Джулия, Доналд и Дими са комедианти. Това, което ги обединява, освен първата буква от имената им, е хуморът. И тримата имат страхотно чувство за хумор, затова и шоутата им се разпростират между два континента. Джулия е българка, но живее в Чикаго. Тя завършва „Актьорство за куклен театър“ в НАТФИЗ и точно два дни след дипломирането се качва на самолета за Чикаго и остава там вече шест години. Там се записва в The Second City, най-голямото учебно заведение за импровизационен театър, създало някои от най-незабравимите сатирични и влиятелни комици от последните шестдесет години. Тогава се заражда в нея желанието да се занимава със стендъп. Тя не само започва да се изявява на сцената като стендъп комик, но и създава Red room comedy club в северната част на Чикаго, между Еванстън и Роджърс Парк. Клубът съществува вече година и половина и с всеки изминал месец шоу програмите се увеличават и календарът се запълва.

Дими Деянски е българин,

емигрирал на крехка възраст

в Онтарио. Дими се сблъсква със стендъп културата в Канада, връща се в България и от 2016 г. започва да развива стендъп-а на родна земя. Той е един от основателите на Inside Joke Stand up Comedy - групата, покоряваща международните сцени - от Своге до Берлин. „Започнах да организирам Open mic-ове и така малко променихме нещата на местната сцена, като започнахме да развиваме стендъп на английски в България. Нещо, което, знаете, пишман патриотите им е много трудно да преглътнат“, разказа комедиантът. Дими, заедно с групата му от 18 комика в България и 23 по цялата планета, правят шоута на английски в България и ги изнася в чужбина. Всички те се позовават изцяло на основите на американския класически стендъп.

Доналд Макнеър

живее вече 4 години в България. Пътят му стига до България благодарение на жена. Неговата приятелка е българка, а това е най-хубавата причина, заради която може човек да смени държавата, казва Доналд. Комедията му е на английски и е смесица от истории и наблюдения на западняк, живеещ в Източна Европа. Доналд е учил

импровизационен театър в Америка

но преоткрива стендъп-а в България и се ориентира в това направление. В България публиката го харесва, защото част от неговите истории са истински сблъсъци с народопсихологията на населението от една истински балканска страна. Тримата казват, че голяма разлика в хумора между България и Америка няма, а по-скоро разликата е в публиката.

В Америка стендъп културата я има от поне 70 години. „За жалост публиката в България все още не знае какво точно е стендъп, като си купят билет, хората не знаят какво да очакват“, разказва Джулия. Това обаче със сигурност не означава, че правенето на стендъп в Америка е по-лесно. „Конкуренцията е невероятна, в Лос Анджелис, например, има 12 000 комедианта“, обяснява Дими. Според него много по-трудно е да накараш публиката в Америка да предпочете да дойде да гледа точно теб при наличието на толкова много артисти. От личен опит разказват и за разликата в хумора между държавите. „Публиката в Берлин все още не е готова за Хитлер шеги, докато публиката в Своге е супер окей с тях. Не знам, може би нещо се е случило в Берлин“, смее се Дими. Доналд разчита на това, че в България се таргетират всякакви смешки, свързани с лютеница и ракия - теми, които например са далечни за американците. И тримата са единодушни в едно: „Човек трябва да продължава да се смее, което и дъно да удари в живота си“.