Поколението Y - така социолозите наричат родените през 80-те години. Те са независими, с подчертана индивидуалност и ревниво пазена свобода. Израсли са в мрежата и живеят в свят без граници. Българите от авангарда на това поколение изглеждат, сякаш кризата е минала край тях, без да я забележат. Докато родителите им говорят за безработица и безпаричие, те обсъждат нови проекти. Харесват ли ни или не, те са бъдещето и вместо да им налагаме остарели стереотипи на работа и живот, по-добре да се опитаме да ги разберем.
„Ако си позволиш да те събори нещо, ще те събори. И с колоезденето е така - често, докато карам, го определям като живот на бързи обороти“, казва Пламена. Станала е в 5 часа, за да даде интервю за BG VOICE. „Няма проблем, - смее се тя, - когато сме на път, ставаме рано.“ В Перу интернетът е ужасен, прекъсва на всеки десетина минути, освен това е много скъп. Но за Пламена и Антон Нашеви няма невъзможни неща.
От декември 2021-ва са нонстоп на път - прекосили са Централна Америка и в момента покоряват Южна Америка - изцяло на колела. От Мексико, през Гватемала, Ел Салвадор, Хондурас, Никарагуа, Коста Рика, Панама, Колумбия, Еквадор... От Перу ще продължат на юг. Докога? Това зависи само от 5-годишната им дъщеря Ева. Докато тя се чувства добре и се забавлява, ще въртят педалите.
И двамата
имат спортна закалка от деца
Тя е от Сливен, тренира лека атлетика, той - от Свиленград, дълги години играе футбол. Срещат се и се влюбват като студенти в университета „Проф. д-р Асен Златаров“ в Бургас. Тя следва социална педагогика, той - маркетинг.
Първо обикалят България. Антон заминава за Щатите на бригада work and travel („работа и пътуване“), а Пламена завършва университета. „Нещо не се чувствах добре“, споделя тя. От тийнейджър гледа документални филми и мечтае за дивата Африка - да живее сред племена, които да опознае.
Свързва се с организация, която изпраща доброволци в Африка - Humana People To People. Антон тъкмо е заминал за Щатите, а тя си намира работа на морето. Когато той се прибира, решават да заминат за Африка. Минават едногодишна подготовка за доброволци в колеж в Англия.
Избират най-тежкия проект - Замбия, където около езерото Бангвеулу живеят с племето бемба. Заварват крайна мизерия - къщички със сламени покриви, без ток и вода. Събират вода от дъждовете и от кладенец на двора, готвят на огън, берат манго от двора.
В селото са истинска атракция. Местните са виждали бели хора само по телевизора. А там телевизор има само в барчето, където гледат футбол.
Най-успешен е проектът им с младежки клубове
„Там младежите имат доста деца, защото на жената ѝ е забранено да отказва секс на мъжа, иначе я връщат на родителите ѝ. Не ползват предпазни средства и се раждат много деца“, разказва Пламена.
Започват с презентации за предпазване от ХИВ и малария, учат ги как да изкарват пари. Правят сладко от манго и го продават на пазара. Показват им как да си... пържат картофи, защото им е непознато. Учат ги с успех да шият. От шарените платове, с които се обвиват - читенге правят ленти за коса, чанти, поли, рокли. От организацията Пламена и Антон получават около 300 лв. месечно за издръжка като доброволци, които в Замбия им стигат, даже спестяват, за да купят на младежите шевна машина.
Работят и по други проекти - с училища, където класовете са големи, а нямат учебници, и им рисуват азбуката, цифрите, животни и други неща по стените. Помагат на местно сиропиталище, като засаждат зеленчукова градина и купуват храна на децата.
Когато след 6 месеца се прибират в България, решават да сбъднат мечтата на Антон - да пътуват на стоп из Южна Америка. За да съберат средства, работят в Англия 7 месеца във фирма за медицински филтри.
Тръгват от Чили, през Боливия, Перу, Еквадор и Колумбия. Пътуват изцяло на стоп, спят на палатки, запознават се с интересни местни традиции. Прибират се в Сливен с решението вече да създадат семейство и се ражда Ева. Пламена работи в сферата на човешките ресурси, а Антон - като инженер. „Корпоративният живот вървеше добре, повишиха ни заплатите, но отвътре те човърка ей тая „буболечка“ - за пътешествия“, споделя тя.
Докато са в България за 5 години,
пишат книга - „Стъпки към непознатото“
Тя излиза през 2021-ва и отразява приключенията им в Африка и Южна Америка. „Тогава напуснахме работа. Искахме да пътуваме отново и такива проблеми като пандемията не можеха да ни спрат“, споделя Пламена. Купуват си най-обикновени велосипеди втора употреба, а една норвежка фирма ги спонсорира с рикша за Пламена, която тогава е на 3 години и половина.
От Канкун прекосяват целия остров Юкатан, заедно с щата Табаско. Остават 4 месеца в Мексико, като пътуването им е бавно, защото изцяло са сред потомците на маите и им е интересно. Живеят в едно село за месец.
В Гватемала прекарват почти 3 месеца, при много тежък терен, с много планини, и отново се срещат с потомци на маите. „При пътуванията винаги ни е ръководило желанието да се доближим до местните етнически групи, да видим как живеят, какви традиции, знания и опит имат“, споделя Пламена. В Гватемала наблюдават и избухването на всеки 15 минути на вулкана Фуего от много близо, от площадката на съседния вулкан Акатенанго.
Дълго се колебят дали да влязат в Ел Салвадор, определяна доскоро като най-опасната държава в света. „Президентът, който е на власт сега - Наиб Букеле, е вкарал в затвора над 40 хиляди човека от международната престъпна банда „Мара Салватруча“. Днес Ел Салвадор е една от най-спокойните държави, в които сме пътували“, разказва Пламена.
В Хондурас им казват, че имат само 4 дни, за да пресекат държавата и нямат време да навлизат във вътрешността. Карат 200 км по права линия.
В Никарагуа, която определят като най-бедната в Централна Америка, също прекарват много време с местните. „Карахме в близост до активни вулкани, гледките са невероятни. Посетихме много хубав плаж с маслинови костенурки. Качвахме планини, живяхме в малки селца с местните. Там обаче се разболях от тежка бактериална инфекция и изкарахме почти месец с местно семейство, от което научихме много“, споделя Пламена.
Коста Рика не им допада особено. „Всичко се върти около туризма, има много чужденци, запазват националните паркове, за да привличат туристи. Всичко е толкова развито, че не можахме да се „спречкаме“ с културата на местните така, както искаме и търсим“, казва българката.
На Коледа и Нова година са в Панама,
живеят един месец на плаж
Първоначалният план е оттам да се приберат в България, но решават да продължат на юг.
Те прекосяват Карибско море с малка моторна лодка за 2 дни. „Беше най-трудното ни пътуване - морето беше по-бурно, лодката натоварена, вълните се блъскаха много жестоко в нея. През цялото време ни заливаха и се криехме под найлон. Но другият вариант беше още по-опасен - единственият сухоземен път между Панама и Колумбия минава през една от най-опасните джунгли в света - Дариен, с много емигранти, наркотрафиканти и диви зверове“, разказва Пламена.
В Колумбия, която им става една от най-любимите страни, прекарват 3 месеца. Живеят с етническата група мисака. Там се сдобиват със система, позволяваща на Ева да пътува седнала, за да може гърбът ѝ да почива, и да върти педалите, с навес срещу силното слънце и дъждовете.
В Еквадор прекарват месец, където им е доста трудно да се придвижват през джунглата. Местните етнически групи живеят доста затворено и не им дават достъп да ги опознаят. От едно населено място до друго понякога са 20 км и това затруднява пътя им.
В Перу, където са в момента, избират да карат по крайбрежието. Радват се на пустинни пейзажи и много насрещен вятър, затова стават рано, за да избегнат с слънцето. „Когато започне насрещният вятър, е все едно, че караш със спирачки“, казва Пламена. В страната се запознават с етнически групи, които са „пре инка“ - преди инките.
До момента са изминали над 9000 км изцяло на колела. Засега рекордът им за един ден е 95 км. Не хващат мускулна треска - свикнали са. Заради големите разстояния между селищата сутрин планират всичко - храна, вода, почивки.
Прочети още
„Хуакачина в Южно Перу е едно от малкото места в Южна Америка, с което се срещаме за втори път, но карайки в пустинята, нямаше как да не се възползваме от тази примамлива среща. Превърна ли ни Перу в деца на пустинята? Вече над 1000 км въртим педалите през пустинни и полупустинни участъци. Изисква се определена ментална устойчивост да караш с малко дете сред пясъците ден след ден, за да направиш още една крачка към целта. Ева се справя чудесно и показва, че е малка “guerrera” (боец), както тук често я наричат.“
Това пише Пламена във Фейсбук страницата им Travelproof. Неслучайно са избрали това име за проекта си - “устойчиви на пътуване“, за да подчертаят, че през каквито и трудности да минават, могат да победят себе си.
