На 17 март християнската църква почита паметта на св. преподобни Алексий, човек Божи.
Преподобни Алексий бил единствен син на Евфимиан и Аглаида – благочестиви, знатни и богати християни в Рим, живели през ІV век.
Той бил роден късно след дълги родителски молитви, поради това бил особено мил на баща и майка. Алексий получил добро възпитание и образование. Той е роден в Древен Рим по време на управлението на Теодосий Велики.
От ранни години той обикнал Господа от цялото си сърце и тайно си налагал лишения, спазвал строг пост, носел груба власеница. Той пожелал да се отрече заради световните радости и да служи на Бога като монах.
Родителите на Алексий не били съгласни и когато пораснал, му намерили невяста, мома от царски род, необикновено красива, и го оженили.
Преди сватбата на Алексий му се явил св. Павел, който му казал: "Този, който обича баща и майка повече от мен, не е достоен за мен".
Прочети още
Алексий не се решил открито да се противи на родителската воля, но вече бил взел решение да се отрече от суетата на света.
В деня на женитбата Алексий пристъпил към девойката, дал й златния пръстен и скъпоценния си пояс, загънат в копринен плат, и се простил с нея.
Съблякъл сърмените дрехи, свалил от пръстите си скъпоценните камъни, тайно напуснал бащиния дворец и заминал от града.
Той дошъл на пристанището, качил се на кораб и се отправил за Лаодикия (Мала Азия). От там Алексий отишъл в Месопотамия, град Едеса, където се намирал неръкотворният образ на Спасителя. Там Алексий раздал парите си на бедните, а сам почнал да живее като просяк пред храма "Св. Богородица".
Той се хранел от подаяния, непрекъснато се молел и всяка неделя се причестявал със светите Тайни.
Почти целия си съзнателен живот светецът, в името на своето обещание към Бога, прекарал в мълчание и укривал своята самоличност.
Семейството му тежко понесло неговото отсъствие и дълго го търсили в града и околностите. Когато видели, че Алексий не се връща, майка му и младата съпруга се затворили и неутешно плачели.
А бащата изпратил слугите си в различни градове и страни, за да научат нещо за Алексий, но търсенията им останали безуспешни. Някои от тях дошли в Едеса, но не познали между просяците своя млад господар и дори му дали милостиня наравно с другите. Алексий ги познал и в смирението си се зарадвал, че получил подаяние от слугите си.
Седемнадесет години Алексий проживял с просия пред храма "Св. Богородица".
С дълбокото си смирение и постоянна молитва той угодил на Бога. Един от служителите на храма видял в съня си Божията Майка, която му казала да въведе в църквата Божия човек и посочила просяка.
Оттогава всички започнали да оказват на Алексий голяма почит.
Но и тогава той тайно напуснал града, качил се на кораб и отплавал за Киликия. Но се случило друго. В морето се вдигнала страшна буря и изхвърлила кораба недалече от Рим. Алексий решил да отиде там и да живее около дома на своя баща. Близо до родната си къща Алексий срещнал баща си, поклонил му се до земята и го помолил да отседне в дома му.
Последните думи напомнили на Евфимиан за любимия му син. Той се просълзил, заповядал да дадат на просяка една колиба до неговия дом и всеки ден да му носят храна.
Така заживял свети Алексий пред вратите на бащиния дом. Никой не могъл да го познае, понеже седемнадесет години, прекарани в бедност и лишения, съвършено изменили неговата външност.
Всеки ден един от слугите донасял на бедняка храна от трапезата на бащата, но той я раздавал на бедните, като сам се задоволявал с хляб и вода. Тъй минали още 17 години. Бог предвъзвестил на Алексий близката му смърт.
Тогава той поискал хартия и мастило от слугата, който го наглеждал, и описал целия си живот оттогава, когато бил напуснал родителския дом. Като написал това, св. Алексий започнал спокойно да очаква смъртта и цял се предал на молитва.
Едно от преданията разказва, че докато папа Инокентий служел божествена литургия, изведнъж всички чули думите: "Потърсете Божия човек, който се готви да излезе от тялото, за да се помоли за града!"
Всички били обзети от страх и недоумявали за кого се отнасят тия думи! Но на другия ден, през време на всенощната църковна служба, същият тайнствен глас казал: "В дома на Евфимиан търсете Божия човек!"
Званието "Божи човек" той получил след смъртта си поради своето себеотрицание и пълно отдаване в служба на Бога. Алексей е гръцко име и означава помощник. Енергията, която името носи, е на уравновесеност, жизнерадостност и самостоятелност.
Това име не е обременено от никаква негативна енергия. Притежателите му са спокойни и весели хора, които с лекота избягват неприятностите.
Имен ден празнуват всички, носещи имената Алеко, Алекса, Алексей, Алекси, Алексий.
