Руският лидер Владимир Путин се страхува от нов преврат, тъй като позицията на Русия отслабва под нарастващия икономически и политически натиск, съобщи The Telegraph на 26 октомври.
Според репортажа на журналистката Мелиса Лоуфорд, нарастващата нестабилност в Кремъл съвпада с новите санкции на САЩ и затягането на глобалната позиция срещу приходите от петрол на Москва.
Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Русия образува наказателно дело срещу бизнесмена в изгнание Михаил Ходорковски и членове на Антивоенния комитет на Русия, обвинявайки ги в заговор за насилствено завземане на властта и формиране на „терористична общност“.
Прочети още
The Telegraph писа, че „Путин отново вижда Ходорковски като заплаха“, тъй като Кремъл е изправен пред вътрешен и външен натиск. Ходорковски отрече обвиненията.
Джон Хербст, старши директор на Центъра за Евразия в Атлантическия съвет и бивш посланик на САЩ в Украйна, заяви пред The Telegraph, че „Кремъл изпада в параноя“. Той каза, че Путин търси нови врагове, за да осигури режима си.
Тимъти Аш, старши сътрудник в Chatham House, добави, че „Русия най-накрая пострада за първи път от три години и половина“, което предполага, че „има известна паника“.
The Telegraph съобщи, че руската икономика показва ясни признаци на напрежение. Министерството на икономическото развитие наскоро предупреди, че страната е „на прага на рецесия“. Високите лихвени проценти парализираха бизнес активността, а руските банки са изправени пред нарастващи рискове от заеми, отпуснати на отбранителни компании без подходящи проверки за платежоспособност.
Според проучване, цитирано от вестника, около 23% от всички непогасени корпоративни заеми – около 190 милиарда долара – са отпуснати на военно-промишлени предприятия, което се равнява на приблизително 37% от годишния бюджет на Русия.
Анализаторът Крейг Кенеди заяви пред The Telegraph, че Русия „е финансирала войната със заети пари – това просто не се е отразило в държавния бюджет“.
Въпреки незначителното намаление на лихвения процент от Централната банка до 16,5% през октомври, Telegraph отбеляза, че финансовата ликвидност в страната бързо изчезва, докато недостигът на гориво и покачващите се цени на бензина са последвали вълна от атаки с дронове на Украйна срещу петролни рафинерии.
Докладът свързва настоящата тревожност на Кремъл с неуспешния бунт на Вагнер Груп от миналата година, воден от Евгений Пригожин. Въпреки че въстанието се провали, събитието разкри вътрешни разделения и липсата на ясен наследник на Путин.
Експерти, цитирани от The Telegraph, включително професор Анджела Стент от университета Джорджтаун, заявиха, че последните действия на Москва отразяват опит за засилване на наратива, че „Западът се опитва да унищожи Русия“.
Ходорковски, който сега живее в Лондон, заяви пред изданието, че обвиненията на ФСБ показват страха на Кремъл от всякакъв преход на властта, като подчертава, че „ако Путин умре утре, няма очевиден наследник“.
В статията се добавя, че президентът на САЩ Доналд Тръмп наскоро наложи санкции на двете най-големи руски петролни компании, Роснефт и Лукойл, като същевременно предупреди международните банки да не улесняват руските петролни сделки.
„Телеграф“ описа това като „особено болезнен момент“ за Кремъл, тъй като тези мерки заплашват един от последните му основни източници на приходи от военно време.
От 2022 г. насам руската икономика остава устойчива въпреки вълните от западни санкции, до голяма степен чрез принуждаване на банките да отпускат заеми на отбранителните индустрии и чрез продължаващ износ на петрол за Азия. The Telegraph обаче писа, че както Индия, така и Китай вече са намалили покупките си на руски петрол след последните ограничения на САЩ.
Докато Кремъл засилва вътрешните репресии и пропаганда, икономисти и западни анализаторите предупреждават, че Русия е изправена пред нарастващи рискове от неизпълнение на задължения, потенциална банкова криза и нарастващо обществено недоволство – признаци, че стабилността на системата на Путин може да се подкопава отвътре.
По-рано беше съобщено, че изтеклите вътрешни документи на Вагнер Груп разкриват дълбоките ѝ връзки с Кремъл, подчертавайки как вътрешните структури на властта включват парадържавни участници и намеквайки за продължаващо вътрешно напрежение в руския апарат за сигурност и военни.
