Шведски учени твърдят, че тежките трактори могат да увредят до една пета от почвата, използвана за отглеждане на селскостопански култури, съобщи "Би Би Си". Теглото на съвременните селскостопански машини рискува да уплътни почвата, което ще доведе до наводнения и слаби реколти, твърдят изследователи от скандинавската страна. В своя научен труд специалистите повдигат и любопитен въпрос. Как тогава са оцелели гигантските динозаври, без да увреждат почвата? Специалистите са изчислили, че комбайните стават все по-мащабни. Размерът им от около 4 тона през 1958 г. достига до около 36 тона през 2020 г. За разлика от тях, бронтозаврите са тежали повече. Междувременно, размерите на гумите на трактори и други превозни средства, също са се увеличили и упражняват натиск. В почва, която е подложена на подобно въздействие, въздухът се изтласква и тя се уплътнява. Затруднява се вкореняването на растенията и те не могат да използват ценните хранителни вещества, а земята става податлива на наводнения. Изследователите считат, че нарастващото тегло на селскостопанската техника представлява заплаха за селскостопанската производителност. Анализът им публикуват в "Proceedings of the National Academy of Sciences", предполага, че комбайните могат да увредят до 20% от глобалната земя, използвана за отглеждане на култури. Томас Келер, професор по изследване на почвата в Шведския университет по селскостопански науки в Упсала, заявява, че машините трябва да бъдат проектирани, така че да не надвишават определено тегло. „Уплътняването може да се случи в рамките на няколко секунди, но може да отнеме десетилетия, за да се възстанови тази почва“, каза той. Въпреки това, тежестта на съвременните машини е по-малка от тази на тревопасните динозаври, като бронтозавъра например, които някога са обитавали планетата. Този факт повдига любопитна главоблъсканица - как изчезналите същества са оцелявали в екосистемите, които вероятно са променили, докато стъпват по земята? Професор Томас Келър предполага, че гигантските тревопасни може да са се придържали към пътеки и да са използвали дългите си вратове, за да посегнат към най- близката растителност. „Смятаме, че вероятно не са се разхождали произволно “, обясни още Келър.
