Разположен в подножието на старопланинския връх Мургаш и в близост до река Яковищица, Елешнишкият манастир е бил благодатно място за своите обитатели. Най-ранните сведения за него датират от 1499 г. Намерени са върху мраморна плоча, украсена с орнаменти и надпис, поставена в настилката на храма и намерена по-късно в околностите му. За основен вдъхновител и пряк изпълнител на изграждането му се смята иконописецът и храмостроител Пимен Зографски от София. Елешнишкият манастир е съществувал през XVI и XVII век като оживен книжовен център. В него са открити ръкописно Четвероевангелие с преписки от 1577 г., 1718 г. и 1730 г., Псалтир от XVI век, Осмогласник от 1702 г. и други книжовни паметници, които днес се съхраняват в Националния църковен историко-археологически музей при Светия синод.

В днешно време Елешнишкият манастир е действащ, но без монашеско братство. Комплексът се състои от църква, жилищни и стопански постройки. Църквата, датираща от XVI век, е реставрирана и може да се види интересна живопис в нея. Манастирският храм е бил възстановяван два пъти, като през XVII век е разширен с притвор и галерия.

Колоритът на стенописите от XVI век е значително по-тъмен от този на изписването на XVII век. От тази живопис са запазени и сцени от Акатиста на Св. Богородица и Вселенските събори в притвора, а също и сцената "Страшният съд". В носа са запазени стенописите по източната, западната, южната стена и част от свода. Това са композициите "Успение Богородично", "Рождество Богородично", "Христос с жените мироносици", а също и светците: Св. Йоан Милостиви, Св. Никола, Св. Козма и Св. Дамян, Св. Симеон Стълпник, Св. Зосим, Св. Мария Египетска.

Характерно за композициите са правилните пропорции, пастелната тоналност и леката стилизация. Лицата са одухотворени, което показва връзка с някои паметници от българското средновековно изкуство.

От по-късната живопис (1863 - 1864 г.) внушителна е сцената "Страшният съд", намираща се в притвора. В абсидата е изписана композицията "Богородица Ширшая небес" с отците литургисти. Отвън в нишата на галерията са изписани композициите "Кръщение Господне" със Св. Георги, Св. Димитър и Новозаветната Троица. Иконостасът на църквата също е интересен с иконите си "Св. Богородица", "Иисус Христос" и "Архангел Михаил", датиращи от началото на XIX век. Мястото е било използвано като скривалище от големия български революционер Васил Левски (Йеродякон Игнатий).

Лесно може да се стигне до Елешнишкият манастир. Той е разположен в долината на река Яковищица, в подножието на хълма Мургаш от Западна Стара планина, близо до село Елешница и на 25 км източно от София. До него води асфалтиран път.

Рубриката се води с финансовата подкрепата на Столична община по програма „Европа 2012 г." и е в подкрепа на кандидатурата на София за Европейска столица на културата - 2019 г.

Десимира Миткова, БТА