На 4 август Православната църква почита паметта на Св. 7 отроци в Ефес и Св. прпмчца Евдокия. Евдокия живеела спокойно в своята обител, обръщала мнозина в пътя на истинската вяра и достигнала дълбока старост. Когато римският император Адриан предприел гонение против християните, Евдокия била осъдена на смърт като разпространителка на християнската вяра.
Тя била посечена с меч в 126 г. Почитаме и св. Елевтерий. Той работел в двора на император Максимиан. След предателство бил разкрит, че е християнин и бил посечен с меч. Имен ден празнуват Евдокия, Евда, Дочка, Донка, Доко, Дочо. Същите имена празнуват своя имен ден и на 1 март, когато почитаме паметта на Света Евдокия Илиополска.
Българската княгиня Евдокия била силно религиозна. Тя била талантлив художник и меценат. Проектирала и изработила бойните знамена на дивизиите и на полковете на Българската царска армия. Нейните картини са запазени като част от културно-историческото наследство на България.
Всички 7 момци били деца на невежите граждани в гр. Ефес. Те живеели по време на гонението против християните при император Деций. Това било жестоко гонение. Навсякъде християните били преследвани и арестувани, за да ги принуждават да вземат участие в идолските жертвоприношения. Някои от тях се бояли от мъки и се покорявали. Но твърдите във вярата неустрашимо я изповядвали и не отстъпвали нито пред страдания, нито пред мъчителна смърт.
Много християни напускали градовете и се криели по пещерите. Между тях били и седемте ефески момци: Маскимилиан, Ексакустодиан, Ямвлих, Мартиниан, Дионисий, Антонин и Йоан. Тези момци напуснали града и се поселили в една пещера на планината Охлон, където чрез пост и молитва се готвели за предстоящия им подвиг. Като узнал за това, Деций заповядал да затрупат с камъни входа на пещерата.
Двамата от придворните (Теодор и Руфим) тайно изповядвали Христовата вяра и турили пред камъните оловни плочки, на които написали имената на живо погребаните в пещерата седем момци. Между това Бог дал на момците смъртен сън и ги запазил за цели две столетия нетленни и неизменни до тяхното пробуждане. Чудното пробуждане на момците, заспали във време на Дециевото гонение, се извършило в царуването на Теодосий Млади. Стопанинът на нивата на планина Охлон, гдето се намирала затрупаната пещера, в която били починали седемте момци преди 200 години, напислил да направи ограда на овците си. За строеж на оградата слугите му взимали от ония камъни, с които била затрупана пещерата, без да подозират нейното съществуване. Изравяйки камъните, те случайно направили отвор към пещерата. В туй време момците оживели, без да знаят, че те са се пробудили не от обикновен, а от смъртен сън. На разсъмване един от момците отишъл в града да купи храна.
Прочети още
Старата монета, която дал на търговеца, послужила за повод да се разкрие необикновеното произшествие. Разговорът с момъка, който мислел, че още продължава гонението на Деций, окончателно обърнал на него общото внимание. За случката узнал и местният епископ. Той разпитал момъка и разбрал Божията тайна. А като чул за другите момци, останали в пещерата, пожелал да ги види. Епископът се отправил за там с управителя и множество народ. При входа на пещерата епископът разглеждал внимателно обстановката и намерил сред камъните медно запечатано сандъче. Като го разтворил в присъствието на всички, видял там две оловни плочки, поставени от Теодор и Руфим. Тия плочки разяснили на всички загадъчните думи на възкръсналия момък. Император Теодосий веднага бил уведомен за това събитие.
"Заповядай да се изпратят честни мъже да видят чудото. Но царят пристигнал сам в Ефес с множество вярващи и се поклонил на св. момци. След продължителна беседа с него, момците в неговото присъствие заспали вечния си сън до всеобщото възкресение. Теодосий заповядал да направят 7 сребърни ковчега и да поставят в тях телата на момците. В същата нощ обаче те му се явили на сън и го помолили да ги остави да почиват в пещерата, както почивали по-рано. Поразителността на това събитие бързо се разпространила по целия християнски свят.
Неговата достоверност се потвърждавала от мнозина заслужаващи доверие писатели и свидетели. Пещерата на момците дълго била показвана близо до Ефес, в склоновете на планината Прион. Съдбата на св. мощи на седемте момци е неизвестна след ХІІ в., в началото на който игумен Даниил ги видял в пещерата.
