Издирват го като военнопрестъпник, а той ще се среща с американския президент. Скоро Путин ще бъде заедно с Тръмп в Аляска. Причината: твърди се, че той е смекчил позицията си по Украйна и затова е дошло време за преговори. Това не е вярно. САЩ вървят към среща с Путин, без да знаят какво иска той.
В сряда, 6 август, двама политици трябва да са полудели едновременно – Владимир Путин и Доналд Тръмп.
Първият, който досега е искал да притежава цяла Украйна, изведнъж се оказа готов да се ограничи до три нейни района.
Вторият – Тръмп, който досега е казвал, че е разочарован от своя руски колега, определял го е като луд и е обещал след два дни да му съсипе икономиката със санкции, ако не спре да стреля по Украйна, изведнъж реши да се среща с него, пише Свободна Европа.
Всъщност нито единият, нито другият са полудявали. Станало е нещо друго.
Какво знаем със сигурност
Ето единствените сигурни факти, които знаем за деня, довел до решението Путин и Тръмп да се срещнат на живо:
Решението е взето на 6 август след среща, проведена в Кремъл между Путин и специалния пратеник на президента Тръмп – Стив Уиткоф. Тя беше в сряда на обяд, 6 август. Уиткоф е адвокат и бизнесмен от областта на недвижимите имоти, без дипломатически опит.
Решението е взето, след като Уиткоф предава на Тръмп какво е чул от Путин.
Уиткоф предава следното – че Русия за първи път е готова да изтегли войските си от две украински области – Херсон и Запорожие. В замяна тя иска да запази под свой контрол три други района – полуостров Крим и областите Луганск и Донецк. (Последните две не са превзети от Русия напълно, така че по този пункт Путин всъщност иска Украйна да се изтегли доброволно).
Накратко, Тръмп решава да се срещне с Путин, след като научава, че руският президент си е смекчил позицията – досега е искал всички райони на Украйна, които смята за свои (те са общо 5, ако броим и Крим), а сега изведнъж се оказва склонен да „изостави“ два от тях.
Това може и да е далече от идеята за справедлив мир, но със сигурност е съществена промяна в руската позиция. Тя води до логичния извод, че Путин е готов да преговаря, а за Тръмп няма нищо по-важно от това. Той е обещал, че ще сложи край на войната и е убеден, че това може да стане чрез преговори.
Преди да минем нататък, нека уточним откъде знаем за тези променени желания на Путин. От еднаквото цитиране на самия Доналд Тръмп в разноезичната преса. Тръмп разказва наученото от Уиткоф по телефона в Европа. Слушат го президентът на Украйна Володимир Зеленски и няколко от европейските съюзници на Киев. Не знаем колко още съветници на държавните лидери са слушали преразказа на Тръмп.
Проверка на различни медии, работещи на немски, английски, френски, украински и италиански, показва съвпадение на информацията от различни източници – да, излиза, че Путин наистина е казал точно това на Уиткоф – Русия ще се махне от две области, а Украйна – от други две (Крим не се споменава, защото е 100% превзет от Москва още преди 11 години).
Това значи ли, че Москва отстъпва от предишните си позиции? Значи.
Грешка. Всъщност не знаем какво е казал Путин
Три дни по-късно, когато Тръмп вече е обявил датата на срещата си с Путин – 15 август – и мястото – Аляска, а светът е изпълнен с възмущение от това, че предстоящата среща ще легитимира агресора Русия на международната сцена, идва една по-важна новина. Тя е в това, че Европа е решила да провери дали всичко казано за промяната в позицията на Путин е вярно.
В четвъртък, 7 август, и в петък, 8 август лидерите на Украйна и няколко европейски държави, сред които Франция и Великобритания, са говорили по телефона със самия Стив Уиткоф. Въпросът е един и същ – какво точно ви каза Путин в сряда? Но преди отговорите е важен броят на еднаквите въпроси, задавани в три последователни дни.
Защо на европейски лидери като Еманюел Макрон, Киър Стармър или Фридрих Мерц би им трябвало да проверяват всичко това толкова дълго и упорито? Не знаем отговора със сигурност, но знаем какво отговаря Уиткоф.
Научаваме го от четири медии – германския Билд, американските Блумбърг и Уолстрийт Джърнъл, и украинския Киев Индипендънт – както и от Института за изследване на войните, който всекидневно следи новините от фронта.
Те се позовават на различни източници, за да стигнат до един и същи резултат – Уиткоф е предал на европейските лидери четири различни версии на това какво е казал Путин:
Първата е вече описаната – че Путин иска да запази 3 украински района (Крим, Донецк, Луганск) и е готов да се изтегли от 2 други (Запорожие и Херсон).
Втората версия е, че Путин е бил готов както да „замрази“ линията на фронта, така и „да се оттегли“ от нея в областите Запорожие и Херсон.
Третата е, че Путин е предложил да се оттегли не само от споменатите две области, но също и от Суми и Харков. Срещу това е поискал да запази за Русия Донецка област.
Четвъртата е, че Путин е поискал само да запази за Русия Донецка област.
Тези противоречия в преразказите на Уиткоф говорят за ненадеждност на информацията, а именно на нея се основава преценката, че с Путин вече може да се разговаря.
Липсата на устойчиво знание за нагласите на Путин може би обяснява и друго събитие от последните дни – това, че в неделя Зеленски проведе телефонен разговор с един човек, говорил лично с Путин в петък, и то на тема „Украйна“, както съобщава самият Кремъл. Това е президентът на Казахстан Касим-Жомарт Токаев. Официалната информация сочи, че Зеленски и Токаев са обсъждали „териториалните проблеми“ на Украйна.
Обаждането до Казахстан е било по инициатива на Киев. Вероятно Зеленски е искал да провери позицията на Путин през някого, който е говорил лично с него. Няма скоро да разберем дали това предположение е вярно.
Сигурно е само едно: при разнопосочната информация, предложена от Стив Уиткоф, САЩ и Европа всъщност не знаят с каква позиция Владимир Путин отива на лична среща с Тръмп в Аляска. Няма и твърд аргумент, с който да се защити нуждата от подобна среща.
И един детайл от света на войната
Уиткоф може и да дава различни версии на това, което е чул от Путин, но в тях има елемент, който се повтаря – че Русия иска Украйна да се изтегли от Донецка област. По-точно от онези части на областта, които Русия не успява да превземе вече 3 години и половина.
Това означава Украйна да се изтегли от своя „укрепен периметър“, пише Институтът за изследване на войните.
На тези неокупирани части има защитна линия, построена от Украйна още през 2014 – годината, в която местните сепаратисти, въоръжени от Русия, започнаха военни действия срещу държавата Украйна.
Именно тези отбранителни съоръжения, наред с други фактори, пречат на Русия да напредне в нападението си – не само в Донецка област, но и навътре в Украйна.
