„Щастлив съм! Не мога да повярвам, че това ми се случва!“, казва развълнуван Сунай, като разлиства новата си книга. Тя е седмата подред, която издава зад решетките, и третата програма за самокоригиране на лишените от свобода. А той още не може да повярва, че издателство „Кибеа“ по своя инициатива я е издало безплатно, с респект към неговата мисия зад решетките. Трети ден е в отпуск и се опитва да оползотвори всяка минутка на свобода с 13-годишната си дъщеря Елиф и с родителите си Виждан и Ремзи. Щастлив е, че може да поговори свободно и с 20-годишния си син Доан, който е в Лондон. Благодарен е, че всички те са продължили да му вярват през близо 14-те години зад решетките от общо 20-годишната му присъда за убийство. Забравете всички истории за безскрупулни убийци, които всяват ужас зад решетките; които малтретират, унижават, изнудват и тъпчат лишените от свобода. Кметът на затвора идва. Той ще ви разкаже приказка, каквато никога не сте чували. За възхода и падението, за престъплението, възмездието, катарзиса и покаянието; за силата да останеш човек и за мисията
да спасяваш душитe на другите
когато не си успял да спасиш своята. Откъде да започна?... Може би от детството, когато е бил едно добро и послушно дете. Помагал е на родителите си, а те са го учили да бъде честен, искрен, точен. До 2007-ма Сунай Ремзи Мехмед е младият, красив, умен и успешен любимец на една от най-влиятелните български партии. Лидер на младежката организация, печелещ всички избори на всякакво ниво.
най-перспективен млад политик
на България.
Той преобръща и представите на етноса си за религия и образование, като твърди, че „образован не значи по-малко да почиташ и спазваш религията си“. Води борба срещу ранните бракове на момичетата от малцинствата, срещу порочната практика „дете на 15 години да ражда дете“... „Независимо от всичко това, аз съм българин и където и да съм работил, над бюрото ми е имало портрет на моя идол Васил Левски“, казва Сунай.
Тялото на застреляния млад циганин Марин Маринов повече от 2 дни лежи в офиса на заведението „БГ клуб“, собственост на Сунай. Защо се е стигнало до големия конфликт между тях, той не желае да коментира: „Щом Марин е починал, а аз съм жив, значи аз съм виновният, а той - невинният“. Признава за своя голяма грешка, че
панически бяга в Турция
В затвора „Картал“ в Истанбул се сблъсква с всички ужасии на живота зад решетките. Когато го преместват в затвора „Малтепе“, отново е лидер - отговорник за всички лишени от свобода чужденци. От 2009 г. е в затвора „Белене“ и там естественият, издигнал се от махалата си лидер, много бързо се издига отново. Споделя, че той си знае как е оцелял физически и психически зад решетките. От 2010 г. е неизменен кмет на затвора в Белене, а от 2016 г. - и председател на „Затворническа лига - България“, защитаваща правата на всички лишени от свобода у нас.
Кметът е душата и сърцето на заключените хора, техен защитник, изповедник и мотиватор. Визионерът посреща всеки нов събрат, като го мотивира да не проспива престоя си в затвора, а да учи и да се развива. Бори се за спасяването на всяка душа - да мине през себеопознаване, покаяние, катарзис и решение да промени съдбата си. С богатата си институционална култура Сунай полага много усилия за запазването на затвора, който два пъти е пред закриване. Бори се и да запази училището до IV клас, с възможност да стане до VII клас. Визионерът мотивира неграмотните си събратя с думите: „Искаш ли да станеш като мен, „марката Сунай Ремзи“?... Тогава учи!“. Той осигурява средства за ремонт на килиите и реставрира и прави действащ
християнския параклис в затвора
Бившето ръководство два пъти се опитва да го превърне в класна стая и столова, а той, мюсюлманинът, го брани, сякаш е джамията, в която се моли баща му. Зад решетките Сунай организира издаването на вестник „Делник“ (сега - в. „Персин“), литературен кръг „Голямото четене“, разширява и обогатява библиотеката, пише и поставя пиеси, организира футболни турнири, различни курсове - „Правен“, по чужди езици, шофьорски, готварски... Успехите го мотивират да разработи и специални програми за коригиране.
През 2015 г. той създава „Програма за самопомощ на българските затворници“, за да може лишените от свобода да си помагат сами при позитивната промяна в поведението и адаптирането в затвора. Иноваторското при нея е обучението по модела „Равен обучава равен“ (лишен от свобода обучава лишен от свобода) - нещо, което
за пръв път се прави в България
През юни 2015 - юни 2016 г. в нея се включват 82-ма лишени от свобода за първи път. През 2016 г. Сунай Ремзи разработва „Програма от А до Я“ (за самокоригиране на българските затворници - работа с рецидивисти), реализирана успешно през 2017-2018 г. В нея участват 93-ма лишени от свобода, предимно многократно осъждани и с присъди за тежки деяния. Създадена е с цел самокорекция, като успешен старт при бъдеща ресоциализация. И двете програми Сунай Ремзи издава в книги, които са разпространени във всички български затвори. Новата „Програма за себереализиране“, издадена безплатно от издателство „Кибеа“, е за подготовка и управление на предизвикателствата, очакващи лишените от свобода след изтърпяване на наказанието. В нея Сунай подготвя събратята си за връщането им в обществото, като разглежда всички най-важни проблеми, с които те ще се сблъскат
след излизането от затвора
Своеобразният наръчник за лишени от свобода, на които предстои излизане в рамките на година, съдържа полезни теми като „Извън решетките - стъпка по стъпка“, „Реинтеграционна програма за правонарушители“, „Банково кредитиране“, „Аз търся работа“. Подготвя ги за превенция на зависимостите, разработване и реализиране на проекти. Запознава ги с българските закони, социалното подпомагане, трудовата заетост у нас и в ЕС...
В книгата има курс по себеуважение, себереализиране и повишаване на собствената пазарна стойност, пише за семейни ценности, радикален ислям, телефонни и банкови измами, предпазване от агресията по пътя. Представени са програмите на Разплащателна агенция, Фонд „Земеделие и гори“, Фонд „Тютюн“. Има и курсове по строителство, фризьорство, готварство... „Всички тези програми нямаше да реализирам, ако не срещах разбиране от ръководството на затвора „Белене“, ако не работехме в партньорство“, казва Сунай. Дори и през отпуската си е продължил да работи. От няколко месеца е преместен в Затворническото общежитие от открит тип (ЗООТ). И там е
„живата легенда“
и „кметът“, макар да е сдал поста. И там се е развъртял и набързо е организирал ремонти, създал е библиотека, бори се за фитнес зала и ново игрище за 80-те лишени от свобода в общежитието. „Стопил“ е с работа част от присъдата си и му остават по-малко от 3 години. „Като изляза, ще стана най-добрият български мотиватор в чужбина, ще видиш“, казва визионерът и вече има куп идеи с какво ще се занимава на свобода.