След жестоката катастрофа на отсечката Плевен-Ловеч, при която волейболна треньорка и двама играчи загинаха, жена излезе с призив да караме внимателно. Десислава Дамянова застана на пътя, облечена в костюм на плюшено мече.
На кадри, разпространени във Facebook, се вижда, че до нея има и табелка, на която пише „Спазвай правилата, някой те обича!”. Нестандартната инициатива събра много положителни коментари.
„Посланието е, че всеки един от нас има възможността да промени себе си и да пази своя живот и този на другите на пътя. Търся съмишленици, с които да продължа кампанията”, обясни жената.
"Вложих усилия в това начинание, защото повече не издържам да ме е страх, когато пътувам. Не издържам на ужаса, на скръбта, на несигурността. Отидох на пътя, защото камерите за скорост на патрулните автомобили на полицията не успяват. Отидох, защото тръгваш, за да стигнеш, всеки търси спасение. Целта е да предложа живот, да предизвикам шофьори и пътници да спазват правилата", каза Десислава Дамянова.
"От двете страни те следват мълчаливите погледи на паметници, на посърнали цветя и съзнавам, че всеки от нас може да спазва правилата", категорична бе тя в ефира на Bulgaria ON AIR.
"Пътят-гробище между Плевен и Ловеч. Всеки ден пътувам и в двете посоки. Всеки ден тръгвам със свито от страх сърце и безпомощно вкопчени в кормилото ръце, съзнавайки че потеглям на бой със случайността, с дяволите, които бродят по пътя. От ляво и отдясно ме следват неизброимите снимки, самотните паметници, прегърбените цветя, прокълнали живота на жертвите и техните близки. Понякога тъжни, сломени от мъката фигури-сенки, треперещи от болка, се опитват с немощните си пръсти и заслепени от сълзи да оставят цветенце или да запалят свещичка топлина... Опитват се... И сякаш се вмъкват между остатъците от ламарини или гума, търсейки вход към любимите си...
На някои места плача с усещане за ужаса, на други съм смразена от представите си за прокобата, за непредвидимостта на неблагоразумието, на глупостта, и не поглеждам, дъхът ми е спрял, но зная кой къде е изчезнал... Зная ги! Помня имената им! Карам със 70-80 км/ч и във всеки момент съм готова да отбия вдясно! Очаквам да ме връхлети някой отзад или отпред! Видя ли бързо приближаващ се в огледалата, веднага пускам аварийни светлини. Нека си каже, че съм идиот, поне ще се пази... Мен-не. Ако е срещу мен, присветвам с фарове, да го стресна, че уж има полиция. Само страхът ги спира. Но не страхът от смъртта, повечето в тази отсечка са безсмъртни. Страхът от това, че ще ги спре полиция и ще ги забави, или че има препятствие на пътя, катастрофа. Защото на тях няма как да им се случи.
Събирачи на души. Крадци.
А пътят е чудесен. Има знаци, има маркировка, има ограничения. Прекрасният пейзаж е повод за поезия, но... Катастрофа.... На всяка строфа смърт. Почти винаги масова смърт, на всички участвали в отнемането им от този свят в една секунда. Толкова им трябва на ангелите. И отлитат.
Лудост или не, но търся доброволци, с които да изпращаме веднъж седмично пътуващите от Плевен към Ловеч и обратно. С усмивка. С пожелание за лек път и предизвикателство да карат по-бавно, просто да спазват правилата. Ще си облека голям карнавален костюм и ще стоя на пътя. На изхода на Плевен.
Така правех пред детската градина на детето ми - "Снежанка" - след като веднъж пред очите ми на една детска крачка разстояние щеше да го прегази кола на пешеходната пътека точно пред входа на градината. Тогава станах Мечо Пух и раздавах въздушни целувки на шофьорите на пешеходната пътека пред градината! На всички.
И всички въпреки забързаността си спираха и отвръщаха с въздушни целувки на Пух. И всички бяха щастливи! Всички!
Дано не са били последни целувки. Не са били! Няма как! Не вярвам.
И сега ще раздавам целувки и прегръдки, потупване по рамото. На всички. Дано щастието ги вразуми и ги успокои да карат по-бавно. С обич и усмивка се живее по-лесно.
Трансперант едва ли ще свърши работа.
Полицията с камерите си не се справя, няма как да са непрекъснато там и да ни пазят от нас самите... А това даже е напълно във възможностите на ВСЕКИ!
Прочети още
Мислех да направя списък с жертвите, да издиря снимките им, но няма да си простя това безпокойство и болезненост. За тях и близките им.
Дано въздушните целувки носят спасение! Дано!
Колкото повече, толкова повече! По-добре първо морковче....
Не мога повече така! Не искам!
Светлина отвъд видното на загубилите живота си
Бог да ни помилва и да ни даде възможност да се обичаме всички повече помежду си
С обич ще стане. Зная! Предлагам живот", написа Дамянова по-рано във Фейсбук.
