Черно море е единственото тяло от международни води, до което военноморските сили на САЩ нямат пълен свободен достъп съгласно международното морско право. В резултат на това Съединените щати разчитат на своите черноморски съюзници и партньори, които да защитават своите интереси и интересите на Съединените щати. За съжаление, в момента тези държави нямат достатъчно възможности да защитят тези интереси отвъд своите брегове и под морето, пише Atlantic Council.
Неотложността на справянето с този недостатък се подчертава от нарастващата икономическа и енергийна дейност в морето и от заличаването от страна на Русия на относителното спокойствие на морето през последните години.
Липсата на надеждно и устойчиво военноморско присъствие на съюзниците в Черно море отваря вратата за Русия да наруши търговското корабоплаване в международни води, като потенциално създаде блокада, която, наред с други последствия, заплашва да подкопае основаната на договора роля на Турция като гарант на право на корабоплаване в Черно море.
Защо Черно море е различно
Конвенцията от Монтрьо от 1936 г. определя ограниченията за достъп, приложими за всички страни извън Черно море. За разлика от други проливи, използвани за международно корабоплаване, които се ръководят от принципа на транзитното преминаване, Конвенцията от Монтрьо ограничава мащаба на военноморската мощ, която нечерноморските нации могат да въведат в Черно море от Средиземно море през турските проливи. Тя забранява транзита на подводници и големи кораби и ограничава военноморското присъствие на такива държави до тридесет хиляди общи тона. Тя също така ограничава продължителността на всяко присъствие до двадесет и един или по-малко дни.
За Съединените щати лимитът от тридесет хиляди тона позволява само три разрушителя от клас Arleigh Burke или един амфибиен транспортен кораб от клас San Antonio, което възпрепятства способността на Съединените щати да поддържат надеждна защита на НАТО и глобалните интереси в Черно море. Следователно Съединените щати трябва да помогнат на своите черноморски съюзници и партньори да изградят надеждна защита. Това трябва да започне със съюзниците и партньорите на САЩ, които разширяват своите военноморски способности с помощта на САЩ, но също така трябва да включва тези черноморски страни, които разширяват готовността си да упражняват, обучават и действат заедно, включително без ВМС на САЩ. Това ще изисква съсредоточаване върху разработването на оперативно съвместими военноморски способности - отново с помощта на САЩ - и може да включва, например, създаване на черноморска конструкция за съвместно производство на кораби и подводници.
Целта на всички тези усилия трябва да бъде установяване на надеждна защита на инфраструктурата и търговията и запазване на свободата на международните води и достъпа до глобалните блага.
Ролята на Турция в оформянето на по-сигурно Черно море
Турция, в ролята си на гарант за правото на корабоплаване в Черно море и като черноморски съюзник на НАТО с най-голям флот, е от решаващо значение за възстановяването на реда и поддържането на възпирането в Черно море.
Първата стъпка, която Турция може да предприеме, е да ръководи военноморски операции в международни води в Черно море, по-далеч от бреговата линия, със своя флагман TCG Anadolu. Това би бил отличен начин да се постави началото на нова ера на съюзническото морско възпиране в Черно море и не изисква мандат от НАТО. Въпреки че Черно море не е достатъчно голямо, водите на изключителна икономическа зона (ИИЗ) са международни води и корабите на чужди държави се радват на свобода на навигация и прелитане, което позволява на Турция и всички черноморски нации да плават извън своите ИИЗ, за провеждане на летателни операции и учения с бойни стрелби. Тези операции биха могли да бъдат трамплин за Турция да разшири военноморското сътрудничество с Румъния и България отвъд операциите за защита на пристанищата и противоминните операции. Двустранно и многостранно тези съюзници могат да демонстрират решителност, да развият споделена морска осведоменост и да изградят оперативна съвместимост.
Прочети още
Турският флот има много възможности, включително нарастващ подводен флот. Но нейните операции досега не са направили много, за да променят изчисленията на Русия за вземане на решения, да оформят възпирането или да защитят офшорните интереси и правото на корабоплаване в Черно море. Тъй като дипломатическите усилия не успяват да осигурят свободния поток на търговията, НАТО, по-широкият Запад и страните, разчитащи на украинския износ, за да изхранват населението си, търсят Турция да приложи нови пътища за възстановяване на правото на корабоплаване в Черно море. Време е флотът на Анкара да стане доминираща част от тази стратегия.
Какво трябва да направят Съединените щати
Съединените щати ще трябва да намерят пътища на двустранна основа и с други съюзници от НАТО, за да доставят подводници, кораби за разчистване на мини и кораби за хеликоптери и дронове на своите черноморски съюзници и партньори. Освен това трябва да се работи в сътрудничество с НАТО и Европейския съюз (ЕС) за предоставяне на решения за пропуските в способностите в осведомеността за морската област и надводния, подводния и въздушния морски патрул.
По-специално, Съединените щати трябва да увеличат усилията си за предоставяне на оперативно съвместими способности на съюзниците в НАТО Румъния, България и Турция, както и на нациите от "Партньорство за мир" Грузия и Украйна. Тези държави се нуждаят от способности да защитават своите териториални води, но също така и да разширят офшорните ресурси и инфраструктура в своите ИИЗ и извън тях. За да помогнат на черноморските си съюзници да получат тези способности, Съединените щати могат например да им предложат наскоро изведени от употреба крайбрежни бойни кораби като допълнителни артикули за отбрана. САЩ може също така да инициира чуждестранни военни продажби за новопостроени фрегати от клас Constellation.
Освен това Sea Breeze, ръководената от САЩ серия от многонационални военноморски учения в региона, трябва да разшири обхвата си, за да демонстрира морски контрол и отбрана на голяма площ чрез множество надводни оперативни групи и минимално присъствие на кораби на ВМС на САЩ.
Какво може да направи ЕС за Черно море
Настоящите държави-членки на ЕС Румъния и България граничат с Черно море, както и няколко страни кандидатки за членство в ЕС. Ето защо ЕС има голям интерес спокойствие и ред в Черно море. Той също така играе важна роля за осъществяването му.
ЕС трябва, например, да осигури за своите членове в Черно море безпилотни надводни кораби, притежавани от изпълнители и управлявани от изпълнители, като се основава на уроците от оперативната група 59 на Пети флот на САЩ и успешното интегриране на безпилотни способности в Четвърти флот. Тези способности ще подобрят текущата осведоменост за морската област чрез увеличаване на броя на повърхностните сензори и скоростта на тяхното разпръскване, за да помогнат за приоритизиране на области, където бойните кораби трябва да съсредоточат присъствието и операциите по правоприлагане.
Докато договорите на ЕС определят забрани за използване на бюджета на ЕС за военни цели, новият Закон за укрепване на европейската отбранителна индустрия чрез общи обществени поръчки, известен също като EDIRPA, може да бъде една от възможностите. Това позволява на ЕС да компенсира съвместни покупки от минимум три държави-членки на произведени в Европа оръжейни платформи.
Тъй като все повече офшорни енергийни ресурси в Черно море се предлагат на пазара, текущата стратегия и усилията за капацитет, фокусирани твърде близо до брега, може да не успеят да проектират възпиращата позиция, необходима през морето. Много способности в близост до брега, като базирани на брега противовъздушни и противокорабни системи, не осигуряват проектиране на сила или механизъм за изпълнение.
Нуждата от офшорни способности за възпиране и отбрана е ясна, но наличните конвенционални надводни бойни средства в Черно море са недостатъчни. В допълнение към разширяването на осведомеността чрез разгръщане на безпилотни надводни кораби, ЕС би могъл да използва корабостроителния капацитет в Черно море, за да осигури ползи за намаляване на разходите и споделяне на разходите на военноморските сили на членовете за увеличено строителство и експлоатация на надводни бойни средства в Черно море. Подобна конструкция би увеличила наличността и оперативната съвместимост на военноморските сили в Черно море за най-малко двама съюзници от НАТО без последствия от Монтрьо, подобни на тези, свързани с намерението на Обединеното кралство да заеме миночистачи на Украйна.
За да помогнат за защитата, съюзниците и партньорите на САЩ трябва да проектират военноморска мощ в Черно море и Съединените щати могат да им помогнат да ускорят прилагането на способностите за това. Без надеждно, устойчиво военноморско присъствие в морето, което да гарантира достъп до глобалните блага за всички, Русия ще продължи да експлоатира тези води за провокации в сивата зона, засягащи глобалния поток от храна, енергия и търговия.
