На сайта на Националния архив на Великобритания са публикувани нови документи, разсекретени за първи път от MI5. От тях става ясно, че в продължение на девет години кралица Елизабет II не е била уведомена, че кураторът на нейната колекция от произведения на изкуството Антъни Блънт е признал, че е шпионирал за СССР. Той е бил член на „Кеймбриджката петорка“ - група съветски агенти, които са заемали висши постове в британското разузнаване и в дипломатическите среди. Освен това тези разсекретени документи хвърлят светлина и върху пълната биография на друг член на шпионската петорка - Харолд „Ким“ Филби.
Изкуствоведът Антъни Блънт, който по времето на Елизабет II отговаря за Кралската колекция за изкуство, признава през 1964 г., че е работил за съветското разузнаване още през 30-те години на миналия век. Кралицата обаче е официално информирана за това едва през 1973 г. Тя е реагирала „много спокойно и без изненада“, показват разсекретените документи.
Националният архив на Обединеното кралство публикува нови документи по случая с Кеймбриджката петорка - британски комунисти, работили за СССР - преди голяма изложба в Лондон.
„Петимата от Кеймбридж“ са съветски агенти, заемали висши постове в британското разузнаване и дипломатически кръгове по време на Втората световна война и Студената война. Петимата мъже - Антъни Блънт, Гай Бърджис, Доналд Маклин, Ким Филби и Джон Кайрънкрос - учат в Кеймбридж и са вербувани през 30-те години на миналия век от Арнолд Дейч, който работи за СССР.
Прочети още
През 1951 г. MI5 научава за предателството на Маклин и Бърджис. Те успяват да избягат в СССР, преди да бъдат разкрити във Великобритания.
По същото време се появяват и подозренията за Филби и Блънт. През 1955 г. Филби е освободен от всякакви подозрения в шпионаж. В края на 50-те години той работи като журналист в Близкия изток, а през 1963 г. признава пред свой бивш колега, че е шпионирал за Москва. През същата година той избягва в Съветския съюз.
Кайрънкрос, както и Блънт, признава, че е работил за Москва през 1964 г. И на двамата е гарантиран имунитет срещу съдебно преследване в замяна на признанието.
За разлика от други британски правителствени агенции, MI5 има право да избира кога и кои документи да предостави на обществеността и частично ги редактира. От време на време Националният архив публикува разсекретени документи, които добавят нови подробности към историята на съветските шпиони.
Изкуствоведът на кралицата Антъни Блънт
Изкуствоведът Антъни Блънт работи за MI5 по време на Втората световна война, а през 1945 г. става Инспектор на картините на краля (а по-късно и на кралицата) и отговаря за кралската колекция до 1972 г. Той остава съветник на Кралската колекция до 1978 г.
За първи път е заподозрян, че работи за Москва през 1951 г., след като Гай Бърджис и Доналд Маклин избягват в СССР. Блънт е близък приятел на Бърджис от 30-те години на ХХ век, когато и двамата учат в Кеймбридж. След бягството на двамата членове на „Кеймбриджката петорка“ тайните служби разпитват Блънт 11 пъти, но той всеки път отхвърля обвиненията в шпионаж.
Но през 1963 г. американецът Майкъл Стрейт казва на ФБР, че Блънт лично го е вербувал за съветски агент. Скоро след това, през април 1964 г., разпитващият от MI5 Артър Мартин обещава на Блънт, че няма да бъде преследван, и той признава, че е работил за Москва. Въпреки това Мартин остава с впечатлението, че Блънт е укрил някаква информация.
Признанието на Блънт е публикувано за първи път от Националния архив. В него той разкрива не само работата си за СССР по време на Втората световна война, но и че е поддържал контакти със съветското разузнаване и след това. По-специално Блънт признава, че след като Бърджис и Маклин избягали, руснак на име Питър го убедил да избяга, но Блънт отказал и според документите се страхувал от отмъщение от своя ръководител в КГБ.
Въпреки признанието, само няколко души извън MI5 знаят, че Блънт работи за СССР. Кралица Елизабет II не е информирана за предателството на нейния придворен историк на изкуството; личният ѝ секретар заявява през 1972 г., че тази информация само ще „увеличи тревогата на кралицата“ и че „нищо не може да се направи за него“.
През 1973 г. става известно, че Блънт е болен от рак. Опасявайки се, че журналистите могат да започнат да разследват миналото му, кралицата е информирана за шпионажа на Блънт.
Обществеността обаче научава за предателството му едва през 1979 г. Маргарет Тачър, тогавашен министър-председател на Великобритания, разказва на парламента за „Кеймбриджката петорка“.
Скоро след това Блънт е лишен от рицарското си звание. Той умира през 1983 г. на 75-годишна възраст.
Нови подробности за Ким Филби
Най-интересната история на Кеймбриджката петорка вероятно е тази на двойния агент Харолд „Ким“ Филби. Той е работил за MI6 и едновременно с това - за Москва.
Част от текста на признанието на Филби беше разсекретен още през 2019 г. Новите документи хвърлят светлина върху цялата му кариера - от вербуването му през 30-те години до признанието му през 1963 г.
През 1963 г. Филби, който тогава работи като журналист в Бейрут, се среща със своя стар приятел и бивш колега от разузнаването Никълъс Елиът. Филби се доверява на Елиът за работата си за СССР. Сред разсекретените документи са и стенограми от разговорите на приятелите (Елиът е поставил подслушвателно устройство в апартамента, където са се срещнали).
Филби разказва на Елиът, че е „издал“ Константин Волков, офицер от КГБ, който през 1945 г. се е опитал да избяга във Великобритания. По това време Филби е ръководител на контраразузнаването в MI6.
През септември 1945 г. Волков отива в британското консулство в Истанбул и предлага да предаде много секретна информация в замяна на 50 000 лири стерлинги и преместване в Обединеното кралство. По-конкретно Волков трябвало да разкрие девет съветски агенти в британското ведомство, седем от които работели във Форин офис, а двама - в MI6. Това би означавало да се разкрие самият Филби.
Прочети още
Филби незабавно предупреждава своя ръководител в КГБ и лично лети за Истанбул. Когато пристига, Волков и съпругата му вече са отвлечени и отведени в България от двама офицери от КГБ и един лекар. За съдбата им не се знае нищо.
Докладвайки на MI6, Филби заявява при завръщането си от Истанбул, че е вероятно „Волков да се е предал“. „Или той, или съпругата му, или и двамата са направили някаква фатална грешка“, пише той в доклада си. По време на разпитите през 50-те години Филби отрича да е замесен в изчезването на Волков.
В разговорите си с Елиът Филби също така признава, че е предупредил Маклин, че Великобритания е на път да го разкрие. Той е изпратил предупреждението на Бърджис. Когато Филби научава, че не само Маклин, но и Бърджес са избягали в СССР, това е „един от най-лошите моменти“ в живота му - казва шпионинът пред Елиът.
Признавайки пред стар приятел, Филби казва, че е бил изправен пред избор между две възможности - „самоубийство или съдебно преследване“. В отговор Елиът му обещава пълен имунитет - в замяна на пълни признания. Двамата продължават да разговарят и да си кореспондират, като Филби го уверява, че казва „цялата истина“.
На практика, разбира се, това не било така. Например Филби твърди, че след 1946 г. не е имал контакти с КГБ или че Антъни Блънт „не е работил и никога няма да работи за руснаците“.
След няколко срещи Филби обещава на Елиът, че ще продължат разговорите си, и последният напуска Бейрут.
Няколко дни по-късно, на 23 януари 1963 г., Филби избягва в Москва.
Наръчник за начинаещи шпиони
Националният архив публикува и брошура за новите „наблюдатели“ на MI5 - по същество шпиони - по време на Втората световна война. В нея се съдържат съвети как най-добре да се извършва наблюдение, за да не бъдат забелязани.
„Фалшивите мустаци или брада са лесни за забелязване, особено при изкуствена светлина в ресторант, кръчма или вагон на метрото“, предупреждава брошурата.
Прочети още
Документът също така призовава новите шпиони да не очакват „блясък“ като във филмите или детективските романи: наблюдението е монотонна работа.
Идеалният „наблюдател“ е мъж с „обикновена външност“ и не по-висок от 172 см, смятат от MI5.
Други съвети са: винаги да носите дребни, за да платите за метрото; да обещаете на таксиметровия шофьор добър бакшиш, ако преследвате заподозрян, и да имате добра история (например разводът е чудесно прикритие за следене на някого).
