуство. Предпочитам да съм Чарли Чаплин вместо Чарли Шийн.

Че какво му е на Чарли Шийн?

- Не може да се освести от алкохол и наркотици.

Е да де, какво му е?

- Не е за мен. Може би всъщност затова не съм известен.

Къде се показваш сега?

- В софийския „Модерен театър", в Пловдивския и в Сли­венския. Представлението се казва „Живот в три версии", режисьор е Ивайло Христов. Играем аз, Радина, Кристина Янева и Георги Вачев. Можете да ме гледате и във филма номер едно извън конкурсната програма на „София филм фест". Там правя много яка роля.

В "Тилт" имаш секссцена с много грозна германка...

- Те бяха две. Аз трябваше да съм с по-нормалната, а Ованес с по-пълната, ама той нали е арменец, та успя да убеди режисьора да е с другата.

Това ли е най-трудният момент в кариерата ти?

- Един от най-трудните.

Героят ти Ангел е яко нервак, ти такъв ли си?

- Да, паля се лесно.

Шамари раздаваш ли?

- Бил съм се едно време - като бях 15-16-годишен. За последно ме набиха едни скинове на „Левски" преди няколко месеца, щото пеехме песнички за ЦСКА.

Пееш песнички за ЦСКА пред скинове на „Левски"?!

- Ами щото съм от ЦСКА. А и те ми дойдоха в гръб и не ги видях. Беше забавно, те бяха двама и ние - двама. Свалиха ни на земята, уда­риха ни по една тупаница и - шок. Из­чезнаха зад ъгъла, а ние решихме да ги претрепем. Завиваме, а там още шест-седем. Викам „аре, ше им простиме тоя път, дай да си ходиме".

Благородно. Кое му е хубавото на новото българско кино?

- Че е ново и че е българско. Млади режисьори на по 40 още не са се отказали и се опитват да прокарват идеи, млади хора се опитват да пробият и да творят, не само за да изкарват някой лев, а и да става нещо стойностно. Много хора смятат, че всичко българско е тъпо. Щом всичко българско е тъпо, значи и те са тъпаци. Един ме пита: „Не те ли е срам, че си българин?" Ми не. Срам ме е, че ти си българин. И на мен не ми харесват някои неща. Ако "Тилт" го имаше в торент сайтовете, никой нямаше да ходи да го гледа на кино.

За коя роля си мечтаеш?

- От десетгодишен искам да изиграя Пък от „Сън в лятна нощ" на Шекспир. А в киното още чакам да ми я напишат тая роля. Не бих се снимал само за кинтите, трябва да има нещо, ко­ето да се играе в него.

Че какво им е лошото на кинтите?

- Много са си хубави, но не ми се прави актьорска чалга като "Забранена любов".

Защо в нашите сериали не се говори нормално?

- Дълбоко се съмнявам на някой от сценаристите май­ка му да е бременна от чичо му, а чичо му всъщност да се окаже брат на леля му. Това са ситуации, в които се опитват да по­ставят героя, а самите те не могат да си ги представят и да ги напишат правилно.

В крайна сметка - кино, театър или телевизия?

- Да... (неловко мълчание)

Ясно. Кое те радва?

- ЦСКА, „Ливърпул", „Барса", приятелката ми, хубавите роли, да спя до късно, да правя каквото си искам и Jack Daniel's. Малко, но от сърце.

Кое е тъпо?

-          Разни неща. И Ники Илиев.

-          За каква жена мечтаеш?

(Поглежда към гаджето си.) - Висока, с дълга кестенява коса, зелени очи, големи гърди, дълги крака, умна, талантлива и от време на време да ме бие.

Може ли и ние да мечтаем за нея?

- Може, ама да знаете, че е с мен.