Скандал беляза опитът на българската общност в Берлин да организира първия събор, под мотото „Словото ни съхранява, традициите ни събират“. След месеци подготовка, ангажирани участници, творчески състави, автори и партньори – цялата организация е поставена под въпрос след отказа на българското посолство в германската столица да предостави помещения на дипломатическата мисия за безплатно провеждането на срещата.
Според организаторите Венета Терзиева и Валентин Григоров, от bulgar.berlin GbR още на 30 март 2026 г. те са получили принципно съгласие събитието да се проведе в посолството.
След това започнала същинската организационна работа – подготовка на програмата, разговори с участници и гости, ангажиране на творчески състави и автори, както и поемане на редица финансови и логистични ангажименти.
Спорът около „пакетите за участие“
Организаторите обясняват, че предварително разпространените материали, определяни впоследствие като „пакети за участие“, са били изготвени още преди разговорите с посолството. Те се отнасяли до алтернативен вариант – събитието да бъде проведено в наета зала, а разходите е можело да бъдат покривани чрез финансова подкрепа от потенциални участници.
Според организаторите в тези материали не са посочени нито конкретното събитие, нито българското посолство. Документите не представлявали договор, не съдържали банкова сметка или платежна инструкция и не определяли такса за участие в събитие в дипломатическата мисия.
При последвалите разговори с посолството, включително на 4 август и 16 септември 2026 г., бил обсъждан вариантът съборът да се проведе в сградата на мисията. Тогава организаторите заявили, че няма да бъдат събирани никакви такси или плащания от участниците.
Дни преди събитието идва отказът
На 17 септември 2026 г. организаторите получили писмен отказ за провеждането на събора. Като причина била посочена ангажираността на посолството с предстоящите избори.
По данни на организаторите отказът е изпратен от кабинета на посланика, а не е подписан лично от посланик Григор Порожанов. В документа не се посочвало, че причината е свързана с предварителните материали за участие или с предполагаемо искане за плащания.
Още същия ден организаторите изпратили възражение до Министерството на външните работи, Министерството на културата и българското посолство в Берлин. Те настояват случаят да бъде разгледан институционално и да се направи разграничение между предварителни материали за различен организационен вариант, реалните разговори с посолството и последвалия отказ.
Между сигналите и установените факти
Повод за напрежението са и сигнали и публични твърдения, свързани с организацията на събитието. Организаторите обаче подчертават, че подаден сигнал, обвинение и доказан факт не са едно и също. Те отхвърлят квалификациите за „измама“ като установена истина, докато компетентните институции не се произнесат. Настояват още проверката да обхване цялата хронология, наличната кореспонденция и всички документи, а не отделни материали, извадени от контекста. Според тях голяма част от комуникацията с посолството е била устна, което допълнително налага внимателно и безпристрастно изясняване на случая.
Лош спомен от Чикаго
Подобен сблъсък на интереси между българската общност и дипломатически представител на Външно министерство е регистриран и в Чикаго преди няколко години. Там по традиция „Малко българско училище“ – най-голямата образователна мисия в чужбина организира традиционна манифестация за 24 май. Канят новият генерален консул Светослав Станков да стане лице на инициативата. Цялата организация по провеждането на шествието е поета от управителния съвет на „Малко българско училище“.
Марин Райков спасил генералния ни консул в Чикаго от наказание и отзоваване в София
Но генералният консул Станков еднолично решава да покани медия да отрази събитието. Настоява да осигури спонсори за парада и пикника след това, а до този момент никога не е ставало въпрос за пари – всички работят за събитието като за кауза, разказват от общността. Първата година са събрани около 30 000 долара. Сънародниците ни очакват, че като отговорно лице Станков ще гарантира правилното разпределение на средствата. Но противно на очакванията всички пари се превеждат директно на една избрана организация, без никаква отчетност за какво се харчат. Хонорарите за програмата се раздават щедро – само на избрани. На следващата година общността разбира, че събитието за 24 май изцяло е приватизирано като инициатива от генералния консул, за да обслужва личните му интереси. Той е обсебил цялата организация, определя правилата, а „Малко българско училище“ се оказват просто гости на събитието.
Станков се хвали, че това е негово събитие и само той решава на кого ще даде възможността да го прави. С приближени до дипломата се регистрира НПО - BACE (Bulgarian Arts and Cultural Exchange), което заема позицията на организатор. А след всеки парад и пикник, хората и фирмите, които осигуряват храната и напитките се задължават да отчисляват процент от оборота си, който потъва незнайно къде. Консулът обяснява, че тези пари ще бъдат дарени на избрани от него фондации, но никой не е получавал бележки за предадени или приети пари от консулството. Подобен стил се налага и при тържество в чест на 3-ти март. На страницата на консулството се рекламира събитието, а приятелското НПО събира и разпределя средствата от спонсори и вход.
Външно министерство е сигнализирано многократно за тези проблеми и поведението на Светослав Станков, който противопоставя и разделя общността в Чикаго, но институцията в София не предприема никакви адекватни мерки, независимо че правителствата се сменят.
Въпреки изтеклия мандат и многобройните гафове, Станков и до днес заема поста на генерален консул в Чикаго. Инспекторатът на Външно, след обстойна проверка го уличи в специален доклад в редица нарушения, но покровители от задкулисието продължават да го протежират, убивайки доверието на българите в чужбина в институциите.
