Калоян Тодоров, „Барикада"
Росен Плевнелиев не може да се оплаче от държава и народ. 5 години външнополитическите му действия бяха изключително спорни, а в края на мандата каза нещо, за което в една нормална държава никой не би му простил и щеше да предизвика огромен скандал. Дори правоохранителните органи щяха да се задействат - да проверят не попада ли той под чл. 103, ал. 1 от конституцията. А именно - държавна измяна.
Скандалните думи бяха част от писмо от 9 януари на 17 европейци, „вземащи решения и общественици" (така са се обозначили), до новоизбрания американски президент Доналд Тръмп. Епистоларната им изява бе широко коментирана, тя бе препредадена от българските медии със заглавия от рода на „Плевнелиев не желае подобряване на отношенията между САЩ и Русия", „Плевнелиев не иска сдобряване между Тръмп и Путин" и т.н. Истинският скандал обаче са други думи. В писмото Плевнелиев, редом с другите подписани, заявява дословно следното: „Путин не търси американското величие. Като ваши съюзници ние го търсим."
Именно този цитат бе изведен в заглавие от повечето американски медии. Българските, дори и такива, които са критични към Плевнелиев, акцентираха върху взаимоотношенията САЩ-Русия и така спестиха истинския скандал от думите на българския президент. А той директно призна чрез тях, че работи за величието на друга държава.
Неслучайно Плевнелиев бе единственият държавен глава, който застана зад това писмо. Другите бяха все бивши - Томас Хендрик Илвес (Eстония), Траян Бъсеску (Румъния), Вайра Вике-Фрайберга (Латвия) и т.н. Откровение на действащ държавник, още повече президент, че работи за величието на друга държава, независимо дали е САЩ, Русия, Суринам или Ботсвана, щеше да преобърне с краката нагоре родината му. Не и България, не и за Плевнелиев.
Всичко мина-замина без скандал. Причината е не само защото никой не иска да се занимава с Плевнелиев в края на мандата му, а и защото българското общество отдавна загуби сетива за нормалност - кое е допустимо, кое не. Не е допустимо един държавен глава да казва, че търси величието на друга държава. Личната му несъстоятелност е малкият проблем, свикнахме с нея. Огромният е, че щом Плевнелиев олицетворява единството на нацията и представлява България (по конституция), а се стреми към величието на САЩ, излиза, че цялата оглавявана от него държава работи за величието на САЩ!? Това не е скандал, това е мегаскандал! И повтаряме - няма никакво значение коя точно е другата държава, за чието величие се труди.
Плевнелиев очевидно не просто не разбира какво точно е подписал, ами и се гордее със съдържанието на писмото. В неделя пред БНР той доразви темата за „величието на САЩ": „Това писмо беше един проактивен акт, предварителен акт, който каза нещо много важно на новоизбрания американски президент и неговата администрация - вие имате съюзници, които са с вас от дълго време. Централна и Източна Европа е стратегически важна, успехът на Европа, бъдещето на Европа е в сърцето на неговото обещание Америка да бъде велика. Няма как Америка да бъде велика, ако Европа е в разруха. Няма как Америка да е велика, ако забрави основната си кауза, а тя е именно да работи за демокрация, човешки права и свободи по целия свят." С тези изречения Росен Плевнелиев директно ни върна в ерата на комунизма, когато водещата външнополитическа доктрина на България пак бе величието на друга държава - СССР.
На фона на всичко това, като черешката на тортата, пред БНР Плевнелиев си позволи да даде следния акъл на приемника си Румен Радев: „Хубаво е, че дава интервюта и хубаво е, че говори както във вътрешно-, така и в международен аспект. Но също така трябва да е ясно, че от 22-ри нататък всяка негова дума, всяка запетайка, всяка негова позиция автоматически става държавната позиция на България." Няма неразбрали, нали - на 9 януари България каза официално, че работи за величието на САЩ.
