Може да се каже, че Симеон Ноцков е сбъднал американската мечта – той е първият българин, станал съдия в Съединените щати. Пристига от Благоевград, работи като строител и мие чинии, а днес вече разглежда дела. На 35 Ноцков е най-младият съдия в щата Илинойс. Разказва, че на ден отсъжда присъди по десетки дела като административен съдия. „Първия път, като влязох в съдебната зала седнах на стола и по-възрастните адвокати ме гледат и казват, той е начинаещ, не знае къде да седне и такива малко се държат странно и в един момент изкарвам си аз табелката, че аз съм съдията. И те така гледат. И аз казвам, добре да почваме, имаме 7-8 дела днес, да почваме да ги преслушваме. И те седят и не могат да повярват, че аз съм съдията. Например моите колеги са между 55-76 години, така че съм сериозно по-млад от тях“, обяснява Ноцков пред bTV.
Прочети още
Така само за година като обвинител Ноцков успява да спечелили десетки дела за финансови злоупотреби, извършени от държавни служители и да върне милиони на данъкоплатeцa на Илинойс.
„Още тогава не ме интересуваше дали стъпвам на хората на краката, много от тях имат връзки, създали са си политически контакти и смятат, че са недостижими. И в момента, в който са призовани в съда, и има призовани 12 свидетеля срещу тях, усещат, че не са недостижими. И тогава трите главни кантори в Спрингфийлд започнаха да искат да ми отнемат лиценза за практикуване на право за неконституционни и не етични действия като прокурор. Но аз си бях вързал кончето преди това – от главния прокурор бях взел разрешение, за да действам по тази стъпка. И в един момент те бяха шокирани, че то работи. Един човек изгаря, друг човек изгаря и бяха много ядосани, но така си създадох името. На какъв прокурор? На такъв, който много гони, който е честен, ако има някой, който прави шменти-капели, няма да се размине“, категоричен е българинът.
Това му помага да се издигне в кариерата, но и да бъде заплашван: „Имаше хора, които ме следяха, които физически ме конфронтираха. Но аз се занимавам с бойни изкуства от малък и никога не ме е било страх. Веднъж един беше застанал до колата с бейзболна бухалка, аз съм във фитнеса, тренирам, той отвън в колата, и аз: „Какво, бе? Ще набиеш прокурора?“. И после какво? Още същата вечер си в съда и затвора!“.
Прочети още
Ноцков се явява на интервю за съдия, когато е само на 28 години. С него кандидатстват още 80 юристи.
„Старшият съдия ме попита, каза: „Виж сега: Ние имаме 80 човека и всички са супер квалифицирани. Имаме адвокати, които са практикували 15 години, 20 години, които са имали собствени кантори от 30 години, защо да изберем теб?!“. И аз казах: „Погледнете ми рекорда, аз продължавам да се изкачвам нагоре и нагоре. Така че ако мислите, че няма да успея да направя нещо, грешите. Ако мислите, че няма да съм най-добрият, който имате тук, грешите. И от тогава досега няма месец, в който аз да не съм написал най-много дела от всичките. Повечето хора не вярват в себе си, страх ги е, че ще се провалят, докато аз вярвам в себе си. Първият ми принцип е да вярваш в себе си. Ако ти не вярваш в себе си, никой няма да повярва в теб. Вторият е, че трябва да работиш много упорито, ако искаш постигнеш нещо, трябва да полагаш извънредни действия. И третото е да не слушаш хората, които ти казват „не“.
Симеон пристига със семейството си от Благоевград в Чикаго преди 20 години, след като печелят зелена карта. Тогава е на 14 и не говори английски.
„Като не знаеш английски в началото е много трудно, много често ни се смееха, защото ние, аз съм от Благоевград, ние, моето семейство сме от мелнишкия край. С моите съученици в България не сме имали компютър вкъщи и не сме знаели как да пишем. Всички много се смяха: „Тия в България са много тъпи, много са назад“. Учителят пише 64 думи в минута, след 9 месеца от момента, в който не знаех как да пусна компютъра, пишех 65 думи в минута. И му казах: „Ние можем да не сме много напред в България, но можем много напред нагоре да отидем, стига да опитаме. И той ми писа 4 само за това, че му го казах“, спомня си Симеон. Впоследствие завършва право в редица престижни университети в Щатите, сред които и Бъркли. В първите години в Америка се представя за Саймън, вместо за Симеон, и крие, че е българин: „Защото Саймън не можеха да разберат дали съм тук роден или не. И много тренирах да си загубя акцента, за да може да не разберат, че не съм тук роден. Английски се научих да говоря като стоях пред огледалото с часове и четях, четях, четях. Когато дойдеш и не говориш английски, смеят ти се, че не говориш английски, че си от някакво друго място. Не те харесват. Имал съм колеги от Спрингфийлд, които са казвали, като чуят акцент и не могат да ги понасят“. След време обаче българинът осъзнава друго: „Чакай малко, аз трябва да играя на техните негативни вълни, ще се правя, че не съм българин, защо трябва да е така? Така разбрах, че има много омраза, която всъщност е към източноевропейците, българите. Имах много проблеми с мениджмънта и ми казваха да заведа дело за расова дискриминация и аз им казах: „Аз съм бял, европеец“. „Да, ама българите не са баш европейци“. Викам: „Какво?!“. За 7 години, в които е съдия, Ноцков е отсъдил близо 13 хиляди дела. Разказва, че работи над 15 часа на ден. На съдия Ноцков са поверени ключови данъчни дела в Чикаго. Той е съдията в знаковия процес за „Тръмп тауър“ в центъра на града. От компанията на Тръмп са завели иск срещу данъчните в Чикаго затова, че плащат два пъти по-висок данък за сградата. Те твърдят, че сградата струва 30 милиона долара, докато властите са я оценили на 60. Делото продължава вече 9-та година и все още няма съдебно решение. Освен работата на съдия, има бизнес с недвижими имоти и транспортна фирма. Разказва, че от натовареното ежедневие не му остава време за семейство. Тренира карате и бодибилдинг. Има собствен „Ютуб“ канал за фитнес. Сега кандидатства за административен съдия на федерално ниво. Мечтата му е някой ден да стане федерален съдия по наказателни дела. „Животът е много къс и минава много, много бързо, но има два избора. Единият избор е да пропилееш всички шансове и възможности, дарби, които имаш. Защото всеки от нас има дарба, просто трябва да я откриеш. Другият е да осъществиш всичките си мечти. Аз съм от хората, които са избрали да осъществят всичко, което искат, затова, ако имам някаква мечта, я гоня до дупка“, казва българинът.
