сн. CNN
Вълненията и масовите безредици в град Фъргюсън бяха тема номер едно във всички вестници в света. Дори севернокорейският орган на комунистите ,,Нодон синмун" им отдели половин страница. Обществената реакция на решението на съдебния състав да оневини белия полицай, застрелял невъоръжен чернокож младеж през август, се превърна в изблик на насилие, който доста преди това бе открито и натрапчиво предсказван и когато той наистина се случи, изглеждаше по-скоро като успех на умението ни да правим пророчества, отколкото като естествен изблик на гняв, пише ,,Вашингтон пост".
Спонтанни или организирани, подобни вълнения спорадично разтърсват социалната тъкан на Америка от два и половина века на борби за равенство и възможности. Но насилието във Фъргюсън, започнало през август, разчупва стереотипите по три важни начина, един от които излиза наяве точно сега. Това бяха рядко срещани вълнения в предградията. Расовото насилие дойде именно в тези места, където много американци - и бели, и чернокожи - бяха избягали от градските вълнения през 60-те години.
,,Вашингтон пост" припомня станалия широко известен навремето доклад на т.нар. ,,Комисия Кърнър", който констатира, че ,,ние сме нация от две общества - едно черно и едно бяло - разделени и неравни". Този извод бе направен след градските вълнения в края на 60-те години. Оттогава се появи голяма и успешно развиваща се средна класа от чернокожи и много юридически и културни бариери пред включването й в бизнеса и социалния живот на страната бяха отстранени. Но расите си остават остро разделени както като начин на възприятие, така и като реалност.
Само месец след първоначалните расови вълнения през август бе извършено проучване сред жителите на Сент Луис (Фъргюсън е негово предградие), и то показа, че чернокожи и бели са рязко разделени по въпроса дали застрелването на тъмнокожия 18-годишен младеж Майкъл Браун е било оправдано. За 62 на сто от белите отговорът е ,,да", а за 65 на сто от чернокожите - ,,не". На въпроса дали Браун е бил застрелян заради цвета на кожата си, 77 на сто от белите отговарят с ,,не", а 64 на сто от чернокожите - с ,,да". Единственото, за което мнозинството и от двете раси са съгласни, е, че с начина на отразяването на събитията медиите са влошили положението във Фъргюсън, вместо да го подобрят. Именно на този аспект обръща внимание вестникът като отличие на сегашните расови вълнения от предишните - предварителното нагнетяване на атмосферата в очакване на решението на съда.
,,Това, което се случи в понеделник вечерта и което вероятно ще продължи и през следващите дни - са улични вълнения като планирано събитие, толкова упорито предсказвано и толкова нашироко подготвено, тези очаквания сякаш засенчиха силата и значението на самите протести", пише ,,Вашингтон пост". Резултатът е изместване на реалните въпроси за справедливостта и расовите отношения, довели до протестите, от по-тактически дебати как да се сдържа и озаптява масовият гняв, заключава вестникът.
Според лондонския ,,Гардиън" самият факт, че хората са очаквали бял полицай като Дарън Уилсън да избегне съдебен процес, показва, че цялата процедура е фалш. Нормално е след такова решение като това на съдебния състав във Фъргюсън да последват вълнения. И тези, които имат власт, да призовават за спокойствие с аргумента, че трябва да има върховенство на закона. Наистина, иначе ще има хаос. Вестникът припомня и думите на президента Обама: ,,Ние сме страна, в която се подчиняваме на върховенството на закона и следва да приемем решението на съда."
Бедата обаче е в това, че САЩ много по-дълго време в историята си са били страна на несправедливостта, отколкото страна на законността, отбелязва изданието. При отсъствието на елементарна справедливост такива закони не представляват нищо повече от узаконена тирания. Когато бял полицай застрелва невъоръжен чернокож юноша и после е оправдан, противоречието е крещящо. Свят, в който не само е законно да те застрелят, докато си вървиш по улицата, и то да го направят в името на закона, е свят, в който някои хора придобиват усещането, че няма какво да губят. А няма нищо по-опасно от човек, който няма какво да губи, коментира ,,Гардиън".
Фактът, че повечето хора очакваха такова решение - Фъргюсън бе фактически под военна окупация цяла седмица в очакване на вълненията, които неизбежно щяха да последват след оправдаването на полицая - просто илюстрира каква лицемерна фалшификация е бил целият процес. В тази страна, в която ,,властва законът", тези, които са натоварени да налагат законите, явно действат извън тях, а съдът съществува не за да посредничи между полицията и обществото, а за да защитава правоналагащите органи от обществото. Така че тук въпросът съвсем не беше само за един юноша, за един полицай или за една конкретна присъда, а за системата, която не трябва да изоставя тези, които е призвана да защитава, заключава ,,Гардиън".
А как изглеждаха вълненията във Фъргюсън през погледа на КНДР? ,,Бунтовете в американския град Фъргюсън свидетелстват за грубото потъпкване от страна на Вашингтон на правата на човека. Тези събития показват истинското лице на САЩ - ада, в който се нарушават човешките права и се практикува расова дискриминация", пише вестник ,,Нодон синмун", орган на ЦК на Корейската трудова партия.
От своя страна редица известни личности, между които хип-хоп продуцентът Ръсъл Симънс, се присъединиха към бойкота на ,,черния петък". Акцията бе в знак на протест срещу съдебното оневиняване на полицая, убил чернокожия тийнейджър. Наред с Ръсъл Симънс звездата от телевизионния сериал ,,Дневниците на вампира" Кат Греъм - с над 2 милиона последователи в туитър, и комикът Джеси Уилямс от ,,Анатомията на Грей" призоваха в социалните мрежи афроамериканците ,,да не похарчат нито цент". Към апела се присъедини и известната журналистка Соледад О'Брайън. Призивът им бе подкрепен и от някои религиозни водачи.
В страната живеят близо 43 милиона афроамериканци. Според проучване на центъра ,,Нилсън" идната година покупателната способност на афроамериканците в Америка ще достигне $1,100 милиарда. ,,Като няма правосъдие, да няма и печалби. Фирмите и хората говорят само за долари - хайде да им поговорим тогава", написа в туитър Джеси Уилямс. Медиите сравняват сегашната акция с бойкота от 1955 г. в Монтгомъри, Алабама. Чернокожото население спира тогава да използва градските автобуси в знак на протест срещу дискриминацията в обществения транспорт.
