В Атланта щях да скоча 210 см, ако не бях станала олимпийска шампионка! Това призна днес великата атлетка по повод 100-годишнината от създаването на спорта у нас. Гост в съвместната поредица на списание „Атлетика” и пресклуб „България“ „Българските имена на Царицата“ беше и двукратният олимпийски финалист на 400 м с препятствия и европейски шампион Янко Братанов. В проявата участваха още председателят на БФЛА Иван Колев, пресаташето на Олимпийския комитет Тодор Шабански и Пламен Вълков – пресаташе на федерацията.
Стефка Костадинова си спомни Олимпийските игри в Сеул 1988 г, когато печели сребърен медал. “Стартът във високия скок бе към края на Игрите и аз преживях резултатите на всички българи преди мен. Като че ли не ми останаха сили от емоции. Може би Господ реши да остана втора и слава Богу, защото, ако бях станала олимпийска шампионка, щях да се откажа от спорта. Това, че завърших втора беше голям шок за мен и така останах в спорта до 1996 година и Атланта“.
„Ако гъркинята (Ники Бакояни) беше скочила 205 см, бях готова за 210 см“, спомни си недостижимата Стефка за преживяното на Игрите в Атланта 1996 си, когато сбъдва мечтата си за олимпийско злато. „За тази Олимпиада много вярвах и тренирах, а явно Господ ме обича и успях да спечеля“, каза Стефка Костадинова. Носителката на световен рекорд на висок скок до днес в продължение на 37 години е убедена, че е могла да преодолее своите феноменални 209 см и че това е в рамките на човешките възможности. Ако конкурентката ми не беше спряла, щях да продължа, но се успокоих, като станах шампионка, призна звездата, която е единствената от България, удостоена със Спортен Оскар за изключителни заслуги.
Тя пожела световният рекорд да бъде български и занапред, защото имаме млади таланти. „Дай Боже българка да стане световна и олимпийска шампионка и да направи световен рекорд. Този рекорд си е наш и няма да го даваме на никой“, врече се най-удивителната атлетка, която 197 пъти в кариерата си е скочила над 200 см.
„Вдъхновявам се от хората, които се борят, които не предават приятелите си. Обичам да съм позитивна. Мразя агресивните“, призна Стефка Костадинова. „Научила съм, че големият спортист не мрънка. Големият е голям, защото не мрънка, а мрънкат малките.”
Тя ще бъде на трибуните на Европейското първенство в Рим тази година, не само защото Вечният град има специално място в сърцето й с поставения непокътнат световен рекорд на 30 август 1987 г, но и защото самата тя носи късмет на нашите атлети, подчерта главният редактор на сп. Атлетика Антон Бонов. На Европейското първенство в Полша миналата година тя даде кураж на Тихомир Иванов и той стана победител. В Рим Стефка Костадинова ще подкрепя Мирела Демирева.
„Леката атлетика е моята спортна любов. Тя ме направи известна. Даде ми самочувствие и сила. Успехите, които постигнах не са само мои, но и на моя клуб, и треньори, така че поклон пред всички лекоатлети и поклон пред царицата на спортовете”, изрази своите чувства великата Стефка Костадинова.
Тя подкрепя идеята за лекоталетически стадион с вариант такъв да бъде „Академик“. Съветва спортистите да бъдат спокойни, а федерациите да имат психолог.
По повод предстоящото българско участие на Олимпиадата в Париж, председателят на Българския олимпийски комитет пожела: “Така да направят спортистите ни, че да бъдат във върхова форма за Игрите. А много ми се ще леката атлетика да вземе медал“.
“Аз съм от едно поколение, което нямаше идеи, но имаше идеали. Затова пожелавам на всички млади български атлети да имат идеали. Ние трябва да си спомняме за нашите големи атлети”, подчерта Янко Братанов, европейски шампион и рекордьор от Мюнхен 1976, шести и осми на Олимпийските Игри в Монреал 1976 и Москва 1980. Със свежо чувство за хумор шампионът разказа епизоди от своята състезателна кариера. Той е забележителен треньор, който дълго време работи в Доха и Бахрейн, подготвил е редица изявени състезатели. Наскоро се е завърнал у нас, както и известният ни треньор Илиян Пищиков, който е треньор на националните ни щафети и днес присъстваше в залата. Стефка Костадинова подчерта, че трябва да имаме такива условия, че всички български треньори да се завърнат тук.
Иван Колев разкри, че федерацията предвижда издаване на две книги и кратък филм за леката атлетика по повод 100-годишнината, а освен това се планира провеждането на специална галавечер в зала “Фестивална” в София. Вече са изработени специални юбилейни медали, с които ще бъдат наградени призьорите от държавните първенства за 2024 година. “Празнуваме един ангажиращ и уникален юбилей. Задължени сме и ще почетем всички наши шампиони”, увери Колев.
