От 6-годишен Руди Добрев живее в Лос Анджелис. Къщата му е в градчето Пасифик Паласайдс – най-скъпият квартал тук и епицентър на огромния пожар, който от вторник изпепели хиляди домове и десетки хиляди квадратни метра земя. Огънят продължава да бушува и досега са овладяни едва 11%.
Полиция и армия са отцепели Пасифик Паласайндс и не пускат никой. Но някои от съседите на Руди са останали вътре и сега трябва да им занесем вода, храна и гориво. Успяваме да влезем някак си. Тръгваме по адресите да доставяме провизии на тези, които са избрали да си пазят домовете.
„Трудно е да не си си у дома. Всички сме разделени, кучетата ни са пръснати из града.“, казва Диана, първата до която стигаме с бензина и водата. Казва, че не я е срах – „Имаме много силна връзка тук, всички се борим, с всеки въглен, който видим. Точно за това сме още тук.“
Малко по-надолу е една от по-новите и скъпи къщи. Марк също чака храна, вода и гориво. „Ако не бяхме останали - това тук нямаше да го има вече. Трябваше да полеем земята с вода, да е мокро навсякъде.“, обяснява Марк докато показва близкия хълм над къщата си където в първите дни на стихията също имало огън
„Резултатът е на екип, а интересното е, че половината съседи, които видяхме днеска аз не ги и познавах.“, обяснява Руди Добрев. Около него живеят много популярни личности – режисьорът на поредицата за Джейсън Борн, главната актриса от сериала „Къща на карти“ Робин Райт, Джейми Лий Къртис, която е кръстница на сина му и много други.
„Мислех си дали това тук се запази защото тези хора имат частни цистерни за поливане на къщите, но мисля, че всичко стана заради екипа, който се обединихме. Ние решихме да останем. Бяхме около 20 човека първата вечер. Всеки беше с по един-два маркуча горе, аз ги виждах от покрива. Започна един дъжд от жар, която е червена. Аз бях горе на покрива с един маркуч и решаваш кой въглен да изгасиш. Три дена поред седях тук и се борех с какво ли не. Но издържахме, тук сме“, казва Руди.
Той разказва за първите минути, в които ураганният вятър носи жар и въглени на неговата улица. Той започва да ги бори с малкия си, домашен пожарогасител. После снаждат няколко маркуча с тиксо. Всички съседи, които живят в т.нар. Рустик каньон, помагат в гасенето. „Днес за първи път си мисля дали просто е късмет,ние си мислим, че ние сме го спасили, да ни дава някаква валидност, но не знам, може би от едното и от другото.“, казва Руди.
Няколко пресечки по-нагоре, извън така нареченият каньон където е къщата на Руди - ни посреща наистина апокалиптична картина. На повечето къщи са останали само комините.
Руди ракзазва за една жена, която срещнал на втория ден след началото на пожара. Тя го помолила да я закара до нейната къща, искала да потърси играчки за децата си. „С такъв кураж, не мога да ти обясня, аз бях с един мой приятел, ние едвам си държим сълзите - къщата я нямаше. И тя намери две камъчета където децата рисували като малки., казва Руди - Първият път се изгубихме, защото като изгоряха табелите, не знаем коя улица коя и тя си позна колата.“
Къщите в този квартал са изключително скъпи. Изчисления на AccuWeather показват, че това ще е най-скъпият пожар в историята и ще струва над 150 милиарда долара.
От другата страна на улицата срещаме Дария Консари, която е дошла да види какво е останало от дома й. Къщата е била първо собственост на майката на нейната съпруга. „Изглежда все едно бомба е паднала, като военна зона. Казват, че това е най-лошият пожар в историята на Лос Анджелис заради броя на сгради, които са унищожени…над 10 000 досега.“, казва тя.
Но и Дария, като много други, не може да си обясни защо властите не могат да се справят по-добре със стихията. „Не знам дали прочетохте, но има много обвинения за лошо управление на града. Големият резервоар е бил източен за ремонт миналата година и никога не е бил напълнен отново. След като Лос Анджелис имаше рекорден дъжд за последните 2 години, след рекордна суша…не знам кой е виновен. Как така инфраструктурата не е била подготвена да улови тази вода и резервоарът да е празен. И също как така водното налягане в противопожарните кранове е паднало?“, гневи се тя.
Сега губренаторът на Калифорния Гавин Нюсъм иска разследване за това как водного нялагане е спаднало по време на пожара. Но за Дария това остава необяснимо.
В тази част на Пасифик палисейдс всичко е изгоряло от пожара, който започна във вторник, с изключение на една сграда – тази на 39-а пожаникарска бригада. Момчетата казват, че не са си тръгвали от вторник когато започна този най-голям пожар, който още не е овладян.
Те все още не знаят от къде тръгва огъня. Някои подозират късо съединение от повалени жици във вторник когато в района бушуваха ураганни ветрове със скросто до 150 км/ч. В интернет се въртят слухове, че има видео с двама души, които нарочно подпалват огъня.
Центърът на Пасифик Паласайдс е напълно изпепелен – там където са били любими заведения, банки, магазини сега са руини, изкривено желязо и пепел.
Малко по-налоду по Сънсет булевард е бил апартамента на Янко Попов. Във вторник той тръгва за работа и повече никога не се прибира. От приятели, които му показват снимки разбира, че неговият апартамент вероятно е унищожен от пожара. Когато отидохме до адреса видяхме, че от останките все още излизаше дим. А огънят е погубил всичко ценно за Янко – снимки и спомени, събирани през последните три десетилетия в САЩ. Но
най-голямата загуба за Янко е урната с праха на майка му,
която починала преди 7 месеца. Не е ясно кога той ще може да се върне в квартала, за да види поне останките на това, което е наричал свой дом.
Точно до неговия апартамент са и тези коли, които бяха разчистени от булдозер – вероятно сте виждали видеото в социалните мрежи. Интересното е как от едната страна на улицата колите са изпепелени, а от другата – не. Така е и с някои къщи – огънят ги е пощадил.
„Не знам дали ще могат да го построят отново, казва Руди - Нашият каньон вероятно ще остане, но той зависи от града – магазините, банките – всичко е горе. Пожарите още вървят, не е ясно дали ще остане и нашия квартал. Но ако вятъра се върне, ще се върнем и ние по покривите. Няма друг изход. Никой не иска да си остави къщата.“
Апокалиптичната гледка на сравнените със земята къщи, като след бомбардировка, успяват да убият почти всяка надежда в човек, че възстановяване е възможно. Дори след десетки отразени природни стихии като урагани и торнадо, гледката в Лос Анджелис е потресаваща. „Обединеността, която беше много изненадваща – как всички се обединихме за два дена. Това ми дава надежда“, казва Руди.
„Изведнъж всеки започна да се грижи за другия – кой има вода, кой има ток, кой има останала храна, всеки започна да дели всичко. Мисля, че това е надеждата. И ако изгори тук – дано с тези хора някъде да успеем да построим отново. Но имам надежда – мисля, че ще остане. Мисля, че ако беше писано да пламне, досега нямаше да го има.“, казва Руди.
Човешката надежда, която като пламък угасва последна…и която не може да бъде потушена от нищо. Дори и от природно бедствие.
