Петя Страшилова от Стара Загора е една от най-добрите български лекоатлетки в бягането на средни разстояния. Републикански шампион на 800 м от 1990 до 1998 г., неизменен шампион на 1,500 м между 1991 и 1994 година, с много успехи и на 400 м. Участник на олимпиадата в Атланта, САЩ, макар че не успява да се класира за финала. 20 години тя се състезава за столичния клуб „Левски“ и е една от малкото българки, успели да пробягат 800 метра за време под 2 минути. Нейният личен рекорд е 1:59:38 мин. Това е призванието й в България, а в САЩ то е да се бори с престъпността.
През 1993 г. Петя за пръв заминава за Америка за универсиадата в Бъфало, където се класира четвърта. Една стотна от секундата не й достига, за да грабне бронзов медал на 800 м гладко бягане. Тази среща с Америка се оказва любов от пръв поглед и решава, че някой ден ще се върне там. „Хареса ми, че е уредена страна, в която се спазват законите и се прави много за спорта“, казва в интервю пред „24 часа“ Петя.
Нелегално и уж за малко,
това се случва през 1999 г. Петя си спомня колко трудно е било началото й. Същата година тя претърпяла операция на дясното коляно и потърсила място със сух и топъл климат, за да не я боли кракът. Тогава се сетила, че на олимпиадата в Атланта се запознала с американски треньор по лека атлетика от щата Аризона – щат с подходящ за нея климат.
„Когато пристигнах в САЩ, не знаех и дума английски. Дори в началото бях нелегално, после ми издадоха зелена карта като на изявена лекоатлетка. Заживях в град Финикс, столицата на щата. Намерението ми беше в САЩ да се подготвям за участие в олимпиадата в Сидни през 2000 г., но емиграционните власти бяха непреклонни: или отивам в Австралия да се състезавам от името на България и не се връщам в Америка, или оставам в САЩ, докато не уредя формалностите по пребиваването си. Дадох си сметка, че съм в края на състезателната си кариера – родена съм през 1965 г., и се отказах от олимпиадата“, разказва Петя.
2003 г. тя се разделя със спорта, но решава да остане близо до него.
Така се записва в 8-месечна полицейска академия, като по този начин можела да участва в полицейските олимпиади на САЩ. Физическата издръжливост и подготовката на спортистка много й помогнали да вземе успешно изпитите в полицейското училище. Една от задачите е била да изкачи шестметрова ограда с бронежилетка и куче.
В началото била зачислена в отряд за бързо реагиране,
после стигнала до степен помощник-шериф в район с население почти 4 млн. души. След това я прехвърлили към отдела, който се занимавал с отвличания на деца.
„Там, на мексиканската граница, често отвличат деца – за да проституират, или пък дори да им вземат органите за нелегални операции. Най-тежко ми е било, когато трябваше да вземаме деца от майките им, които не полагаха грижи за тях, за да ги дадем за отглеждане в по-добри условия – в приемни семейства или в домове, в САЩ има такава социална система. Случвало се от домовете на жени, които се занимават с наркотици, да вземаме децата им. Тези деца винаги бяха гладни, макар че майките им имаха пари, шишетата с мляко в хладилниците все стояха празни. Бях се научила в джоба си винаги да нося някаква храна, защото знаех, че децата ще ми поискат, щом ме гушнат“, спомня си Петя.Вторият й мъж, Робърт Нейбауър, също бил шериф в полицията, но като бивш снайперист от армията, станал един от полицейските специалисти по оръжия и тактика. Бил й учител по стрелба.
От 2016 г. Петя и Робърт са пенсионери
Той се отдал на хобито си – спортната стрелба, а тя поработила още малко – като касиер в голяма търговска верига. Харесвало й, защото можела да общува с много хора. Вече една година двамата са в България – в с. Лясково край Стара Загора. Заедно с Робърт са се върнали в България, защото не харесват управлението на президента Джо Байдън. Той е републиканец и се надява човек от неговата партия да спечели следващите президентски избори в САЩ през 2024 година. Може да е пак Доналд Тръмп – Робърт харесва усилията му САЩ да построят ограда на границата си с Мексико, за да се пазят от мигранти и трафик на хора и наркотици. Но този път от партията му според него ще кандидатират и жена. „Американците винаги искат да има нещо първо при тях, а досега жена не е ставала президент на САЩ“, казва Робърт Нейбауър.
Тогава той с удоволствие би се върнал в родината си, защото не всичко в България му харесва.
Робърт например недоумява
как е възможно да се говори за корупция в средите на полицията
„В Америка бяхме обучени да оказваме първа помощ, например при катастрофа. Когато има пострадал, отиваш при него и му се представяш. Задължително трябва да го питаш дали иска да му помогнеш – има религиозни хора, които не позволяват, и после семейството им може да те съди, че си им помагал против волята им – такива са там законите“, разказва Петя.
Тя казва, че в Америка не е прието служител на реда да размахва полицейската си карта веднага ако е бил спрян като шофьор за превишена скорост.
„На мен дори са ми изпращали фиш за глоба, защото не съм спряла на „Стоп“. След подобно нещо веднага трябва да уведомиш началниците си. Колежка се опита да осуети полицейска проверка, като размаха служебната си карта, и веднага я уволниха“, разказва Петя.
