Православната църква почита на 29 юли свети мъченик Калиник и свети свещеномъченик Висарион Смоленски, епискап Смоленски. Св. Висарион Смоленски е български иерей, последен епископ на Смолянска епархия - след неговата смърт епархията е закрита.
По време на първото насилствено помохамеданчване на Родопите св. Висарион е бил мъчен и убит заради отказа си да приеме исляма. При царуването на султан Мехмед IV през юли 1669 г., когато става страшното и насилствено помохамеданчване на българите в областта около Смолен, турците направили много пакости. От жителите едни помохамеданчили, други избили, а трети избягали в горите. Турците изгорили църквата “Св. апостоли Петър и Павел”, митрополията и богословското училище.
Всички книги и помагала унищожили, а скъпоценностите разграбили. Турците поискали да заловят Смоленския епископ Висарион, но той с голяма група българи през една нощ успял да избяга и се настанил в Райково. Там са намерили прибежище и много българи от околните села. Народът, като вижда, че при него се намира духовният му водач, се окуражил, съвзел се за нова борба с турците и упорито бранел вярата си.
Така той запазил от помохамеданчване околните на Райково села и самото Райково. При помохамеданчването на Смолен и областта му турците избили много мъже, жени и деца, които не склонили да приемат мохамеданската вяра. Много вдовици и малолетни сирачета от двата пола, които не могли да избягат в Райково, били принудени да нощуват из горите, изнемощели от глад и безсъние. Много от тях били застигнати от турските орди и подложени на най-мръсни деяния. Епископ Висарион Смоленски преживял в село Райково една година.
Турците обаче търсели сгодно време да го погубят, та да няма кой да поддържа борческия дух на българите, защото те били отпаднали духом от сполетялото ги зло. Помощ не идвала отникъде другаде и само епископ Висарион ги укрепвал във вярата и надеждата, че това зло ще мине и ще настъпят пак добри дни. В ранното утро на 29 юли 1670 г. епископ Висарион Смоленски тръгнал, придружен от 10 души охранители, всички на коне и добре въоръжени, от Долно за Горно Езерово. Но ненадейно в долината се появила голяма въоръжена чета от турци. След тежък и кървав бой турците заловили живи епископа и неговите охранители.
Те ги обезоръжили, вързали им ръцете назад и бързо ги повели към Смолен, за да не би да ги застигне християнската чета да ги освободи и люто да си отмъсти. В Смолен по заповед на властта най-първо с добро и кротко се помъчили да убедят епископ Висарион да приеме мохамеданството и по този начин да откупи живота си, понеже смятали, че щом той се съгласи на това, много скоро и останалите българи християни безропотно ще последват примера му.
Тогава турците го съблекли и започнали да щипят тялото му с нарочно приготвени клещи, като късали парчета живо месо. Епископ Висарион изтърпял тия адски мъки, без да се уплаши и без да моли за милост. След това най-немилостиво го били с железни пръчки, докато епископът склопил очи и паднал в несвяст. Епископът понесъл тая гавра със смирение. Най-сетне един освирепял турчин излязъл от тълпата и с остър нож го пробол в гърдите. Охранителите на епископа изкопали гроб в една от градините, близо до хорището на Смолен, и там погребали мощите му. Така на 29 юли 1670 г. умрял мъченически Смоленският епископ Висарион.
Мъченик Калиник се родил в Киликия (Мала Азия) и бил възпитан в християнския закон. Посветил живота си на проповядването на Божието слово и за целта обиколил много градове и села. Когато пристигнал в Анкира, езичниците го хванали. Завели го при градския началник и го обвинили във вероотстъпничество. На злостните обвинения светият отец отговорил с открита проповед за истинския Бог. Кротките му слова силно смутили началника.
Той поискал от Калиник да се поклони на елинските богове. Подложил го на страшни изпитания, но светецът бил непреклонен. Тогава го изпратили в град Гангра, за да бъде съден. Пътят бил дълъг и изтощителен, а страданията му - нечовешки. Войниците, които го съпровождали, ги мъчела жажда и пек. Добродетелният Калиник намерил сили да се помоли на Господ и той утолил жаждата на неговите палачи.
Прочети още
Милосърдието на Св. Калиник не трогнало враговете му. Когато пристигнали в Гангра, на площада вече бил запален голям огън. Без никакво колебание светецът сам влязъл в него и там намерил мъченическата си смърт. Нетленното тяло на Св. Калиник било погребано от добродетелни християни с подобаваща почит.
