Андрей Вдовин

За последния четвърт век Исландия е построила 15 нови стадиона и е изградила 50 игрища с изкуствен терен. За същото време в Русия умряха 300 професионални футболни клубове. Това е най-важното, което трябва да знаете, за да разберете защо националите на една 330-хилядна Исландия играха на четвъртфинал на Евро 2016. А 146-милионната Русия две години преди световното по нейните стадиони изобщо няма национален отбор.

300 умрели клуба. Това е почти толкова, колкото сега са професионалните клубове в Германия и два пъти повече от тимовете в Италия към днешна дата.

До 2018 година в Исландия, където средната температура през юли е 11 градуса и осем месеца в годината има сняг, ще постелят поне дузина терени и, възможно е, ще построят един-два стадиона. Това ще направят с парите от комуните - така в Исландия наричат общините си. И така страната, която в края на деветдесетте години на миналия век се задръстваше от алкохолизъм и наркомании, направи своя правилен избор и правилните изводи. На световното през 2018-а отново всички ще се радват, независимо от мястото, което ще заемат националите й.

И тази страна нe е Русия. В Русия  през това време ще умрат ощe няколко клуба. И ако в тези „страшни 90" с цена 17 долара на барел за нефта в страната имаше повече от сто отбора, сега при 50 долара са с една трета по-малко и немалко от тях са втори отбори на големите клубове, които играят във втора дивизия.

Всеки от мъртвите отбори има своята история. Кемеровска област по размер е почти като Исландия. Но в нея живеят седем пъти повече хора. В Исландия само във Висшата лига играят 12 отбора. Последният професионален клуб в Кузбас - „Новокузнецк", приключи битката преди няколко месеца въпреки гаранциите от градските власти. А преди него трупове станаха отборите от Кемерово, Прокопиевска, Междуреченск и тази „Заря" от Ленино-Кузнецк, в която играха Алексей Смертин и Сергей Кормилцев.

„Сибиряк"-Братск дебютира във втора лига през 1998 година. Игра 14 сезона със скромния за спортен клуб 20-25 милиона рубли (б.а. - 350,000 евро) бюджет. През сезон 2013/2014 всичко завърши. В града не бяха против връщането във втора лига. Но не бе решено финансовото състояние на главния тим в областта - „Байкал"-Иркутск, и на никого не му беше до „Сибиряк".

„Химик"-Дзержинск - един от най-старите отбори във втора лига. През 2016-а клубът трябваше да отпразнува своята 70-годишнина. Вместо празник се получи помен: феновете на един от последните мачове на отбора окачиха банер „В Дуст повече от 70 не живеят". „Дуст" - неофициално прозвище на отбора от „химическия" град.

Официалното свидетелство за смъртта на клуба още не е написано. Учредителят - администрацията на града, мълчи. Макар че финансирането на отбора престана преди половин година. През втората половина на сезона „Хилик" живя с лични средства на президента на клуба Юрий Шумски.

На 15 юни бе обявено разформирането на „Волга" - Нижний Новгород. По-рано умряха отборите от Арзамас, Викса, Урен, ФК „Нижний Новгород". Остана само „Олимпиец", основан едва година по-рано. Затова пък сега в Нижний Новгород се строи за световното стадион за 45,000 зрители на стойност 17 милиарда рубли (239 милиона евро). Годишният бюджет на отбора от втора дивизия е около 30 милиона (б.а. - 420,000 евро). Тоест сумата за стадиона би стигнала за издръжката на отбор със школа и скромен стадион за около 500 години.

В Якутия могат да се вместят девет Исландии и би останало място за няколко страни като Уелс. Сахалинската република има два стадиона - в Якутск и в Нерюнгри. За да се приближим до исландците, на толкова хора би трябвало да има 40 стадиона. В Якутия няма футболен отбор. Последният не можа да довърши сезон 2015/2016.

„Океан"-Находка - легендарен  клуб за тези, които помнят как започна шампионатът на Русия. Два изпепеляващи сезона във Висшата лига и головете на Олег Гарин - тарана, който после няколко години носи на гръб славния „Локомотив"-Москва на Сьомин. Професионалният клуб „Океан" не съществува от няколко години. Няма го дори в списъците на любителското първенство „Далечен изток".

И така 300 клуба. Някой се възраждаше, за да умре отново. На друг му провървя и оживя. А някъде се запазиха само детско-юношеските школи и това е добре. Но когато в града изчезне професионалният футбол, след няколко години властите започват да се питат защо ни е школа и за кого произвеждаме играчи?

И в края на краищата страната, в която се запазиха само кръжоците „Млад техник" и изчезнаха всички институти и университети, никога няма да полети в Космоса. А ако на картата на Русия се постави по един кръст на тези градове, в които вече няма професионален футбол, ще се получи най-голямото гробище в света. Не вярвате? Опитайте!

Когато бяхме ученици, научавахме географията по класиранията на шампионатите в различни страни. До ден днешен указателните табели по пътищата в Италия и Франция не са просто наименования на градове. „Фоджа" - това не е комуна в региона Апулия, а клубът, където блестеше Игор Коливанов, и „Нанси" - това е преди всичко първият отбор на Мишел Платини, а след това град в департамент Мерт. А по таблиците на шампионата на СССР във всички дивизии учехме столиците на републиките и техните административни центрове. Сега там останаха само Москва, Питер и малко Краснодар.