На 22 декември Православната църква чества Света Великомъченица Анастасия Узорешителница - римска християнска светица, живяла през 3 в. Великомъченица Анастасия е покровителка на аптекари и лекари.
Св. Анастасия е известна с това, че се е опитвала да помага на страдащите - носела е храна и дрехи на затворниците, на просяците е давала хляб, лекувала е болестите на болните, превързвала е кървящите рани на ранените. Анастасия означава “възкръснала“.
В народните представи светицата се е превърнала в своеобразно олицетворение на смъртта, за чието умилостивяване през този ден не се работи. В Родопите свързват деня с персонифицирана представа за смъртта - Нашташа или св.Чьорна. Вярва се, в която къща не се празнува св. Анастасия, непременно ще се случи нещастие. Жените не трябва да работят никаква домашна работа, защото св. Чьорна ще почерни дома на оная, която преде, тъче или пере.
Прочети още
Великомъченица Анастасия е родена в семейството на знатен и богат римлянин. Още на младини се лишила от майка си, а баща й я омъжил против волята й за богат и знатен римлянин езичник, човек с груб и жесток характер. Баща й е римският сенатор Претестат, майка й Фавста изповядва християнската религия. Учител на Анастасия е Хрисогон – също християнин, по-късно канонизиран.
След смъртта на майка й Анастасия е омъжена насила за сенатор Помплий. За да запази девствеността си, през целия им брачен живот тя се преструвала на неизлечимо болна и не допускала интимна близост с него. Озлобен от това, Помплий я подлагал на унижения и обиди. Но скоро след сключване на брака им той корабокрушира по време на буря и умира. Едничка утеха Анастасия намирала в молитвата и в изпълнението на християнските си задължения.
Често облечена в прости дрехи, придружена от вярната си слугиня, тя посещавала тъмниците, изпълнени в това време с християни, и всякак се старала да облекчи участта на страдащите за Христа.
Привързала се още повече към закона Господен, Анастасия посветила целия си живот на служение на Бога и на ближните. Тя гледала на богатството си само като средство, поверено й от Бога за благото на другите. Затова постоянно посещавала тъмниците, носела на затворниците храна и облекло, утешавала ги с думите на вярата, любовта и съчувствието, лекувала болестите им, превързвала им раните.
Осъдена е на смърт заради вярата си в Христа и е изгорена в 290 г. По-късно мощите й са пренесени в Цариград. В България остров Св. Анастасия край Бургас носи името си от едноименния монашески скит "Св. Анастасия Фармаколитрия". На острова се е съхранявала прочута чудотворна икона на светицата, чиято съдба сега не е известна.
