Китай има десет пъти по-голям БВП и население от това на Русия. Китай произвежда почти всичко, а руснаците не произвеждат почти нищо, освен петрол, газ, метали и дървен материал. Русия има почти два пъти по-голяма площ от тази на Китай (или САЩ, или Канада), но половината от страната (Сибир и руският Далечен изток) има по-малко общо население от китайския град Шанхай.
Руската армия се е доказала
като некадърна и корумпирана и вероятно би била лесна плячка за китайските военни. Вероятно тайванците биха могли да дадат на китайската армия много по-тежък отпор, отколкото руската.
Русия се превърна в най-голямата държава в света по отношение на територията, защото беше безкрайно експанзивна след окончателното отхвърляне на Златната орда (монголите) през 1480 г., които контролираха Русия от 1237 г. По това време Русия се състои от Московското княжество и няколко други града. Различните царе зашиват Европейска Русия, а след това придобиват владяната преди това от Швеция територия до днешна Финландия. Придобити с армия са също Беларус, балтийските страни, половината от Полша и някои от независимите днес страни край Черно и Каспийско море.
Докато американците придобиваха и окупираха земи на запад
от река Мисисипи, руснаците бавно се насочваха на изток, за да завладеят района от Урал до Тихия океан. В Сибир е имало няколко малки племена от местното население, но подобно на американските индианци те са били завладени. В същото време групи китайци се отправят на север в Сибир и Далечния изток на Азия до тихоокеанското крайбрежие. Те също се сблъскват с малки племена от коренното население, с които често съжителстват. Както можело да се очаква, руснаците и китайците имали поредица от сблъсъци и битки за това кой ще контролира Далечния изток.
През 2019 г. Херман Пирхнер, президент на Американския съвет за външна политика и експерт по Русия, написа книгата „След Путин: приемственост, стабилност и бъдещето на Русия“. Следващите изключително навременни (предвид случващото се) два параграфа са от книгата на Пирхнер: „След разгрома на руските войски от Китай през 1685 г. при Албазин,
Пекин печели голяма част от тогавашната аборигенна територия,
която сега обхваща голяма част от руския Далечен изток и част от Източен Сибир. Китайският суверенитет над тази област е официално признат от руско-китайския Нерчински договор от 1689 г. Към 50-те години на XIX в. обаче Китай става твърде слаб, за да защитава тези територии, и Русия ги завладява. Новият суверенитет на Русия е официално признат с договори от 1858 г. и 1860 г. Независимо от китайско-руския договор от юли 2001 г., който урежда нерешените гранични спорове между тях, картата, илюстрираща
"Китайските територии, завладени и окупирани от царска Русия",
продължава да виси във Военния музей в Пекин няколко години след това. Всъщност, както авторът наблюдава по време на няколко пътувания от двете страни на руско-китайската граница през 2000 г., съществува усещането, че в даден момент Китай ще се опита да си върне загубените територии“.
Балансът на силите отново се е изместил между Русия и Китай, като този път силата отива в полза на Китай. След като в началото на 80-те години на миналия век пътувах както до Съветския съюз, така и до Китай, много ясно се виждаше, че Съветският съюз (макар и беден по стандартите на САЩ) е много по-богат и много по-развит от Китай. По време на многобройните следващи пътувания през следващите десетилетия ми стана ясно, че Китай бързо настига Русия, като е възприел свободните пазари с много по-голям ентусиазъм и в крайна сметка изпреварва Русия в много важни области. (Както официалните, така и неофициалните данни показваха едно и също нещо.) В началото китайците разчитаха на руски оръжия и оръжейни проекти за своята армия. Сега китайците изпреварват руснаците в повечето видове въоръжение - по отношение на иновациите, качеството и количеството. Китайците са се научили да произвеждат и предлагат на световния пазар почти всичко. Кога за последен път си купихте продукт, произведен в Русия, в Walmart или Home Depot?
Много китайци смятат, че руснаците са откраднали Източен Сибир и Далечния изток,
по същия начин, по който са смятали, че португалците са откраднали Макао, а британците - Хонконг, по време на техния период на слабост. Китай успя да си върне Макао и Хонконг без нито един изстрел, тъй като нито Португалия, нито Великобритания се смятаха за готови да изразходват кръв и средства, за да ги запазят, което вероятно щеше да бъде загубена битка.
Войната в Украйна отслабва Русия
и вероятно няма начин, по който тя да спре китайската окупация на Източен Сибир и Далечния изток. Така че президентът Си вероятно ще трябва само да отправи надеждна заплаха за военна окупация, за да разбере Русия реалността и да започне да признава определени икономически и политически права на китайците, които решат да се преместят в спорния район. По политически и лични причини руското ръководство би имало нужда китайците да направят разумни, спасяващи лицето отстъпки в замяна на бавна окупация - което би могло да бъде направено. След това г-н Си би могъл да заяви като свое наследство, че почти е удвоил размера на Китай - без война! --------------- Ричард Ран е председател на Института за глобален икономически растеж и на MCon LLC. Неговият анализ е публикуван във „Вашингтон Таймс“.
