България може да екстрадира руския гражданин Алексей Алчин в Русия. Той е обвинен за данъчни престъпления, но близките му казват, че делото е по политически причини, а в родината си той е заплашен от репресии и насилие. Алексей Алчин е в български арест от началото на август. Чака България да го изпрати против волята му в страната, която сам е напуснал. В тази страна от години управляващите пращат политическите си противници в затвора, полицията бие и арестува протестиращи, а в арестите и затворите те са заплашени от насилие. Тази страна започна война и сега всеки неин гражданин, който протестира или нарече войната “война”, е заплашен от глоба и присъда.
Съд във Варна разреши на първа инстанция Алчин да бъде върнат в Русия.
Защитата му обжалва и сега се чака решението на съда на втора инстанция. Ако Алчин бъде екстрадиран, това ще е първият публично известен случай на руски гражданин, върнат от държава в Европейския съюз в Русия от началото на войната в Украйна.
Според семейството и съмишлениците на Алчин в Русия има реален шанс той да стане и обект на репресии и насилие заради политическите позиции, които защитава. “Като се погледне какво се случва вътре в Русия, няма никакви основания да се вярва на уверенията [на руските власти], че правата на Алексей ще бъдат спазени”, казва съпругата му Олга Гюрова.
, виждат в искането за екстрадицията на Алчин опит за сплашване. Според тях ако България предаде Алчин на Русия, “това ще бъде много сериозно кърваво клеймо” за самата страна.
“Тази кауза го разтрепери”
Алексей Алчин е в полезрението на руската прокуратура от 25 януари 2018 г. Тогава е образувано разследване за укриване на данъци в големи размери. На 9 април същата година Алчин е обявен за издирване в родината си, а от 5 февруари 2020 г. той вече се издирва международно. Малко повече от година след това руската прокуратура му повдига задочно обвинение. През май 2022 г. руският съд постановява в негово отсъствие, че той трябва да бъде задържан за постоянно в следствения арест, когато бъде открит от властите. Според обвинението фирмата на Алчин за изкупуване на скрап с ценни метали “Естериал” не е платила данъци в размер на над 282,5 млн. рубли (около 4,7 млн. евро) в периода между 1 октомври и 31 декември 2015 г. Защитата на Алчин отрича той да е виновен за престъплението, в което руските власти го обвиняват.
“Защо точно сега?”
Сега Алчин и близките му казват, че искането за екстрадицията му е политически мотивирано. “Руската федерация ме преследва по политически причини, защото след започване на войната в Украйна изразих несъгласие с нея, като публично изгорих руския си паспорт, участвах публично в множество антивоенни прояви, заявих отрицателното си отношение към войната в социалните мрежи и медии”, казва според протокола Алчин пред българската прокуратура на 1 август. Тогава той е арестуван за втори път и оттогава не е излизал от ареста, казва съпругата му Олга Гюрова. Затова тя говори вместо него пред медиите и доразвива тезата му.
?”, казва Гюрова. “Той е живял тук съвсем официално, имал е постоянен адрес. Това са някакви сериозни институции, щели са да го намерят.” Друго основание на Алчин и близките ми да смятат, че обвиненията срещу него не са случайни, е неговата предприемаческа дейност в Русия. Той се отказва от бизнеса си през 2016 г. заради зачестилите проверки срещу него, които го карат да се съмнява, че може да стане обект на преследване. “По принцип да си предприемач в Русия е доста сложна работа. Алексей не е първият бизнесмен, обвинен в Русия”, добавя Гюрова.
Всички вече знаят
Отговорът на въпроса дали обвинението срещу Алчин и искането за екстрадицията му са политически мотивирани е важен, защото рискът той да бъде преследван заради политическите си убеждения е основание България да откаже да го екстрадира. Българският закон предвижда и друга хипотези, при която съдът да откаже да екстрадира човек - ако неговото положение ще бъде утежнено в резултат от политически причини.
Олга Гюрова обаче не вярва на тези уверения на руската прокуратура.
“Светът вече много добре е запознат как действа руската наказателна система”, казва тя. “Какви гаранции ще дадат хората, които непосредствено осъществяват тези наказания? Няма как да повярвам на тези гаранции.” Според правозащитния адвокат Михаил Екимджиев дори само случаите на насилие в руските затвори, които са публично известни и които са доказани от Европейския съд по правата на човека, са достатъчно основание българският съд да не повярва на уверенията на руските власти и да откаже да екстрадира Алчин.
Какво се случва в руските затвори
Един от случаите, който Екимджиев цитира, е делто „Шамаев и други срешу Грузия и Русия“ в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург. Делото е заведено във връзка със случая на 13 души от чеченски произход, арестувани в Грузия през август 2002 г. Русия иска екстрадирането им заради обвинения в редица престъпления, за едно от които се предвижда смъртно наказание. Руската прокуратура декларира, че няма да бъде прилагано смъртно наказание спрямо чеченците и че те няма да бъдат подложени на нечовешко и унизително отношение. Петима от тях са екстрадирани след решение на грузински съд. Всички те свидетелстват, че са били подложени на насилие в ареста. В резултат на побои те са със счупени ребра, наранявания по главите, ръцете и краката. За един от тях другите казват, че гръбнакът му вероятно е бил счупен, защото не е можел да ходи след един случай на побой. Самият пострадал умира преди делото. Близките му казват, че това е резултат от насилието в ареста, но Европейският съд по правата на човека не намира достатъчно доказателства. “И при този случай руската прокуратура е дала гаранция - първо, че няма да бъдат подложени на нечовешко и унизително третиране и след това, че представители на ЕСПЧ ще бъдат допуснати да контролират дали е така. Представители на ЕСПЧ не са допуснати, а тези хора са малтретирани в затвора”, казва Екимджиев. През 2019 г. съдът в Страсбург осъди Русия и по друго знаково дело - “Магнитски и други срещу Русия”. То беше за смъртта на данъчния консултант Сергей Магнитски в руски затвор през 2009 г. Той е арестуван и обвинен след като съобщава на властите за вероятно данъчно престъпление. Прекарва в затвора около година и накрая се разболява от инфекция. В продължение на седмици не получава адекватна медицинска помощ, а надзирателите в затвора го бият с гумени палки. Магнитски умира през ноември 2009 г. Други дела, които правозащитниците посочват като доказателство за политически репресии в Русия са тези срещу бизнесмена Михаил Ходоровски, който беше осъден за данъчни престъпления и прекара десетилетие в затвора, и
срещу опозиционера Алексей Навални, който беше осъден на затвор заради нарушаване на условията на стара присъда за финансови престъпления по време на лечението си след отравяне, за което той обвинява руските власти. “Очевидният факт, че има риск ако г-н Алчин бъде екстрадиран, той да бъде подложен на такова отношение в руски арести и затвори, би трябвало да доведе до категоричен отказ на българския съд за екстрадиране”, смята Михаил Екимджиев.
Опит за сплашване
Съмишлениците на Алексей Алчин смятат, че искането на руските власти за екстрадицията му цели да сплаши опозиционно настроените руснаци в чужбина. “Режимът на Путин се опитва да използва всички инструменти за влияние върху руската опозиция, която се намира в чужбина. На режима не му пука за определени хора”, казва Петър Танев от движение “За свободна Русия”, което обединява руснаци в България, които се
противопоставят на политиката на Владимир Путин.“Важно е той да уплаши самите руснаци, които са срещу този режим. Те да разберат, че дори да не са в Русия, има вероятност да бъдат екстрадирани, режимът да ги вземе дори от чужбина.” Танев е наполовина руснак. Той също има повдигнато обвинение заради своя протестна акция срещу войната в Украйна в Москва. Той смята, че ако Алчин бъде екстрадиран, това създава риск за всички други руски граждани в България, които режимът в Кремъл може да реши да поиска от българските власти. “Това е невероятна заплаха за нашите активисти, които са избягали от тази държава, не искат да имат нищо общо с режима там”, казва той пред Свободна Европа в телефонно интервю.
За първи път в Европа
Според информацията, събрана от движението, от началото на войната срещу Украйна няма данни нито една държава от Европейския съюз да е екстрадирала руски гражданин в Русия. Свободна Европа също не намери информация за друг случай от началото на войната, при който държава от ЕС е екстрадирала човек в Русия. За сравнение за същия период на миналата година, случаите са 20. Ако България реши да екстрадира Алчин, тя ще е първата държава от ЕС, за която е публично известно, че екстрадира човек в Русия от началото на военната инвазия в Украйна. Когато препраща искането за екстрадицията на Алчин на прокуратурата, българското Министерство на правосъдието изрично припомня, че държавите от ЕС са се съгласили в началото на март, че заради инвазията на Русия в Украйна могат да игнорират искания за екстрадиции, отправени от Москва. В писмото се посочва, че “действията на Русия представляват толкова сериозно нарушение на международното право и международните споразумения, че оправдават избора на много държави членки да не разглеждат искания от Русия и Беларус за сътрудничество по наказателноправни въпроси”.