Йосиф Сталин, 1943 г. – на вечеря с лидерите на Съюзниците в Техеран: „САЩ са страната на машините. Без помощта на тези машини, чрез Ленд-Лийз, ще загубим войната“.
Никита Хрушчов (лидер на СССР 1953-1964 г.) се съгласява с това изказване на Сталин. В мемоарите си пише за това как Сталин е подчертал важността на Ленд-Лийза: Той ясно заяви, че ако Съединените щати не ни бяха помогнали, нямаше да спечелим войната.
В Москва през 2004 г. отваря врати музей на Съюзниците, в който има изложби, посветени на Ленд-Лийза. Спокойно… вече не съществува. Но, докато все пак е съществувал, в него лично синът на съветския маршал Константин Рокосовски дарява американския джип Willys, който бил даден на баща му от американците. Музеят е показвал униформи, дрехи, техника, включително колекция от копчета от войнишки дрехи със съветските символи отпред и надпис Made in Chicago отзад, пишат от novini.bg в свой коментар.
В годините след затварянето на музея бившият му директор, Николай Бородин, прави всичко възможно да продължи да разпространява историите, свързани с получената помощ. Това не продължава много дълго, де.
Той разказвал как – в добавка към военната помощ – СССР е получавал от американците и цивилни дрехи, храна и детски играчки.
Негови думи за Ленд-Лийза: „Каквото е било поискано, е било получено“.
Това не е много популярна тема в днешна Русия. Защо ли?
Ленд-Лийзът е за 1 милиард тогавашни долари. Без лихва. А съветите така и не си направили труда да го върнат целия.
Както и да е, това не е най-важното.
Има още неразрешени исторически справки, които са заметени под килима в оная „страна“, която все още се чуди дали македонците или Ленин са измислили азбуката.
Прочети още
Там е забранено да се говори за „Молотов—Рибентроп“, за започването на Втората световна ЗАЕДНО с Хитлер, за Зимната война срещу Финландия. Не се говори и за даването на руско гориво на Вермахта, не се говори и за ходенето на нацистки офицери по военните паради в Москва – преди „Барбароса“, разбира се.
А наскоро путин каза, че поляците били провокирали Хитлер да ги нападне. Ясно е, че го говори, за да направи паралел с украинците и себе си, но, без да се усети, точно си падна на мястото – направи пълен 360-градусов кръг и седна пак там, където „учителят“ му Сталин – буза до буза с Хитлер.
Би трябвало на всеки, чел малко история, да му е ясно, че ако не беше „Барбароса“, руснаците нямаше да са „асвабадители“, а щяха да си делят Европа с приятелчето си Хитлер. А след като (типично за болните диктатори) се нападнали един друг, то е ясно и че нямаше да спечелят „Великата отечествена“ без помощта от Америка. А на останалия свят пък му е ясно, че никога няма да бъдат благодарни за помощта, също и няма да бъдат благодарни за това, че ние, останалите, тъпоумно, в името на мира, си затваряме очите и се правим, че сме забравили за „Молотов—Рибентроп“.
Светът дълго време се прави на нечул и невидял погромите срещу евреите в русия и в СССР, много преди Хитлер и лагерите му. Като стана дума за лагери – Хитлер и в това не е иноватор, и това е взел от съюзническия СССР.
Да стесним малко геополитическия обръч на историята и да погледнем България. През 1939-1940 г. в България българските комунисти започват масова пропаганда с цел да принудят царя и правителството да влязат в съюз с Хитлер, именно заради приятелството му със Сталин. По-късно се срамуват от това и се опитват да го изтрият от историята (сравнително успешно).
Хвърляли листовки, правили подписки, а след няколко години същите избивали българи, като им залепили етикета „фашисти“. Обвинявали хора – учители, банкери, военни, писатели, художници, които хал хабер си нямали нито от Хитлер, нито от фашизъм, нито пък са хвърляли листовки или правили подписки за съюз с Хитлер (за разлика от убийците си, които са били ЗА дружба с Хитлер първите години от войната).
Прочети още
1944 г.: България прекъсва дипломатическите си отношения с Нацистка Германия и иска примирие от САЩ и Британия. Още на 5 септември правителството обсъжда решение за обявяване война на Германия. Само че ето точно тук се появява съветският агент – тогавашният военен министър ген. Иван Маринов, който спъва общественото обсъждане и го забавя със 72 часа. През това време от СССР заявяват, че явно сме все още с Нацистка Германия, щом не обявяваме война и Червената армия идва тук. Откъдето още не си е тръгнала…
По-късно става ясно, че ген. Маринов е съветски агент и вече е обсъдил с кремъл това „забавяне“, което е позволило на СССР да обяви война на България. На 8 септември обаче, така или иначе, се обнародва решението и се обявява война на Германия, но това не спира ватенките да нахлуят и така се озоваваме във война и с двете сили – Германия и СССР. И въпреки че е обявена война на Германия, след гнусния предателски и антибългарски преврат на 9 септември, правителството е обявено за фашистко.
Съвременници твърдят, че съветските войници масово злочинстват (конфискации, убийства, грабежи, изнасилвания) и в същото време осигуряват комфорт на комунистическо-криминалните „шпицкоманди“, които избиват дотогавашния елит на държавата. Българската армия е изпратена да се сражава срещу Вермахта, за да се осъществи по-лесно замисълът на Сталин и Георги Димитров за превръщането на страната в съветски придатък.
България е въвлечена във войната срещу Германия, а 280-хилядната българска армия незабавно е изпратена на фронта. В България остава една близо 200-хилядна окупационна съветска войска, която на практика няма никаква работа“.
Единствените загинали съветски войници в България (нищо, че под път и над има техни паметници… на „загиналите за свободата на България“) са препилите със спирт на 14 септември 1944 г.
А днес имаме „благодарни“ политици и други обществени израстъци и придатъци, които ходят да носят цветя на паметника на съветските войници и да говорят за „Деня на победата“, да се излагат и да излагат и България.
