На 17 ноември се почита паметта на св. Григорий Чудотворец. Бъдещият велик светител живял през III век. Той се родил в езическо семейство и до кръщението се наричал Теодор. Когато станал юноша, за да се подготви да заеме светска служба, той заедно с брат си Атинодор отишъл в гр. Берит, където имало прочута школа за правни науки.

По пътя юношата посетил Кесария (Кападокийска). По това време великият учител от Александрийската школа Ориген преподавал философия. Кесарийският епископ Фирмилиан запознал с Ориген двамата неокесарийски юноши. Това запознанство определило пътя им за цял живот.

Теодор и Атинодор, като послушали великия учител, решили да не отиват по нататък, а да станат негови ученици. Скоро под негово ръководство те разбрали, че мъдростта и истината са само в Христовото учение.

Божествената светлина на вярата озарила техните сърца и те приели св. Кръщение, при което Теодор бил наречен Григорий. Започнало страшно гонение срещу християните по повеля на император Деций (249-251 г.). Григорий считал за задължение на всеки християнин да пази живота си, докато това е възможно без нарушение на дълга, защото животът е драгоценен дар, който ние трябва да употребяваме за слава Божия.

Той убедил новообърнатите свои чеда да се укрият от гонителите, с отеческа любов се грижел за тяхната безопасност и сам се отдалечил от града, за да им даде пример. В убежището си той постоянно молел Бога да укрепи вярващите чрез Своята сила. Веднъж войниците, които го търсели, за да го предадат на съд, стигнали до самото място, където той се криел, обаче по Божия воля той останал за тях невидим.

Божията помощ толкова помагала на светителя, че не минавал ден, без да се придобият за Христовата Църква човешки души. Много хора с жените и децата си се събирали в дома на Мусоний при свети Григорий да слушат учението му и да видят чудесните му изцеления, защото той прогонвал от хората лукавите духове и изцелявал всякакви болести. Всеки ден към Църквата се присъединявали вярващи и броят им се увеличавал.

За кратко време със средствата на повярвалите в Христа Григорий създал дивна църква. Хората давали на светеца за построяването й всичко, което имали, отваряли пред него съкровищниците си, за да вземе, колкото е необходимо, за благолепието на Господния дом, за прехраната на сиротите и служение на болните.

Смята се, че блажената кончина на св. Григорий Неокесарийски била между 266 и 270 г. Мощите на св. Григорий Чудотворец първоначално били в създадения от него Неокесарийски храм. През 1587 г. главата на светеца била пренесена в Лисабон. Православната църква го почита и до днес като велик св. отец и Чудотворец и го нарича „втори Моисей” с думите на св. Василий Велики.