Сградата, където ВИС вземаше най-важните си решения

Последният спомен за някогашния разцвет на мутрите в България - сградата, където се помещаваше емблематичната им дискотека ,,Нерон" в Кюстендил, бе сринат тези дни. Тежки камиони, багери и работници окупираха центъра на града. Причината е започналият ремонт на ниското тяло на бившия Партиен дом, което ще е част от бъдещия медико-балнеологичен център ,,Св. Иван Рилски". Именно там се помещаваше дискотеката, собственост на братята Васил и Георги Илиеви - лицата на групировката ВИС, убити в годините на гангстерски битки в България. Така на практика и последните спомени от могъществото им отиват в небитието, тъй като сградата ще се превърне в модерен лечебен център. В ,,Нерон" в началото на 90-те купонясваше каймакът на ВИС. Там се вземаха и най-важните решения и насоки в рекетьорската политика на яките момчета и за това кой, кога и как да бъде наказан. Дискотека ,,Нерон" бе описана и даде името на една от легендарните книги ,,Нерон Вълка" на хроникьора на мафията в България - покойния вече Христо Калчев. Под псевдонима Нерон Вълка в книгата е описан всъщност Васил Илиев, а ,,Нерон" ООД е ВИС. Ето малък откъс от нея.

- Всички ли знаете за какво става дума? - попита Вълка.

Полицаите кимнаха. Бяха насядали в залата бункер в подземието на „Нерон" ООД. Над главите им кънтеше ритмичния грохот на дискотека „Нерон". На първия етаж беше ресторант-барът, а на следващите два самата фирма, която обхващаше в дейността си буквално всичко - от комарджийския бизнес до търговията с оръжие. Това беше официалната част. Неофициалната, затова и най-печелившата - проституция и наркотрафик, но само хероин. Вълка беше патриот и не допускаше българската младеж да бъде зарибявана с долнокачествена отрова. Теорията му беше проста, но категорична.„Когато народът забогатее достатъчно, за да купува хероин, негова работа е да го купува или не, дотогава сбарат ли пласьор на улицата, бухалките в главата и делегация."

- Ето имената... Елате един по един и си препишете адреси, конаци, навици... След това ще ги запомните наизуст и на тръгване ще ми върнете бележките!

Докато бившите ченгета изпълняваха заповедта му, Вълка се разхождаше из бункера и си повтаряше наум: „Нещо не ми харесва, д'еба мама му! Нещо тук мирише на мърша!"

- Господа, руснаците ни владеят от 1944 година. Крайно време е да се отървем от тях. Вие сте бивши комунистически ченгета, но аз съм потомствен демократ... и не търпя национални унижения... Дядо ми е държал хотел и кръчма в Кюстендил, давал е хляб на десетки хора, както сега аз, неговият внук, предлагам хляб, но със сирене на вас. Готови ли сте да го спечелите?

- Да, Нероне - отговори един от полицаите за всички останали.

- Хубаво - провлачено, но и разсеяно изломоти Вълка. „Не е хубаво, не е!" - но на глас каза: - Сега ще ви дадем по 100 бона капаро. Свършвате работата, носите тук некролозите на руските сволочи и ей оня чичо, с очилата, нашият счетоводител, ще ви кихне остатъка до милион. Става ли?

Полицаите закимаха възбудено. „Да, Нероне, добре, Нероне, благодаря, Нероне!"

- Слушайте внимателно, момчета, ако свършите сухо мократа работа, ставате служители за специални поръчки на „Нерон" АД. Никакви заповеди за назначение, социални осигуровки и подобни глупости. Ние не сме „Кремиковци", но на всяко първо число идвате тук и получавате 20 бона - Вълка направи пауза. - Нека бъдат тридесет. Това е цената на лоялността ви. За всяка специална акция ще ви се плаща отделно. И без пазарлъци. Това не е битака. Колкото кажа аз, толкова! Ясно ли е?

- Ясно е - отговориха ченгетата със синхрона на девичи хор.

- Добреее - Вълка наметна сакото върху стройното си жилаво тяло. - Считам думите за джентълменско споразумение! А сега действайте и „ИН БОКА ЛУПО". Преведено от италиански, това значи „В устата на вълка!", но е идиом и всъщност: „На добър час".

Нерон прибра бележките, запали ги, дочака да станат на пепел, изхвърли съдържанието на пепелника в умивалника, пусна водата, каза:

- Бай Ставри, раздай капарото - и напусна бункера.