На 18 март Православната църква почита паметта на св. Кирил Йерусалимски, който светителствал в Йерусалим през IV в.
Роден в Йерусалим през 315 г. и починал в същия град на 18 март 387 г., св. Кирил бил богослов и епископ на Йерусалим от около 348 г. до 18 март 386 г.
След като прекарал част от живота си като отшелник и подвижник, бил приет в клира и посветен първоначално в дяконски и презвитерски чин, а през 346 г. тогавашният Йерусалимски епископ Максим го избрал да подготвя оглашените за кръщение и да наставлява новопокръстените.
Прилежното и плодотворно изпълнение на това свещеническо задължение станало причина през 348-351 г., след смъртта на епископ Максим, св. Кирил да бъде избран за негов наследник.
Заради своята твърдост и ревност към чистотата на православната вяра по време развихрилата се арианска ерес Йерусалимският светител бил свалян три пъти от епископската катедра. Св. Кирил се ползвал с голямо уважение от цялата църква и взел дейно участие на II Вселенски събор (381 г.).
Доживял до дълбока старост и починал през 386 година.
Църковните отци и писатели го наричат "мъж със свят живот" и "защитник на апостолското учение".
Наследник на епископ Масимо, епископатът му се характеризира със сериозната криза, свързана с Църквата от четвърти век.
Той е бил заточен три пъти, но въпреки това Кирил от Йерусалим, като експерт ценител на Словото Божие, е написал произведения с голямо значение, способни да станат свидетели на неговия трезв и спокоен начин на живот, съчетан с постоянно внимание, обръщано на образованието на оглашените.
Прочети още
Писмото до императора разказва за чудото, станало през май в началото на епископата му, когато на небето между Монте Калварио и Елеонската градина се появил голям кръст.
Една нощ силно земетресение разтърсило всичко така, че разрушило дори и оцелелите основи на построения от Соломон храм, както и камъните, които току-що били надградени от евреите, и всичко това било разнесено като прах от невидима Божия сила.
Когато настъпил денят, всички се удивлявали на извършеното чудо.
А когато евреите се опитали отново да се заемат с работа, от небето паднал огън и унищожил приготвените материали и инструменти.
Голям ужас обхванал всички. На следващата нощ върху дрехите на евреите се появил знакът на кръста, който те с нищо не могли да премахнат.
След това свети Кирил, чието предсказание за изпълнението на Христовите думи така неоспоримо се сбъднало, отново бил изпратен в изгнание.
След над 35 години епископат, от които почти 16 прекарани в изгнание, той умира през 386 г.
Някои от произведенията, оставени от този епископ, са проповед на Витсаидското езеро, писмо до император Констанций II, три други малки фрагмента и двадесет и четири проповеди за катехиза.
