България е единствената държава в ЕС, която няма регламентация на несъстоятелността на физическите лица, или т. нар. личен фалит. Предстои обществено обсъждане на проектозакона за несъстоятелността на физическите лица. По него се работи от години. Предизвикателство е да се намери компромисно решение. Да се удовлетворят кредитори, които имат доказано и безспорно вземане, но същевременно да не се създават възможности лица, които са теглили неразумно кредит или са злоупотребили с доверието на кредиторите си, да получат с лекота пълно освобождаване от дълговете. Това поясни пред БНР Светла Стойкова, държавен експерт в дирекция "Съвет по законодателство" на Министерството на правосъдието.
Производството по несъстоятелност на физическите лица все още е непознато за правната ни система, уточни тя.
Рискът от фалит звучи стряскащо,
хората биха се страхували от това нещо, но подаването на искане за откриване на такова производство по-скоро би позволило на длъжника да изпълни неща, които така или иначе дължи, подчерта Стойкова. Така по думите ѝ вместо да води много съдебни и извънсъдебни битки, изпълнителни за имуществото му, той може да спре всичко това, искайки от съда да акумулира всички претенции в едно производство. Длъжникът следва да е добросъвестен.
"Целта не е да се насърчават неразумни харчове и лекомислено поведение у потребителите, защото никой не е длъжен да плати ваканцията на някой на Малдивските острови." Законопроектът регламентира доказването, че длъжникът е неплатежоспособен. Като обективен критерий са заложени дългове на стойност повече от 10 минимални работни заплати.
