Силно обичан от едни, от други пък отричан - това е Свети Валентин. Всички знаем за розите, валентинките, сърцата и Купидон. Днес свързваме деня и с романтични вечери, вино и шоколадови бонбони, но в миналото традициите са били далеч по-различни. Денят на влюбените произлиза от Луперкалия. Това е шумен римски обичай, на който мъжете се събличали голи и пощипвали дамите с цел и надежда за по-голяма плодовитост. Този обичай се провеждал на 15 февруари. Има теория, че всички мъже имали забрана да се женят от римския император, за да може да увеличи и подсили армията си. Заради любовта обаче Свети Валентин не спазил забраната и правел тайни бракове, за което бил екзекутиран на 14 февруари от римския император Клавдий II. Историята гласи, че Валентин е изпратил последното си любовно писмо до дъщерята на тъмничаря с подпис „От твоя Валентин“ и така се е зародил празникът. Смята се, че първата валентинка произхожда от едно от най-романтичните места в света, а именно Франция. Херцогът на Орлеан, Чарлс Дюк, изпраща любовни писма на своята любима, докато е затворен в кулата в Лондон. Днес валентинките са традиционен подарък за 14 февруари, както във Франция, така и по целия свят. В Дания и Норвегия доскоро Свети Валентин се е празнувал по внесените от запад обичаи. Въпреки това, в последно време се е създала една странна традиция, която местните много обичат. “Gaekkebrev” са малки, забавни поеми, които мъжете изпращат анонимно до жените на Свети Валентин. Единствената подсказка, която дамите получават, са точки, поставени в края на стихчето - толкова на брой, колкото са буквите в името на автора. Ако дамата познае името, ще получи яйце на Великден, а в случай че сгреши, тя дължи яйце на своя обожател. В Япония момичетата са тези, които глезят момчетата с шоколад. В тази традиция най-важното е видът на шоколада. На съпрузи, гаджета или бъдещи партньори се полагат висококачествени и много вкусни honmei-choco и се подаряват лично, докато колегите и познатите получават giri-choco (шоколад по задължение). 14 февруари в Словения бележи началото на работата на полето. Свети Валентин, наричан там „Здравко”, е символът на пролетта. Смята се, че това е един щастлив ден за започване на земеделския труд, тъй като обикновено по това време на годината вече се забелязва раззеленяването на първите растения. Словенците смятат, че на 14 февруари птиците от полетата се женят, но за да станат свидетели на това, хората трябва да ходят боси по все още замръзналата почва. Така Свети Валентин се очертава като един много важен празник, но за агрокултурата. Ако намирането на любовта за някои е съдба, то за предишните поколения на Франция се е приемало по-скоро като лотария. Жени и мъже се събирали в срещуположни къщи на улицата и започвали да се викат през прозорците, докато бъдат забелязани. За тези дами, които оставали без партньор, празникът продължавал със запалването на огромни клади, където изхвърляли изображения на мъжете, които ги отхвърлили. С годините обичаят излязъл съвсем извън контрол и правителството се принудило да го прекрати. Във Финландия и Естония Свети Валентин е повече празник на приятелството, а не толкова на любовта. На този ден всички приятели си разменят картички и подаръци с поздрава „Честит Ден на приятеля!”. В Чехия традицията на 14 февруари е двойките да се целунат под черешово дърво за късмет и любов през годината. Ако някога сте мечтали да се омъжите в един ден с най-добрата си приятелка, Филипините е мястото, на което да го направите. Всяка година на Свети Валентин стотици (понякога хиляди) двойки се събират, за да сключат брак на масово събитие. Често разноските по празненствата са поемани от правителството, което позволява на двойките в неравностойно положение да станат семейство. В Уелс празникът на любовта се чества на 25 януари. На уелския Свети Валентин е прието да се подаряват на дамите лъжици. Това е стара традиция, началото на която поставят моряци. Те се стараели да издълбаят сложни орнаменти върху дървени лъжици, които след това поднасяли на своите любими, за да ги спечелят. Всеки орнамент върху лъжицата е символ на нещо. Така например ключът символизира сърцето на мъжа, а колело – усърдния труд, който полага той. Както в Япония, така и жените в Южна Корея поднасят шоколад на Свети Валентин и очакват подарък на 14 март. Тук обаче не са забравени и хората без половинка – за тези, които са пропуснали празненството през тези два дни от годината, 14 април се е превърнал в неформален празник с име Черен ден, в който всички необвързани се обличат в черно и се събират с приятели, за да се насладят на jajangmyeon - нудълси със сос от черен боб. Наред с картичките, розите и романтиката на Свети Валентин, хората от Норфолк приветстват и герой, подобен на Дядо Коледа, който носи името „Джак Валънтайн”. Този мистериозен и много обичан старец се промъква в нощта на Свети Валентин в къщите на малките деца и им оставя лакомства и подаръци. Не е ясно кога възниква този обичай, но продължава да се предава от поколение на поколение. И други шантави традиции за Свети Валентин има по света, но по каквито и странни начини хората да честват празника, важното е, че никой не го пропуска, защото любовта е всичко!