сн. Wikipedia
Американски учени създадоха ембриони с гени от две жени и един мъж с метод, който един ден може да бъде използван за предотвратяване на предаването на някои нелечими заболявания на бебетата. Учените от университета на Орегон казаха, че не използват ембрионите за създаване на деца. Засега не е ясно дали методът някога ще бъде приложен в практиката. Той вече предизвика етична дискусия във Великобритания, където учени го използваха преди няколко години. Британските експерименти, описани през 2008 г., бяха огласени като възможност един ден да има бебета с трима родители. Това обаче е преувеличено.
От втората жена се използва ДНК, която е по-малко от 1% от гените на ембриона, а и тя не е от вида, който определя дали детето прилича на мама или на тате. Методът просто е начин да бъдат заменени някои дефектни гени, които пречат на нормалната работа на клетките. Британското правителство поиска обществена дискусия, преди да вземе решение дали да разреши употребата на метода.
Един от етичните проблеми е дали подобна промяна на ДНК може да е първоначална стъпка по хлъзгавия наклон на създаването на „дизайнерски бебета" - метод, с който родителите да си поръчват например малко синеоко момиченце или високо тъмнокосо момче.
Има съображения и за безопасността на метода
не само за бебето, но и за неговите деца. През юни влиятелен британски съвет по биоетика стигна до заключението, че технологията ще е етична, ако бъде доказано, че е безопасна и ефективна.
Експертна комисия през 2011 г. посочи, че няма данни технологията да не е безопасна, но поиска допълнителни изследвания. Лори Золот, експерт по биоетика от Северозападния университет в САЩ, каза в интервю, че признаци за опасността на метода могат да се проявят чак след няколко поколения. Тя се надява в САЩ да последват британския пример за широко обсъждане на технологията.
Заболяванията, с които се бори методът, може да са ужасни, но е възможно това да не е най-добрият подход към тях, каза Золот. От няколко години учени съобщават за подобни експерименти, с които са получени здрави маймуни, както и че опитите с човешки яйцеклетки са показали обещаващи резултати. Американските учени съобщиха, че са получили десетината човешки ембриона в начална фаза на развитие и че са установили висока ефективност на метода за замяна на ДНК. Гените, които те са заменяли, не са от вида, за който се сещат повечето хора и които са в ядрото на клетката, а от тях зависят цветът на очите и височината.
Използваните гени са извън ядрото в произвеждащи енергия структури, наречени митохондрии. Тези гени се предават само от майката, никога от бащата. Около 1 от 5,000 деца наследяват заболяване, причинено от дефектни митохондриални гени. Дефектите могат да предизвикат редки заболявания с редица симптоми, като инсулти, епилепсия, деменция, слепота, глухота, бъбречна недостатъчност и сърдечни заболявания.
Новият метод, ако един ден бъде одобрен за използване в медицинската практика, би позволил на някои жени да родят бебе, което да наследи ядрената им ДНК, но не и митохондриалната. За него
лекарите използват неоплодени яйцеклетки от пациентката и здрав донор
Те премахват ядрената ДНК от донорските яйцеклетки и я заменят с ядрена ДНК от яйцеклетки на пациентката. Така се получават яйцеклетки, които носят ядрената ДНК на бъдещата майка и митохондриална ДНК на здравия донор.
В статия в сп. „Нейчър" Шухрат Миталипов и екип от Орегонския университет съобщават, че са трансплантирали ядрена ДНК в 64 неоплодени яйцеклетки от здрави донори. След оплождането 13 яйцеклетки са се развили нормално и са образували ранни ембриони. Учените съобщават също за четири маймуни, родени през 2009 г. от яйцеклетки с трансплантирана ДНК, които още са здрави. Миталипов каза в интервю, че екипът се надява да получи разрешение от властите за изпитания на процедурата с жени. Засега ограниченията за използване на държавни средства за изследвания с човешки ембриони пречат на подобни разработки. Изследването е финансирано от университета и фондацията „Льодюк" в Париж.
Д-р Дъглас Търнбул от университета в Нюкасъл, чийто екип трансплантира ДНК в яйцеклетки с различен метод, определи новото изследване като „много важно и насърчаващо" за доказване, че подобни трансплантации могат да са ефикасни. „Безопасността обаче остава проблем" и при двата метода, ако бъдат използвани за хора, допълни той.
