Джон Никълсън, „Футбол 365"

Има хора, които на концерт на рок банда искат да чуят парчетата точно във варианта, в който звучат на записа. Ако бандата не ги изпълни по този начин, тези фенове се чувстват измамени или в някаква степен недоволни. Те не са отишли на този концерт, за да чуят новите увлечения на групата по джаза. Те си искат хитовете така, както звучат по радиото. Никога не съм приемал този подход. Защо да ходя да гледам една банда на живо, ако не искам да я видя в малко по-различна светлина? Мога да си я пусна вкъщи на запис. Това е изкуство, създавано от човешки същества, а не от фотокопирна машина. Веднъж бях на концерт на „Грейтфул дет" и те свириха нещо в продължение на 20 минути, преди да осъзная, че всъщност беше психеделична версия на едно популярно тяхно парче. Групата е пословично известна с дългите си инструментални импровизации и интерпретации, които вплитат в песните си на живо. По същия начин „Олман брадърс бенд" изпълняваха едно 4-минутно парче в продължение на почти един час.

Едва ли ще се изненадате, ако съотнеса живото изпълнение на рок групите към футболното съдийство. Да, има си основни правила и рифове, но отвъд тях нещата са много отворени към интерпретации и импровизации. Защото във футбола има достатъчно игрови ситуации, които предполагат такива във всеки един момент. Отбелязан гол с хандбален прийом? Да не ви е грижа. Незабелязан лакът в лицето? Така да бъде. Немаркирана засада? Както и да е. Топката е напуснала очертанията? Щом казвате... Просто се отпуснете и се наслаждавайте на зрелището. Не реферските отсъждания развалят купона. Проблемът е в отношението ви към съдийските решения. Толкова сме взискателни към съдиите! Те се съществена част от целия спектакъл и имат не по-малка роля от самите футболисти. Играчите правят грешки на терена - груби и не толкова забележими. Те се приемат като част от играта. Реферите обаче не се радват на подобна щедрост и снизходителност.

Футболът е импровизирана форма на изкуство и подобно на концерт на рок банда съдията не е застрахован от няколко фалшиви тона. В крайна сметка реферите са човешки същества, които почти винаги трябва да вземат правилно решение за части от секундата. Фактът, че по-голяма част от отсъжданията им по време на мач са правилни, е достатъчно потресаващ в положителния смисъл. Най-малкото защото всички около тях се опитват по някакъв начин да ги измамят. По презумпция хората в черно нямат право на грешка. Ако направят дори една такава, следват обвинения в корупция. Те са подложени на постоянна обсада от негласен съюз между феновете и медиите. Които често изпадат в необяснима истерия заради някой неотсъден тъч например.

Представете си следната сцена: реферът застава пред камерата след мач, а репортерът го пита: Как така не видяхте, че защитникът отряза скротума на нападателя с градински ножици? На което съдията отговаря: О, това наистина го пропуснах. Стори ми се странно, че топките му падат на терена като две сварени яйца. Съжалявам.

След което животът продължава. Често съдиите виждат инцидентите, но вземат грешните решения. И какво от това? Какво лошо има да си признаят и всички ние да ги разберем? Хората грешат. Реферите също са хора, а да бъдеш човек е благословия и проклятие, които всеки от нас носи цял живот.

Реферските гафове са подложени на огромна обществена ненавист. Стига се дори дотам съдийските недоглеждания да се обясняват с липса на морал или още по-тежки престъпления. Всички клатят глави в недоумение, гледайки ситуацията от шест различни ъгли на камерите. И се питат как може съдията да не е видял това или онова. Подобно отношение е нелепо и дори грубо. Фактът, че в един определен момент реферът може да е примигнал или отвърнал поглед от ситуацията, на всички се струва ненормален. Отстрани е много лесно. Но и ние понякога гледаме, без да виждаме, нали? На моменти и съдиите се хващат на въдиците на симулантите на терена. Гневът към реферските грешки обаче е толкова яростен и повсеместен, че и въвеждането на технологиите няма да спаси положението.

Много хора вярват, че една игра, играна от човеци, вече не може да бъде ръководена от техни себеподобни. Тази презумпция набира все по-голяма сила. Което означава, че печелят онези, които ходят на концерт и искат да чуят чистите оригинали на парчетата. И си искат парите обратно при първия фалшив тон. Те съзират абсолютна логика във въвеждането на технологиите, но логиката е убиецът на красотата и романтиката. Защото слава има не във фактите, а само в истината. Подобно технологично мислене е против същността на човешкия вид и е нож с две остриета. Защото по ирония на съдбата една технология, създадена да изчисти човешките грешки, се нуждае от човешки същества, които да анализират информацията .

Представям си ситуация след няколко години, в която няколко човека се опитват да постигнат единодушие върху кадър, показван им от телевизионна камера или някакъв софтуер. В същото време ще има и друга камера, която да следи дали камерата оперира правилно и безпристрастно. И дали някой злосторник не е заложил погрешна програма в софтуера. И пак ще има недоволни, защото всички ние вярваме най-вече на очите си.

Просто трябва да избягаме от тази ситуация и да приемем, че грешките - големи или малки, са част от играта и от живота. Лишавайки реферите от правото да грешат, насърчаваме онези болни перфекционисти, които искат да роботизират една проста човешка игра. В музиката и футбола живото изпълнение е тържество на човешкия фактор, а не провал да се постигне съвършенство.